На пресконференция в Софийския университет заместник-ректорът по учебната дейност проф. Ренета Божанкова и деканите на Факултета по славянски филологии доц. Бойко Пенчев и на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев представиха кандидатстудентската кампания на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за учебната 2017/2018 г.
Проф. Ренета Божанкова подчерта, че факултетите са направили оценка на изминалите кампании, изводи и преценки. Тя изтъкна, че този процес на анализ на работата на колегията, занимаваща се с приема на студентите, е съпътстван от още един важен процес – работа по повишаване качеството на учебния процес в Софийския университет, без който няма как да бъдат привлечени най-добрите студенти и да им бъде дадено най-доброто образование, което те заслужават. Заместник-ректорът отбеляза, че се работи върху повишаване квалификацията на преподавателите, подобряване на административното обслужване, развиване на електронното обучение и електронните услуги, предоставяни на студентите.
Проф. Ренета Божанкова отбеляза, че има новости в изпитните процедури, в балообразуването, в детайли, описващи процесите на кандидатстване и записване. Промените във форматите на изпитите са резултат от дългогодишни дискусии сред професионалните колегии на историци, лингвисти и литературоведи. Тя подчерта, че информацията се актуализира постоянно страницата на Софийския университет в интернет, където са посочени и методическите указания за изпитите.
Деканът на Факултета по Славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев съобщи, че на страницата на Факултета вече са публикувани новите методически указания за изпита.
Изпитът по български език и литература ще се състои от две части - тест и есе. Тестовата част ще съдържа 50 въпроса и дава 70 точки на кандидат-студента, а есето - 30 точки. Максималният брой точки е 100. В теста въпросите от областта български език и въпросите от областта българска литература са в съотношение 1/3 българска литература – 2/3 български език. Създаването на есе е задължителна част от изпита. Продължителността на изпита остава четири часа.
Доц. Пенчев подчерта, че причините да бъде сменен форматът на изпита са различни: „Това, което сме искали конкретно за изпита по български език и литература е да премахнем тази увеличаваща се пропаст между онова, което учениците правят в средното училище, начина, по който се готвят, изпитните форми, по които биват проверявани от една страна и нашия стар изпит. Това, което искаме, е да свалим психологическия товар от завършващите средно училище – да не се налага те да се готвят за изпитен формат, който е доста различен от това, което са правили в училище“.
Деканът на Факултета по славянски филологии отбеляза, че в теста няма да има въпроси, които питат за пасивно запаметени знания, автори, заглавия или самоцелни формулировки и термини. И в езиковата част, и в литературната част на теста ще бъдат проверявани умения – за правилно употребяване на нормите на книжовния език, умения за разбиране на литературен текст, на нелитературен текст, умения за формулиране на съждение, умения за формулиране на свързан аргументативен текст. Целта на изпита е чрез въпросите и задачите в него да се проверяват практически усвоени умения, а да не се разчита на пасивно запаметяване на информация.
Нов момент в литературната част на теста е ориентирането на въпросите към конкретен откъс от литературен текст, който кандидатите ще имат пред себе си и от тях ще се изисква да извлекат информация и смисъл от него.
Ще бъдат включени откъси от два текста - единият, от програмата за задължителна подготовка в средното училище за 11 и 12 клас, а вторият откъс ще бъде от текст, който не е включен в програмата, но ще дава цялата нужна информация, за да могат кандидат-студентите да отговорят правилно на въпросите.
Въпросите в теста ще бъдат от отворен и затворен тип с четири възможни отговора. Една трета ще бъдат задачите от отворен тип и те ще се оценяват с повече точки.
Попитан за балообразуването за специалност „Българска филология“, за която тази година зрелостниците ще имат възможност да кандидатстват освен с изпит по български език и литература или с оценка от държавен зрелостен изпит по български език и литература и с оценка от кандидатстудентски изпит по чужд език или матура по чужд език, доц. Бойко Пенчев посочи, че така се изравнява приемът за специалностите „Българска филология“ и „Славянска филология“. И двете специалности дават правоспособност на учител по български език и литература. По думите на доц. Пенчев, млад човек, който е учил достатъчно добре чужд език, вече разполага и със самодисциплина, и с познания за структурите и механизмите на езика, които само могат да му бъдат от полза в специалността „Българска филология“.
Деканът на Историческия факултет доц. д-р Тодор Попнеделев отбеляза, че идеята за промени в приема в Университета с изпита по история на България е да бъдат откроени кандидатите, които могат да бъдат студенти на Софийския университет. Той подчерта, че промяната се състои във въвеждане на тестова част, която ще включва не повече от 20 въпроса и ще формира 20% от крайната оценка.
Тестът ще включва въпроси от затворен и отворен тип, превес ще имат въпросите от затворен тип. Въпросите ще обхващат същата програма като темите, което дава възможност да се направи проверка на знанията на кандидата и в други периоди от историята на България. Въпросите ще засягат отделни личности, събития, битки, процеси и явления от политическата, културната и църковната история. Ще бъдат разнообразни, но ясни и категорични и заложени в учебниците. Тестът ще има регулиращ ефект за оценката.
Рамката на изпита хронологично и тематично е ще бъде същата като до момента, а продължителността остава четири часа.
Втората част на изпита включва писане на тема. Темите ще бъдат формулирани така, че кандидатите да имат време да обмислят, изложат и проверят своя текст. Доц. Тодор Попнеделев подчерта, че комисията ще се интересува не само от верността на фактологията, но и от историческата логика и стила на писане на кандидата.
Подробна информация за кандидатстудентската кампания за 2017-2018 г. може да бъде намерена тук.