В Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе дискусия на тема: "Образование и демография". Организатори на събитието бяха Алма матер и Българската академия на науките. Вестник „24 часа“ беше медиен партньор на дискусията.
В събитието взеха участие ректорът проф. дфн Анастас Герджиков, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, проф. Иво Христов – преподавател в Пловдивския университет, народен представител, проф. д-р Антоанета Христова – директор на Института за изследване на населението и човека към БАН и доц. д-р Георги Бърдаров – заместник-декан и ръководител на Катедра „Социално-икономическа география“ на Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Борислав Зюмбюлев, главен редактор на вестник „24 часа“. Гост на събитието бе Валери Симеонов - заместник министър-председател по икономическата и демографската политика. Присъстваха и представители на академичната общност на Софийския университет, на БАН, на изпълнителната власт, на Министерството на образованието и науката, на парламента и др.
Модератор на дискусията бе доц. Георги Бърдаров, който отбеляза, че е щастлив, че именно Университетът е домакин на събитието, защото това е мястото, където трябва да се дискутират важни въпроси и да се излиза с конкретни решения.
Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков откри форума и благодари на всички участници. По думите му, интересът на академичната общност на Алма матер към проблематиката е траен. Той припомни организираната преди няколко месеца друга подобна среща, свързана с това как изследванията в областта на демографията могат да допринесат за оформянето на национални стратегии и политики в тази сфера.
Проф. Герджиков отбеляза, че темата продължава със срещата на демографията и образованието, които са много тясно свързани. Според ректора дискусията е полезна в търсенето на решения за предизвикателствата, поставени от демографските проблеми – как да бъдат върнати децата в училище, така че от една страна, да се компенсират липсите в демографското ни развитие, а от друга – да се осигури по-оптимистично бъдеще.
„Няма как да променим демографските тенденции лесно, защото са свързани с икономически и социални обстоятелства, но бихме могли да се ориентираме какви са те и да предложим мерки за това как да развиваме обществото си в съответствие с тези демографски тенденции“, каза още проф. Анастас Герджиков.
Образованието и мерките за ограмотяване са част от действията, които могат да се предприемат и това да доведе до намаляване на миграционните процеси както извън страната, така и вътре в границите й. Това стана ясно от думите на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
„Има ясна зависимост между броя на мигриралите и този на нискообразованите българи в страната. Колкото повече расте делът на неграмотните, толкова повече се увеличава желанието за миграция на останалите. Държава без образовани хора няма работещи институции и гражданско общество“, посочи в своя доклад министър Вълчев.
По думите му, образованието до 16 г. е конституционно задължение и институциите имат право на принуда, когато става дума за отпаднали или непосещаващи училище деца до тази възраст. Министърът допълни, че е необходим политически консенсус за трайна политика за превенция на отпадането от училище.
“Истинският демографски проблем на България не е намаляването на броя на населението, а увеличението на дела на нискообразованите хора. През следващите години миграцията ще е културна, не икономическа, образованите ще искат да избягат от необразованите. За да се реши този проблем специална роля имат учителите“, отбеляза министър Вълчев. Той акцентира както върху важността на задължителното образование, така и на необходимостта от наличие на мотивирани учители. „За целта трябва да се увеличат възнагражденията, като те бъдат диференцирани. Общото увеличение следва да стимулира повече млади хора с добри резултати да станат учители. Колкото по-добри резултати са имали в училище бъдещите учители, толкова по-добре ще обучават децата в бъдеще. Диференцираното увеличение ще е за онези преподаватели, които работят с деца от уязвими групи и в погранични или планински райони. За тях условията са по-трудни и те трябва да бъдат стимулирани“, обясни министър Вълчев.
В рамките на дискусията проф. Иво Христов посочи, че голяма част от българите свързват неграмотността с ромския етнос. По думите му, интеграцията им е свързана с националната сигурност в следващите 15-20 г. и включването им в образователната система е от голямо значение.
Проф. Антоанета Христова представи данни за миграцията извън България, според които 31,9% от напусналите страната са висшисти, а само 4,8% са с начално образование. Тя беше категорична, че с демографията са свързани всички останали политики, така че е необходим консенсус на национално ниво за преодоляване на демографската криза.
"В 21-и век битката при развитите общества не е за територии или ресурси, а за човешки капитал", отбеляза в изказването си доц. Георги Бърдаров.
По думите му само тези, които успеят да си осигурят млад, активен и иновативен човешки капитал, ще се развиват. А това става по два начина - ако го създадеш или ако го привлечеш отвън, каза Бърдаров. Като пример той посочи развитите общества, които не отдават имигранти, но успяват да привличат високообразовани емигранти. Така той обясни и защо в България има демографска криза, а в други страни от Европа - не, въпреки че навсякъде протичат едни и същи процеси като застаряване на обществото и ниска раждаемост. Всяко едно общество се движи напред от активната част на населението. Колкото по-малка е тя, толкова повече е натоварена системата, допълни той.
"В България имаме ниска раждаемост, но такaвa има в целия развит свят. Навсякъде коефициентът не надвишава 2. България със своя коефициент от 1,4 се вписва в процесите на света", обясни доц. Бърдаров. Според него проблемът със застаряването на населението се дължи на това, че в началото на XX век средната продължителност на живота е около 40 г., а днес - около 80 г.
"Продължаваме да допускаме най-жизнеспособните ни кадри да напускат страната, а в същото време коефициентът на демографско заместване показва, че на 100 излизащи в пенсионна възраст, влизат 70 в трудоспособна възраст, на места и по 40. За сравнение през 2006 г. той е бил 100 излизащи на 126 влизащи", обясни доц. Бърдаров.
Сред насоките за излизане от тази ситуация Георги Бърдаров изреди въвеждане на скандинавски модели на образование като индивидуален подход към учениците, подготовка на децата в навлизането им в живота и справянето с него, повече спорт и музика, да не се набляга на прекалената информация. С повече количество информация няма как да децата бъдат подготвени какво ги очаква, след като завършат, обясни Бърдаров. Дуалното образование и подобряване на връзката бизнес-висше образование-реализация са сред другите идеи на заместник-декана.
Заместник министър-председателят Валери Симеонов изтъкна, че правителството е показало готовност за справяне с проблема чрез междуинституционалния механизъм за обхват и приобщаване на децата в образователната система. „Трябва да се влезе във всяко гето и да се приложи различен подход към всеки случай. Това е сериозна крачка, но трябват и други мерки. Трябва да се направят промени и в социалната система, а паралелно да върви и борбата с престъпността“, каза Симеонов.
В края на дискусията ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков благодари на всички участници и отбеляза, че в рамките на форума е очертана голяма палитра от теми и проблеми, за част от които са предложени приложими решения. Въпреки това форумът очертава само общите щрихи на проблематиката, в която има много детайли, които трябва да бъдат обсъдени, отбеляза ректорът и добави, че не трябва да се пропускат също и културните и регионални специфики при търсенето на решения.