Дните от 25 до 27 май са определени за две паралелни екскурзии до Розовата долина и Шипченския проход и до В.Търново и Варна. За онези, които не вземат участие в екскурзиите, Академичният съвет и Юбилейният комитет дават заключителна вечеря в ресторанта при хотел “Славянска беседа”. На раздяла речи произнасят председателят на Юбилейния комитет проф. Стефан Цанков, проф. Ханс Кох (от името на германската делегация), проф. Гьоста Хеквист (от името на шведската делегация), проф. Петър Струве (от името на задграничните руски учени), проф. Стефан Страшевич (Ректор на Варшавската политехника), сър Едуард Бойл (от името на английската делегация), Жюстен Годар (от името на френската делегация), който прочувствено заявява, че “ние сме очаровани, смаяни и безмълвни от онова, което видяхме в България... Ние видяхме една страна на труда, мира и прогреса. Ние напущаме България приобщени към нея”.
Екскурзиите по страната превръщат университетското честване действително във всенародно. По маршрута Розова долина – Шипченски проход се отправят 89 души в колона от 21 леки коли, оглавявана от Ректора на Университета проф. д-р Ал. Станишев и съпругата му, проф. протопр. С. Цанков и съпругата му, проф. Т. Петров и съпругата му. Ръководител – организатор на екскурзията е доц. Д. Яранов. Колоната с гостите преминава през селата Божидар, Кърнаре, Баня, Шипка и градовете Карлово, Казанлък и Пловдив. Навсякъде са възторжено поздравявани от местното население, част от което пристига от отдалечени места, за да види представителите на световната наука. Пътят и срещите с хората са буквално засипани с букети от рози. Гостите проявяват голям интерес към храм – паметника в с. Шипка. Изкачването пеша на връх “Св.Никола” предизвиква възторжени реакции. На различни езици отвсякъде се сипят възгласи: “Прекрасно!”, “Вълшебно!”, “Великолепно!”. На връщане от върха към Казанлък три самолета се спускат ниско над кортежа и хвърлят върху всеки автомобил грамадни букети от рози. Организацията на посрещането в Казанлък надминава всички очаквания. На северния край на града е издигната арка с надпис: “ Cor magis quam vobis Bulgaria pandit”, а под него на български: “Сърцето си по-широко от вратите си на Вас България отваря”. Балони с изписани “Правда - Jus “ и “Наука – Scientia” се очертават на фона на притъмняващото пролетно небе. Целият град, начело с кмета Г. Серафимов, областния управител Ст. Клечков и околийския управител Бояджиев, е излязъл да поздрави почетните гости на Университета. Кметът на града ги приветства на френски език. Образувано е невиждано дотогава за местните жители шествие до Военния клуб от няколко хиляди души. Сред букети от рози, викове “ура”, под звуците на бойни маршове гостите са посрещнати във Военния клуб. По време на сервираната закуска на сцената пее градският хор на Казанлък. Прочувствени речи произнасят Ректорът на Университета проф. Ал.Станишев, Ректорът на Университета в Падуа проф. Карло Анти и Ректорът на Руския свободен университет в Прага проф. М. Новиков. На следващия ден, 26 май, в пет часа сутринта, внушителна група от чужденците присъства на розобер в розовите градини около Казанлък. На раздяла директорът на Българската земеделска и кооперативна банка раздава на всеки гост по два мускала розово масло в пирографирани флакони. Чужденците отсядат в хотела към минералната баня и отчасти в хотел “Балкан” в с. Баня, Карловско.
Според програмата на път за Пловдив е предвидено посещение на Хисарската минерална баня, но поради краткото време автомобилите само преминават през с. Хисаря. От името на засипаните с рози чуждестранни гости на трогателното внимание на хисарци отговаря съпругата на проф. Магнус от Мюнхен, бивша депутатка от Райхстага, която изразява с най-топли думи любовта си към България. В Пловдив гостите са посрещнати от официалните лица начело с кмета на града. Всичките 20 автомобила са буквално затрупани с цветя от пловдивските граждани, излезли да посрещнат кортежа на главната улица. Първоначално гостите са отведени в църквата “Св. Людвиг”, където отдават почит на гроба на първата съпруга на княз Фердинанд, княгиня Мария-Луиза. Групата преминава през старата част на града и се запознава с възрожденската градска архитектура, наслаждава се на великолепните гледки от Небет тепе и Бунарджика. На обед в ресторант “Молле” Пловдивската община дава голям банкет, на който присъстват видни пловдивски граждани. Кметът на града произнася тост на френски език. Отговаря му проф. д-р Йозиер от университета в Монпелие, Франция. С благодарност към домакините се обръщат проф. Магнус от Мюнхен и проф. Ившич, а Ректорът на Туринския университет завършва приветствията с няколко думи на български език. От Пловдив гостите отпътуват за столицата, а малка група минава през курорта Чамкория (дн.Боровец).
В екскурзията до В. Търново – Варна вземат участие 36 души. Ръководител е доц. Гунчо Гунчев. Гостите потеглят с бързия влак за Варна през В. Търново. През целия път по гарите Мездра, Плевен, Г. Оряховица населението е излязло и приветства университетските гости. Особено тържествено е посрещането в Горна Оряховица. Още на гарата чужденците са поздравени от ученици в народни носии от основното училище в близкото село Калтинец (днес в границите на града), предизвикали възторг у тях. Сред шпалир от ученици и по път, обсипан с цветя, групата достига до паметника на местния революционер от епохата на Възраждането Георги Измирлиев. На приветствията на кмета на града отговаря шведският професор Хедвал от Гьотеборг. След него професорът – византолог Х. Грегоар от Брюксел изтъква, че в България има не само хора, които се учат от Запада, но и хора, от които Западът може да се учи, като отдава почит към паметта на големия български историк, покойния проф. Васил Златарски. На площада млади девойки в народни носии играят български хора пред гостите, а стари жени се здрависват сърдечно със съпругите на професорите и ги приветстват на български с “добре дошли”.
Във В. Търново групата е посрещната от официалните лица начело с кмета на града пред паметника на “Заверата”. След размяната на приветствия търновският митрополит Софроний произнася слово на латински и френски език и пожелава авторитетните гласове на европейските учени да се издигат в защита на правдата и каузата на българския народ. От площада гостите продължават за Преображенския манастир, където са посрещнати тържествено от монасите. След отслужената кратка вечерня, разглеждат манастира и вкусват от манастирската баница и ракия. В града ги развеждат из старинните средновековни църкви “Св. 40 мъченици” и “Св. Петър и Павел”, както и в някои части на средновековната столица. Вечерта на организирания от общината банкет кметът на града приветства “скъпите учени, гости на града”, като се надява те да “отнесат хубави спомени от древния ни град”. Отговаря му проф. Мевиус, Ректор на университета в Мюнстер, Германия. След него американският професор Валкенбург посочва, че е чел много книги за България, но “истинската България видях сега”. На български език проф. Болио от Париж изтъква, че “среща същия бодър дух и радушност, както при миналите си посещения в България”. Белгийският професор Грегоар поздравява българския народ “като приемник на римляните в устрема си да гради, създава и управлява”. Хърватският професор Базала подчертава, че създаденото от българския университет “за толкова късо време и при такива условия е същински подвиг”.
На 26 май сутринта чужденците са посрещнати на гара Варна от Ректора на Варненското висше търговско училище проф. Арнаудов. В знак на благодарност от сърдечния прием германският проф. Гюнтер от Хайделберг изтъква, че никога не е изживявал “гостоприемност, като тая на българите”. “Пътят ни за Черно море – посочва той – беше отрупан с рози. Може да се каже, че ние буквално вървяхме по рози. Но тия рози нямаха тръне за нас. Те и занапред ще цъфтят в благодарствените ни спомени и никога не ще увяхнат”. От гарата гостите отиват с автобуси до морското казино, където им поднасят закуска от името на висшето търговско училище. След това продължават до курорта св. Константин, където са настанени в общинския хотел. По-късно чужденците посещават лятната царска резиденция Евксиноград и разглеждат приемната зала, залата за чай, столовата и работния кабинет на цар Борис III. Оттам през парка слизат до манастира “Св. Димитър”, където се е поминала царица Елеонора. На обед в чест на гостите началникът на Варненския гарнизон генерал-лейтенант Попов дава банкет във Военния клуб. В своето приветствие той изразява общото удовлетворение, че “ българската наука бе почетена по този блестящ начин от най-авторитетните учени със световна известност, на които изказваме най-голямата ни признателност и благодарност”. В отговор речи произнасят проф. Ф. Дьолгер от Виена, проф. Болио от Париж и проф. Х. Грегоар от Белгия. Накрая митрополит Йосиф благославя трапезата и на английски език отправя призив за човешки правдини. След обеда с моторниците “Евксиноград” и “Галата” гостите предприемат разходка по море между пристанищата “Св. Константин” и Варна. Вечерта гостите са приветствани от кмета на града на банкета, организиран от общината. На 27 май чуждестранните гости се завръщат в София. Така завършва едноседмичното всенародно честване на полувековния юбилей на Университета. Цялата страна става съпричастна на голямото събитие в духовния живот на българите. Внушителното международно присъствие е доказателство за порасналия престиж и авторитет на първия български университет.