Начало / Университетът / История / Юбилеи / Петдесетгодишният юбилей на университета / Големият ден на Университета

   

В деня на главното юбилейно тържество (21 май, неделя) в 9 часа сутринта се събират всички чужди представители и професорското тяло във фоайето на Университета. Чужденците са облечени в живописни академични одежди – червени, жълти, сини, черни и пр. тоги, обшити със златни и сребърни нашивки, с четвъртити, плоски, кръгли, високи и пр. цветни шапки. На гърдите им личат различните знаци на академичното достойнство – огърлици, колиета, медали и пр. Сред пъстрото множество особено се открояват Ректорът на Варшавския университет с пищната си хермелинова тога, както и Ректорите на Будапещенския и Дебреценския университет със своеобразните си тъмнозелени униформи на унгарски магнати, с извити саби и дълги пера на шапките си. Останалите са облечени според изискванията на протокола за тържествени случаи във фракове и цилиндри. Ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проф. д-р Александър Станишев е с отличителния академичен знак – ректорската огърлица от 1934 г. Сред мъжкото академично присъствие правят впечатление малкото жени на чужденците и на някои от българските професори. Докато гостите се събират, студентският академичен хор под диригентството на Ангел Манолов изпълнява български песни.

В 9 и 20 ч. церемониалмайсторът проф. Тома Томов обявява гласно реда, по който ще се движи тържественото академично шествие до храм-паметника “Св.Александър Невски”. Пред Университета е строена почетната студентска рота от около 100 души. Конна и пеша стража поддържа реда по улиците, по които ще мине шествието. По тротоарите се струпват множество столичани, които искат да видят и поздравят чуждестранните гости. Образува се невиждана дотогава величествена академична манифестация. Най-напред потегля почетната студентска рота с университетското знаме. Непосредствено след тях върви педелът (жезлоносецът) на Университета Г. Иванов, облечен в черна мантия и с черна мека кадифена шапка, носещ пред себе си ректорския жезъл. На няколко крачки зад него е Ректорът на Университета, а след него потеглят чуждите гости начело с ректорите и водачите на делегации. Шествието завършват професорското тяло, някои официални лица, бивши министри, общественици и пр. Живописната оригинална колона преминава по бул. “Цар Освободител” покрай Народното събрание, Външното министерство и Българската академия на науките към храма “Св.Александър Невски”. Междувременно в храма са заели местата си официалните лица, подредени според протокола, както следва: отдясно на царския трон – министрите начело с министър-председателя Георги Кьосеиванов и председателя на Народното събрание Стойчо Мошанов. Сред официалните лица са министрите, бивши министър-председатели и министри, столичният кмет инж. Ив. Иванов и генералитетът. От лявата страна на царския трон заемат места членовете на дипломатическото тяло. Академичното шествие е посрещнато от началника на протокола на Министерството на министерството на външните работи. Ректорът заема място под централния полилей, зад него застават деканите на факултети, а зад тях чуждите гости. Накрая в храма влизат цар Борис III и царица Йоанна с княз Кирил и княгиня Евдокия, придружени от цивилна и военна свита. Преди да влезе в храма царят поздравява почетната студентска рота. Тържественият молебен е отслужен от нам.-председателя на Св.Синод Неофит Видински, от Стефан Софийски, Павел Старозагорски, Паисий Врачански, Йосиф Варненски и Кирил Пловдивски, подпомогнати от множество епископи и свещеници. Църковният хор под диригентството на Добри Христов съпровожда молебена. След него митрополит Неофит благославя царското семейство и Ректора на Университета като ги поздравява с празника. Следват поздравленията на официалните лица към Ректора и деканите. Накрая академичното шествие се връща по същия маршрут в Аулата на Университета, богато украсена с цветя, сред шпалир от студенти в смокинги с трикольорни ленти през рамо. В 11 ч. пристига царското семейство, посрещнато с овации от присъстващите. Студентският академичен хор в ризи с национални шевици изпълнява по един куплет от химна “Шуми Марица”, химна на Царя, от кантатата на Св. Климент и химна “Виват академия”. Тържественото откриване на заседанието става с реч на цар Борис III, в която той заявява удовлетворението си да види на празника “такива високи гости, големи и именити представители на науката, чието присъствие повдига блясъка, засилва значението на тоя празник и прави чест на нашата страна”. Следват речите на министъра на народното просвещение проф. д-р Богдан Филов, на Ректора на Университета проф. д-р Александър Станишев и поднасяне на поздравителни адреси от чуждестранните делегации. Чуждите представители са извиквани по азбучен ред на имената на държавите им на френски език. Пръв застава на трибуната проф. Карл Каснер от Берлин, който поднася като дар на Университета ръкописа на съставения от него “Българо-немски исторически календар”. Следва го д-р Рихард Лепсиус, подпредседател на Германо-българското дружество в Берлин, който дарява голяма сбирка от книги от областта на химическите науки на стойност около 1 млн. лв., с обещанието да се попълва периодически с новоизлизащи трудове на редица германски книгоиздателства. Водачът на германската делегация проф. д-р Петер Мюленс от Хамбург поднася високо художествено изработен адрес на пергаментна хартия от името на всички немски университети. Следват поздравителните адреси на проф. Николай Кьостнер от университета в Тарту, Естония, на пълномощния министър Онни Талас от името на университета в Хелзинки, Финландия, на проф. д-р Люсиен Потрие от Страсбургския университет, на проф. Андре Мазон, голям приятел на България, поднесъл общия адрес на Парижкия университет, на College de France и на Ecole des Hautes Etudes в Париж, на проф. Жак Шевалие на Гренобълския университет, на проф. Йозиер от университета в Монпелие. Лорд Пърси, представител на всички английски провинциални университети, водач на английската делегация, предава техния общ адрес, а Сър Едуард Бойл, като стар приятел на българите и председател на Балканския комитет в Лондон, поднася адреса на Оксфордския университет. Проф. Джерард Йънг поднася адреса на университета в Кембридж, Сър Денисън Рос и свещ. Канон Дъглас предават художествено изработения адрес на Лондонския университет, проф. А. Керамупулос поднася общ адрес от името на Атинската академия на науките и на Атинския университет. Проф. Пал фон Ангиял предава адресите на Будапещенския университет, на Унгарската академия на науките и на унгарското правно дружество, а проф. Стефан фон Чекей – на университета в Сегед. Ректорите на университетите в Торино, Падуа, Рим, Бари, Болоня и на Миланския католически университет проф. Ацо Аци, Карло Анти, Пиетро де Франчиши, Б. Петрочели, Перикле Дукати и Агостино Джемели от Италия поднасят своите адреси с най-сърдечни поздрави и пожелания. С възторжени овации е посрещнат ректорът на Варшавския университет проф. Владимир Антониевич, поднесъл високо художествен адрес от името на университета във Варшава. Проф. Стефан Страшевич поднася адреса на Варшавската политехника, а българският професор Стоян Романски – на научното дружество “Шевченко” в Лвов, като негов официален представител. Съответни адреси от Медицинския факултет в Стокхолм и от Гьотеборгската политехника в Швеция поднасят проф. Гьоста Хеквист и Йохан Хедвал, като изказват своя възторг от постиженията на българския университет. Проф. Паул Нигли поднася общ адрес от швейцарските университети в Базел, Берн, Фрибург, Лозана, Ньошател, Цюрих и Цюрихската политехника в Швейцария. От университета в Загреб адреса на своя университет поднася неговият ректор проф. А. Живкович, а проф. А. Базала поднася като дар от Югославянската академия на науките в Загреб великолепен албум с 30 фотоса на стари художествени паметници от Хърватско и Далмация. Приветствия от катедрата в Аулата отправят проф. Петер Мюленс (водач на германската делегация), проф. Уилям Ръсел (от името на американската делегация), Жюстен Годар (бивш министър, виден общественик и сенатор, водач на френската делегация), който подчертава, че “днес се празнува не само половин век плодотворна дейност за наука и култура; чества се най-висшият, най-старият и най-благородният стремеж на българите към духовен живот, свързан с името на светия патрон св. Климент... Нашите стари френски университети поздравяват, прочее, вашия, като техен съвременник. За някои от тях той е по-стар, защото от Охрид до София, от старата духовна столица до новата, връзката не е била прекъсвана...”. Следват го Лорд Пърси (водач на английската делегация), проф. А. Керамопулос (от името на гръцката делегация), проф. Пиетро де Франчиши (водач на италианската делегация), проф. Вацлав Сиерпински (от името на полската делегация), проф. Франтишек Крал (от името на Чехо-Моравия) , проф. Джемил Билзел (от името на турската делегация), проф.А. Живкович (от името на трите университета в Белград, Загреб и Любляна, Югославия), проф. Петър Струве (руски учен славист от Белградския университет), който благодари на българската Alma mater, която така “братски любовно ни приобщи към тържеството си” с традиционната латинска фраза: “Vivat, crescat, floreat!”. Поради големия брой поздравителни адреси от България лично поднасят адреси само Просветният съюз, Охридското братство и Св. Синод на Българската православна църква. Сред българските приветствия за празника особено се откроява художествено изработеният адрес на столичната община, в чийто текст се подчертава значението на българската духовност за целия славянския свят.

Накрая Ректорът на Университета проф. д-р Ал. Станишев прочувствено благодари за поднесените адреси и изказаните приветствия и закрива тържеството с думите: “Да живее всесветската академия!”

След тържественото заседание в Аулата на Университета Ректорът дава голям обед в концертната зала “България” за около 400 души чуждестранни и български гости. На обеда тостове вдигат Ректорът, водачът на германската делегация П. Мюленс, професорите Е. Клапаред и А. Мазон, който на чист български език изтъква дълбоката си радост , че присъства на “това голямо културно празненство на българската наука, в приятелска България, която винаги е била скъпа на сърцето му”. Вечерта в Народния театър е дадено голямо гала-представление на народната опера в чест на чуждите гости. В програмата са представени танцовата пантомима “Змей и Яна” от Христо Манолов и операта “Цар Калоян” от Панчо Владигеров, под диригентството на Асен Найденов.