Началото на академичния ритуал в българската университетска традиция е поставено още със създаването на Висшето училище през 1888 г. и необходимостта от представяне на новия ректор, избиран всяка година. Тържественото въвеждане в длъжност на новия ректор се извършва на първия учебен ден – 1 октомври през княза и официалните лица в салоните на тогавашните представителни сгради. Изместването на това специално академично тържество на датата на патронния празник на Висшето училище – 25 ноември става с решение на Академичния съвет през 1902 г. по повод замисляното тържествено честване на 15-годишния юбилей. По замисъл юбилеят предполага разширяване на церемонията с тържественото представяне на новия ректор в салона на Народното събрание, развеждане на гостите из институтите на Висшето училище, официален обяд и бал. Освен това със Закона за университета от 1904 г. на годишния празник – 25 ноември се регламентира официално и ритуалът – помен на дарителите. За съжаление историческите последици от неуспешни въстания и войни за България не създават условия за изпълнение на цялостна представителна академична церемония до 50-годишнината на Университета през май 1939 г.
Усъвършенстването на академичния церемониал се извършва през 30-те години на ХХ в. чрез постепенното навлизане на редица европейски университетски символи в него. На първо място това са ректорските регалии – огърлица, жезъл и тога. Важно е да се отбележи въвеждането на специален церемониалмайстор от средите на преподавателите. Почетна студентска рота с университетското знаме, следвана от педела (жезноносеца), облечен в черна мантия и черна мека кадифена шапка, вървят пред Ректора на Университета. След него се нареждат чужди гости и академичната общност. Съществено място в академичния церемониал е отредено на царската двойка и нейната свита, които имат специални места, появяват се в точно определено време и извършват точно определени от протокола действия.
Церемониите в Аулата също следват строго определен ред. Тържествените заседания се откриват с по един куплет от тогавашния български химн “Шуми Марица”, химна на царя, кантатата на св. Климент и химна “Виват Академия”, следвани от встъпително царско слово. Зад катедрата неизменно застават знаменосецът и педелът (жезлоносецът). От 1936 г. с въвеждането на жезъла в церемониала се изпълнява специален ритуал на носене и държане на жезъл пред ректора по английски маниер. Дългогодишен и лоялен университетски служител, облечен в дълга черна мантия и мека черна шапка, носи жезъла с лявата си ръка в полегато положение с основата нагоре и изписания върху нея латинска фраза “EGO SUM”. Дясната ръка придържа долната част с продължението на фразата “VITA VERITAS”. Служителят ( жезлоносец ) се нарича “beadel” ( “педел” ) по аналогия с използвания в Оксфорд и Кембридж термин за специалния служител – жезлоносец. По правило жезлоносецът върви на десетина крачки пред ректора и предвожда академичното шествие. Академичният ритуал в зала изисква педелът да стои прав зад ректора през цялата церемония като държи жезъла изправен с върха надолу. Връчването на дипломите на почетните доктори става ритуално с поднасяне на специален тубос, в който е поставена навита по средновековен маниер на руло диплома с текст, изписан в случая със старобългарски шрифт на кирилица и латиница.
През 30-те години на ХХ в. са изработени редът за представяне на студентското знаме и специалната ритуална латинска формула за приемане и предаване на ректорската длъжност. След изчитането на отчета предходният ректор отправя задължително приветствие до новия ректор, с което предава ректорския пост заедно с белезите на ректорското достойнство. Според церемониала новият ректор благодари в нарочен отговор и пристъпва към представяне на академичната си лекция. Класическият ритуал изисква и носенето на специални академични тоги. Но поради липса на традиция в това отношение до 1974 г. тоги в академичния ритуал не са въведени. Изискваното според протокола облекло е фрак и цилиндър.
В периода след 1944 г. постепенно се изоставя церемониалът и се отделя значително по-малко внимание на протоколно-ритуалните действия. Извършващите се коренни реформи отклоняват университетското ръководство от такъв тип дейност. От началото на 60-те години на ХХ в. все повече се чувства потребността от създаване на съответстващи на времето и политическата система академични ритуали. През 1962 г. са преодолени колебанията относно името на Университета. Същата година Академичният съвет решава да бъде възстановена традицията на патронния празник на 8 декември с тържествено университетско събрание в концертната зала “България” и ректорско слово на акад. Димитър Косев. Това налага възстановяване на ритуалите, свързани с патронния празник. Празничната церемония еволюира в тържествените чествания на 75-годишнината през 1964 г. и на 80-годишнината от създаването на Университета през 1969 г. В хода на юбилейните тържества е възстановен традиционният знак на Университета – ликът на патрона св. Климент Охридски. През 60-те години става особено популярен образът на св. Климент от великолепния релеф на скулптора проф. А. Дудулов от 1931 г. За юбилея на Университета през 1978 г. е заснет филм на акатист “Клименте, първоучителю”. Особен акцент в церемониите е поставен с удостояването на Университета с държавни отличия в присъствието на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. През 1964 г. Софийският университет е награден с ордена “Георги Димитров”, а през 1988 г. във връзка със 100-годишния юбилей – с ордена “13 века България” от наградната система на социализма.
По случай тържественото отбелязване на 30-годишнината от извършената политическа промяна на 9 септември 1944 г. през 1974 г. в Университета се реализира нов по замисъл академичен ритуал. Преди всичко той е свързан с въвеждането за пръв път на академичната тога в ритуала, носена отначало само от Ректора. Тогата предизвиква необходимостта от възстановяването на другия ректорски знак – жезъла. Стига до решение да бъде възобновено носенето на жезъл пред Ректора на Университета по време на шествията и промоциите. По времето на 90-годишнината на Университета през 1978 г. и в навечерието на неговия 100-годишен юбилей се регламентира новият академичен представителен церемониал. Доусъвършенстват се академичните тоги в последния им съвременен вариант, утвърждава се системата на академичните символи и знаци. За 90-годишнината на Университета през 1978 г. за пръв път и деканите на факултети получават огърлици.
Като цяло академичният празничен ритуал намира своя завършен израз по време на юбилейните тържества по случай 100-годишнината на Университета в дните от 3 до 8 октомври 1988 г. Особено представително и впечатляващо е академичното юбилейно шествие на 7 октомври 1988 г. Шествието изминава маршрута от Ректората покрай храм-паметника “Св. Александър Невски”, по бул. “Руски”, пл.“9-ти септември”, бул.”Витоша” до Националния дворец на културата, където се провежда тържественото събрание и бал-концертът.
В хода на демократичните промени в България след 1989 г. настъпват изменения в академичния ритуал. Най-същественото от тях е завръщането в храма. Възстановяването на християнските ценности на мястото на социалистическия атеизъм намира израз във връщането на тържествената църковна служба в ритуала. Първите години след промяната тържествената служба на св. Климент на 25 ноември се извършва в храм-паметника “Св. Александър Невски” в присъствието на Ректора и Академичния съвет, а през последните години – в параклиса на св. Климент в Богословския факултет в присъствието на Ректора и Патриарха. В задължителния ритуал според протокола влиза поднасянето на венци на паметника на патрона св. Климент Охридски в градинката пред Университета. В хода на академичното тържество се извършват всички ритуални действия на носенето на жезъла и знамето пред шествието на Академичния съвет начело с Ректора, който държи слово в Аулата. На патронния празник се обявяват имената на получилите през предходната година нови научни степени и звания, както и ежегодните награди на фондация “Св. Климент Охридски”. Според протокола тържеството се ръководи от предходния ректор.
Със специални академични ритуали се отличават и университетските промоции. Това са абсолвентските промоции за присъждане на степените бакалавър и доктор, както и промоциите по провъзгласяване на почетните доктори на университетите. Днес този вид ритуал в Университета е свързан с връчването на дипломите за бакалавър, магистър и доктор. Много тържествен е ритуалът по провъзгласяване на почетните доктори, които в повечето случаи са изтъкнати учени, политици и общественици от различни страни. Заедно с дипломата в специален тубос почетният доктор, облечен в тогата на Софийския университет, получава почетния знак “Св. Климент Охридски” със синя лента или с огърлица.
