Начало / Университетът / История / Символи на Университета / Ректорски инсигнии / Ректорската тога

   

Тогата е традиционното облекло на римлянина от най-стари времена. Най-ранните изображения на тоги са върху скулптури от III в. пр. Хр. Римският император Август въвежда задължителното носене на тога за всеки, явил се на Форума. Независимо от различията в цвета и орнаментите в зависимост от възрастта, ранга и функциите на дадената личност, видът на тогата остава неизменен за всички. Тежка със сложни драперии, тогата предполага облеченият в нея да се отдаде на ораторство или просто на самото носене на тази дреха. Тя е най-важният елемент на официалните церемонии в империята. Заедно с латинския език тогата се възприема в ранния класически академичен ритуал, за да остане в него завинаги. На тържествени заседания и промоции всички са облечени в тоги, произнасят се речи, изрича се ритуалната латинска формула, пее се традиционният химн “Gaudeamus”. Независимо от неизбежното навлизане на университетските символи и ритуали от Европа, тогата не намира място в Софийския университет до 1974 г.

За пръв път тога облича Ректорът акад. Благовест Сендов по време на промоцията на абсолвентите – випускници през юбилейната 1974 г. (по повод 30-годишнината от политическата промяна на 9 септември 1944 г.). Първоначално тогата е черна с лилаво-червени яка и маншети и се носи само от Ректора. Постепенно в тоги се обличат деканите и членовете на Академичния съвет. Налага се ректорската тога да бъде изработена в различен от останалите цвят. Автор на вида на тогите е Венера Наследникова, специалист по историята на костюма.

Днес ректорската тога е лилаво-червена с черна яка и маншети. Към нея е записано изискването да се носи шапка в същите цветове. Деканската тога и тази на членовете на Академичния съвет е черна с лилаво-червена яка и маншети.