Огърлицата символизира високо служебно положение и достойнство, но и задължения, които налага съответният пост. Навлиза в университетската символика от църквата и се превръща в задължителен атрибут на ректорското достойнство.
На 17 октомври 1934 г. Академичният съвет взема решение да въведе ректорската огърлица “като белег на достойнството, в което е облечен първият представител на университета”. Решението за учредяване на ректорската огърлица е свидетелство за самочувствието и възможностите на Софийския университет да мери ръст с постиженията на старите европейски университети.
Автор на огърлицата е известният на българската общественост с изработването на герба на София Хараламби Тачев. Стилизираният образ на св. Климент Охридски върху огърлицата е дело на професора в Националната художествена академия Анастас Дудулов, специализирал скулптура в Пражката художествена академия (1921–1923).
В композиционно отношение огърлицата представлява синтезиран образ на Университета с наименованията на седемте факултета под неговия покрив – Историко-филологически, Физико-математически, Юридически, Медицински, Агрономо-лесовъден, Ветеринарномедицински и Богословски, свързани чрез емблематичния детайл на факела с пламтящия огън на знанието и кръглите плочки с инициалите СУ на кирилица и латиница в сложни плетеници. Годината на изработката “1934”, плочка с изправен лъв върху пурпурно червено поле (най-важният елемент на държавния герб) и гербът на Университета с образа на патрона допълват художествения образ.
Ректорската огърлица е най-старият академичен знак в Софийския университет, възприет под европейско влияние и просъществувал в автентичен вид до днес.