Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / Успешните примери / Ина Узунова: „Ръководителят трябва да бъде автентичен и да даде възможност на хората около него да бъдат такива“

   

01.05.2021

 

Вижте повече за инициативата "Успешните примери" на Стопанския факултет

 

Включете се в нашия FEBA Alumni Club

 

Разговор с Ина Узунова, възпитаник на Стопанския факултет.

 

InaUzunova

Ина Узуновa е завършила Информатика във Факултета по математика и информатика и Бизнес администрация – Стратегическо управление в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Иновации и предприемачество“ в Станфорд. Работи като Старши ръководител на екип в Cloud Management отдел на VMware България. Заедно с колегите си разработва Multi-Cloud Management решение, което помага на клиентите независимо от различните Облаци ефективно да разработват и инсталират своите приложения.

 

Ина, разкажете ни за себе си – с какво се занимавате сега?

Родена съм в град Плевен и живея в София от близо 20 години. Завърших Информатика във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2007 г. Започнах първата си сериозна работа в IT сферата в Scient. Сега съм Старши ръководител на екип във VMware България. Обичам да чета книги, да тичам и да пътувам. Имам прекрасен дом и безкраен списък с цели и мечти.

 

Вие ли избрахте своята професия или тя избра Вас?

Аз не оставям нещата на случайността и тук мисля, че взаимно се избрахме – след дълги размисли и подготовка от моя страна.

 

Кое Ви помогна да стигнете дотук?

Много труд, много полезни хора и малко късмет. Магистърската програма в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и обучението ми в Станфорд са само част от формалната подготовка. Освен знания, те ми дадоха време да помисля какво искам и защо го искам. Изключително много ми помогна един от моите мениджъри – Петър Минев. Той беше първият ръководител, който ми постави цели извън техническите задачи и отвори темата за лидерството. Надявам се сега аз да върна този пламък на хората, с които работя в момента.

 

Как разбирате, че сте успял човек? Каква е Вашата рецепта за успех?

Всеки сам дефинира какво е успех и затова няма обща рецепта. Успехът не е крайна точка, нито пък някакъв статус. Затова не мисля за себе си като за успял човек, а по-скоро като за успяващ – успявам да се уча, успявам да градя ефективен и много сплотен екип, успявам да търся и да намирам нови предизвикателства, успявам да се променям, успявам да спортувам и да се грижа за семейството си. Не успявам да намеря правилното темпо, за да има баланс между работата и почивката. Моят личен успех ще е моментът, в който съм в примирие със себе си – да бъда доволна от всичко постигнато и да не съжалявам за нищо пропуснато.

 

Кое е най-важното за един успешен ръководител?

Чисто оперативно най-важното е да има силен фокус, да мисли стратегически и да работи по приоритетите на компанията и бизнес отдела, в който се намира. Звучи като пълна скука, но без това няма резултати, доволни клиенти и приходи. Истинските шампиони правят хиляди скучни и еднотипни упражнения, докато се усъвършенстват. Аз не вярвам в таланта и затова работя сериозно.

Извън техническите задачи смятам, че един ръководител трябва да бъде осъзнат – както за собствените си несъвършенства, така и за тези на екипа и средата, в която работи. Първото помага да признае грешките си и това го прави много по-нормален, земен и близък човек. Второто е важно, за да помага на екипа да преодолява препятствията, въпреки тези несъвършенства.

Напоследък си мисля много и за автентичността. Навсякъде те учат какъв трябва да бъдеш, какво да кажеш или да направиш. Мисля, че един ръководител трябва да бъде автентичен и да даде възможност на хората около него да бъдат такива. Да създаде среда, в която да си различен, да е ОК.

 

Кога завършихте Стопанския факултет? Какво беше характерно за Факултета тогава?

Завърших Стопанския факултет през 2016 г. Магистърската степен за мен продължи 2,5 години.

 

Кое Ви накара да изберете Стопанския факултет?

Една от основните причини беше гъвкавата програма на обучение. Като човек, който работи и ръководи технически екип, можех да посещавам само занятия, които са извън стандартното работно време. В допълнение обратната връзка за програмата от студенти беше много позитивна.

 

Кои са най-ярките Ви спомени от Стопанския факултет и Вашия студентски живот?

Най-яркият ми спомен са часовете по „Лидерство в мултикултурна среда”, водени от Ия Петкова. Всеки час имахме гост-лектор, който ръководи компания или собствен бизнес. Тези лектори разказваха за собствената си мотивация, път, цели, реални ситуации и проблеми, през които са минали, и за тяхното решение. За мен беше изключително ценно, че много от тях бяха жени, всички бяха започнали от „нищото“ и никой не спести трудните моменти, през които е минал. Често за лидерството се говори само от позитивна гледна точка, а е важно да се знае, че то също има цена и зад него стоят много уроци, а понякога и разочарования.

 

Кое от наученото/преживяното в Стопанския факултет Ви помогна най-много в кариерния Ви път?

След „Лидерството в мултикултурна среда“, изключително полезни бяха и часовете по „Национална и организационна култура“ и „Предприемачество“. Последното беше причината да продължа обучението си в Станфорд по програмата “Innovation and Entrepreneurship” (Иновации и предприемачество). Добрите ръководители са добри предприемачи. Продуктът не винаги е това, което се купува от клиента. Много по-ценна е изградената култура, екип и работна етика. Продуктите, които стигат при клиентите, са само резултат от тях.

 

Посланието Ви към студентите на Стопанския факултет днес?

Да се учат постоянно, да поемат рискове и да се сравняват само със себе си.