15.04.2025
На 4 април 2025 г. в рамките на кръглата маса „Пазарът на труда и присъединяването към еврозоната – предизвикателства и очаквани ефекти“ бяха представени резултати от първия етап на научноизследователския проект „Адаптиране на пазара на труда в условията на членство в еврозоната: социално-икономическа динамика, технологична модернизация, демографски промени и образователно преструктуриране“. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН и се изпълнява съвместно от водещата организация СУ „Св. Климент Охридски“ – Стопански факултет, Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) и Университета в Рединг, Великобритания.
В рамките на кръглата маса, която се проведе в ИИИ при БАН, бяха представени шест доклада и бе открит Съвместният изследователски център в областта на иновативните политики на пазара на труда в България, чрез който се цели трансфер на знания и възможности между млади учени от институциите по проекта, свързани с актуалните въпроси на икономическата политика в условията на членство в еврозоната. В кръглата маса се включиха над 60 участници както от трите институции по проекта, така и от Българската народна банка, Министерството на финансите, Съюза на икономистите в България, Българската стопанска камара, АИКБ, КНСБ, ПУ „Паисий Хилендарски“, ВУЗФ, представители на медиите и др.
В своето приветствие проф. д.ик.н. Соня Милева, заместник-ректор на СУ, подчерта доброто сътрудничество между институциите, осъществяващи проекта, и обществения отзвук от очакваните резултати, свидетелството за който са многобройните участници в кръглата маса. В своите изказвания проф. д-р Ирена Зарева-Зафирова, директор на ИИИ при БАН, и доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет, също акцентираха върху ползотворното сътрудничество между СУ и БАН и новите възможности, които се откриват чрез създаването на Съвместния изследователски център. Доц. д-р Александър Михайлов от Университета Рединг подчерта интереса на изследователи от Великобритания към работата по проекта и очерта бъдещи перспективи за задълбочаване на контактите. Проф. д-р Надя Велинова-Соколова от ФНИ към МОН посочи, че дейностите, които се декларират по изпълнението на проекта към момента, са много обнадеждаващи за неговото успешно приключване и подчертават фундаменталния му характер.
Доц. д-р Димитър Златинов, ръководител на проекта, запозна участниците в кръглата маса с целите на проекта и изследователския екип, който обхваща 18 учени от СУ, БАН и Университета Рединг, Великобритания. В рамките на първия панел от кръглата маса с модератор проф. д-р Искра Белева доклади представиха доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, проф. д-р Виктор Йоцов и проф. д-р Стефан Петранов.
Доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева се спря върху състоянието на пазара на труда в България за периода 2003–2024 г. и представи прогнозни модели за бъдещото му развитие с акцент върху ключови структурни дисбаланси. Основният фокус бе поставен върху факторите, определящи динамиката на заетостта, както и върху въздействието на инвестициите във физически капитал върху трудовия пазар. Доц. Ганева подчерта, че се очертава продължаващо намаление на работната сила и заетостта, нарастване на дела на заетите с висше образование, съчетано с излишък на такива кадри, недостиг на работна сила със средно образование, който няма да бъде компенсиран без промени в трудовата мобилност и миграционните процеси.
В своя доклад проф. д-р Виктор Йоцов посочи, че структурните реформи, инвестициите в човешки капитал и достъпът до единния пазар на ЕС са основните двигатели на конвергенцията. Приемането на еврото следва да се разглежда като един от елемент от по-широкия процес на интеграция, а опитът на страните от Централна и Източна Европа, приели еврото, показва, че един от най-съществените ефекти от общата валута е увеличаването на реалните работни заплати. Проф. Йоцов отбеляза, че за да се запази конкурентоспособността на икономиката, нарастването на заплащането трябва да се поддържа в съответствие с производителността на труда.
Проф. д-р Стефан Петранов представи количествени оценки за размерите на недекларирания труд в България, както и анализ на факторите, които го стимулират, и институционалните условия за съществуването на това явление. Проф. Петранов подчерта, че България трябва да приведе трудовото си правоприлагане в съответствие със стандартите на еврозоната, в т.ч. и в борбата със сивата икономика и недекларирания труд, което е от ключово значение за икономическата стабилност, събираемостта на данъците и спазването на фискалните изисквания.
Във втория панел с модератор доц. д-р Мариела Ненова-Амар доклади представиха докт. Нино Аврейски, доц. д-р Стела Ралева, гл. ас. д-р Стоян Шаламанов и докт. Росица Стелиянова. Докт. Нино Аврейски, който работи заедно с проф. д-р Ваня Иванова, подчерта, че процесът на зелено преструктуриране на икономиката има разнопосочни ефекти върху трудовите модели. Зеленият преход сериозно трансформира трудовия пазар в ЕС, като се очаква ръст в зелените работни места, особено в секторите на възобновяемите енергийни източници, транспорта, енергийната ефективност и кръговата икономика. Доц. д-р Стела Ралева акцентира върху тенденцията към нарастване на производителността на труда в България, но при изоставане от останалите държави-членки от еврозоната от Централна и Източна Европа. В сравнение с Унгария, Словения и Словакия това е следствие от по-ниската начална база, а при съпоставка с Румъния – от по-ниските темпове на растеж. Гл. ас. д-р Стоян Шаламанов и докт. Росица Стелиянова коментираха предизвикателствата пред пазара на труда във връзка с членството в еврозоната, произтичащи от гъвкавостта на пазара на труда, мобилността на работната сила, социалната политика и защита, както и затрудненията, които срещат някои вече присъединили се страни. Тези специфики пораждат необходимостта от създаване на специфични регулации, за да се избегнат социални и икономически проблеми в условията на членство на България в еврозоната.