Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / Новини от факултета / Интервю на сп. Мениджър с доц. д-р Георги Чобанов, декан на Стопански факултет

   

10.09.2009

 

 

сп. Мениджър, юли 2009 - Венцислав Савов, снимка Юлиян Донов

 

Преподаваме по учебници на Харвард. Някои от най-добрите мениджъри са наши възпитаници, казва доц. д-р Георги Чобанов, декан на Стопанския факултет към Софийския университет

 

ГЕОРГИ ЧОБАНОВ е декан на Стопанския факултет към СУ "Св. Климент Охридски" през последните 15 години. През 1972 г. завършва статистика в СУ. Девет години по-късно защитава докторска дисертация в Берлин. След това започва работа в Българската академия на науките. Член е на Европейското иконометрично дружество, на Европейската икономическа асоциация, на Специализирания научен съвет по управление на икономиката и социална информация при Висшата атестационна комисия. Участва и в Комисията за признаване на дипломи за висше образование при МОН, както и във Висшия статистически съвет на Република България. Член е на настоятелството на фондация "Атанас Буров". От 2004 г. е национален координатор по Шестата рамкова програма на ЕС, която се занимава с научни изследвания и технологично развитие.

 

- Доцент Чобанов, кой е най-обективният начин за оценка на качествата на един университет? По тези критерии къде се намира Стопанският факултет на СУ “Св. Климент Охридски”?

- Критерият за качествата на всеки университет е продуктът, който произвежда - кадрите. Два са важните показатели за оценка - научноизследователската и преподавателската дейност. Стопанският факултет се старае да бъде един от центровете на икономическата мисъл в България. Всяка година провеждаме научноизследователски международни конференции. Някои от тях са съвместни с Университета в Кьолн, Германия. Наред с това провеждаме редовни докторантски школи, където се обучават младите учени. Университетът не се занимава само с преподаване. При нас има и творчество. Целта е студентът не само да добави знания към човешкия си капитал, но и да мисли творчески. Горди сме, че класациите на най-добрите учебни заведения на Световната банка включват Стопанския факултет с обучението по бизнес администрация.

- Кои са трите главни предимства на Стопанския факултет в сравнение с университетите, където се преподават сходни специалности?

- Подбираме студентите въз основа на качеството, защото за нас то е най-важно. Това е причината всяка година да приемаме до 200-250 кандидати в двете нива - бакалавър и магистър. Приемните изпити са по език и математика. Често получаваме критики, но трябва да се знае, че няма да отменим тези изисквания. Сред нас има преподаватели чужденци, с които студентите общуват директно, а не чрез преводачи. По фундаменталните икономически дисциплини са въведени учебници, по които се преподава в Харвард. Черпим знания от най-добрите източници. Имаме и съвместни дипломи с Университета в Бордо. Със Сорбоната правим съвместна икономическа програма по управление на човешките ресурси, която е уникална по своето съдържание. Студентите завършват с две дипломи, но задължителното изискване е за свободно владеене на езика. Науката има един изключително важен аспект - математиката. Тя не е наука, а езикът на науката, затова и този приемен изпит няма да отпадне. Друго предимство е сериозното обучение по право, тъй като икономиката е обществена наука.

- Променя ли се начинът на преподаване в Стопанския факултет през последните години?

- Преподаването непрекъснато се развива. Има непрестанен стремеж към теоретичните новости и практическите умения. Теорията дава насоки, по които човек да се ориентира, за да вземе правилното решение.

- Каква според вас е разликата между випуск 2009 и випуск 1999?

- Няма особено голяма разлика. Винаги в група от 200 души има 10-20 много силни студенти. Ако случайно се окаже, че випуск 2009 е по-добър от този преди 10 години, това не означава, че се наблюдава тенденция. Качествата на хората не се променят толкова, колкото тяхната информираност.

- Къде е най-добре да се развиват завършващите Стопанския факултет на СУ - у нас, в Европа или на други места по света?

- Нашите студенти се справят много добре навсякъде. Някои от най-добрите мениджъри са наши възпитаници. Други продължават обучението и професионалното си развитие в чужбина.

- Имате ли връзки с бизнеса и ценен опит в контактите с него?

- Университетът не може да подготвя кадри за едно определено предприятие. Неговата работа е да даде солидна фундаментална подготовка, за да може завършилият при нужда бързо да се преориентира. Представете си, че подготвяме само счетоводители. При евентуален проблем тези хора няма да могат да се справят с промените и да заемат друга професионална позиция. Много по-бързо се ориентират тези, които имат солидна теоретична подготовка. И на тази база подобряват практическите си умения. Разполагаме с кариерен център, който кани големи фирми. Практиката е един от най-добрите начини да се подбират кадри. Връзките, които ние имаме, са главно с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

- Защо непрекъснато се говори, че студентите не са достатъчно добре практически подготвени, и каква е истината според вас?

- Има огромно многообразие от университети. Не познавам всички, знам какво се прави в нашия. Има доста различия в подготовката при различните студенти. Науката не е евтин бизнес. Това се вижда, когато за магистърска програма приемаме от другите университети. При някои студенти се наблюдават сериозни пропуски. Разминаването е не само в практическата подготовка, но и в търсенето и предлагането на пазара. Някои от университетите предлагат неща, които пазарът вече не търси. И обратното - пазарът търси нещо, което университетите не предлагат.

- Как ще коментирате явлението пътуващи преподаватели?

- Това е ненормално. Не съм против съвместяването, тъй като е световна практика един преподавател да е на половин щат в един и на половин щат в друг университет. Хубавото е, че обменът на преподаватели обогатява университета, но не и когато основният мотив са парите. Освен това учебно заведение, в което всички преподаватели са пътуващи, няма лице, собствен облик. Появява се и оправданието с липсата на кадри, но то е неоснователно, защото те могат да си създадат свои преподаватели. Проблемът опира и до големия брой университети у нас, които имат нужда от преподаватели. За мен важното е вузовете да са качествени, а не много на брой. Тогава ще намерят и преподаватели, и студенти - български и чужди.

- Кой най-много ви помогна и помага като декан?

- Има много хора, които ми помагат. Определено обаче основният ми стимул да бъда декан е отношението ми към науката и образованието. Това е смисълът на моя живот, науката и образованието го осмислят.

- Какво си спомняте от първия ден в деканския стол?

- Времената бяха кошмарни. В бурните дни на 90-те години ми беше възложено да организирам обучението в Стопанския факултет. Няколко нощи не спах, преди да взема решение. Усещах огромна отговорност и напрежение.

- Коя е най-голямата ви радост от тази работа и коя е най-голямата тревога?

- Най-голямата ми радост е, че Стопанският факултет се роди и се развива, но оттук започват тревогите. Също като дете - грижите за него са тревоги. Сега целта е детето да надживее родителите, или факултетът да продължи своя живот. Най-голямата ми тревога е да не стане посредствен. Искам да има вечен стремеж към съвършенство.

- Ако от вас зависеше преустройството на висшето образование,
с какво щяхте да започнете?

- Ще се опитам да повиша качеството. Това не е лесно, но има начини. Ще увелича парите за образование и наука, макар че през последните години те нараснаха под натиска на Европейския съюз. Бих започнал с оценка на качествените институции, а на некачествените бих помогнал, не унищожил. Ако са безнадеждни, трябва да си отидат. В момента акредитацията дава само частична оценка на университета, защото не е съвсем обективна. Ние оценяваме самите себе си. Необходимо да се включат международни оценители, за да има обективност.

 

Източник: сп. Мениджър, брой 129, юли 2009

http://www.manager.bg/magazin/bg/magazine/Мениджър/129