28.04.2026
На 27 април 2026 г. в Институт GATE към Софийския университет „Св. Клиment Охридски“ се проведе закриващото събитие на DisInfoHack 2026 – „бавен“, изследователски хакатон по информационна устойчивост и противодействие на дезинформацията. След едномесечна работа в екипи участниците представиха докладите и резултатите си пред жури, което оцени проектите и обяви отличените предложения.
DisInfoHack 2026 е инициатива, организирана от екипа на изследователския проект CoDE, насоченa към анализ на информационната среда в България и развитие на устойчиви подходи и общност за противодействие на дезинформацията. Проектът CoDE се управлява от Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се реализира в партньорска екосистема с участието на университетски, научни, публични, граждански и технологични организации.
Участници и екипи
В изданието участваха 46 студенти, разпределени в седем отбора: „AUBG – Благоевград“, „Бургас, Несебър и Карнобат“, „Великотърновски университет – Велико Търново“, „Микс – България и чужбина“, „Пловдивски университет“, „Сигурност – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ (Варна) и ВА „Георги Сава Раковски“ (София)“ и „Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както и специален екип на победителите от DisInfoHack 2025.
Победител (I място)
Победител в DisInfoHack 2026 (I място) е отборът на Американския университет в Благоевград „Шесто чувство“, с ментор Божидар Ангелов (докторант във Философския факултет на СУ). Екипът работи по темата „Изкуствено оръжие: тенденциите в използването на изкуствения интелект като инструмент за създаване на дезинформация във военните конфликти“.
Акценти от изказванията на гостите и журито
Събитието беше съпроводено от поредица кратки, но съдържателни послания, които очертаха по-широкия смисъл на инициативата – отвъд конкретните доклади и награди.
Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев подчерта, че работата по темата е пряко свързана с уменията на младите хора да се ориентират във „времето на бързата информация“.
„Времето на бързата информация е сложно и затова уменията, които развивате тук, са изключително важни – те насърчават критическото мислене и скъсяват дистанцията между истинската информация и дезинформацията“, заяви той.
Министърът на външните работи г-жа Надежда Нейнски акцентира върху демократичната цена на дезинформацията и ролята на критичното мислене:
„В свят, в който информацията се движи със скоростта на един клик, истината понякога изостава. Срещу дезинформацията не се воюва само с технологии, а с критично мислене, знание и смелостта да задаваш въпроси“.
Министърът на иновациите и растежа г-жа Ирена Младенова открои именно „бавния“ формат като предимство – процес, който води до устойчиви резултати и мултиплициране на ефекта.
„Този формат е важен именно защото не е хакатон за един ден или 24 часа, а процес, който надгражда критичното мислене и отговорността за това какво създаваме и какво споделяме. Надявам се наученото от вас да се мултиплицира чрез вас към вашите колеги и приятели“, сподели тя.
Министърът на електронното управление г-н Георги Шарков постави темата в по-широката рамка на хибридните заплахи и нуждата от оперативни подходи.
„Предизвикателството е да превърнем анализа на кампаниите в работа в реално време – ситуационна осведоменост и ранно предупреждение (situational awareness and early warning), което изисква координация между всички заинтересовани страни“.
От страна на домакините, проф. Силвия Илиева (Институт GATE) подчерта стойността на екосистемния подход и това, че хакатонът превръща „абстрактната заплаха“ в конкретни решения и мрежи от взаимодействие:
„DisInfoHack превръща абстрактната заплаха дезинформация в решаване на реални проблеми и изграждане на интелектуален, технологичен и институционален капацитет. Най-ценното е, че участниците създават мрежа и екосистема чрез работа с различни специалисти и институции“.
Председателят на журито проф. Нели Огнянова очерта основния акцент на инициативата като дългосрочна задача за обществото – не само реакция на „фалшиви новини“, а изграждане на информационна култура:
„Дългосрочната цел не е само противодействие на дезинформацията, а повишаване на информационната култура – да разпознаваме качествената информация и качествените източници, и да можем да създаваме качествена информация“.
Като ръководител на DisInfoHack 2026 гл. ас. д-р Мария Юрукова (катедра „Европеистика“, Философски факултет) подчерта устойчивия модел и общностния ефект на формата:
„Не искахме да правим обикновен хакатон за два дни – искахме да създадем общност и устойчив модел, в който младите хора работят по реални решения в продължение на повече от месец“.