Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / Катедри и Академичен състав / Катедри / Икономика / Преподаватели - Катедра Икономика / Проф. д-р Теодор Седларски / НОВО от проф. д-р Теодор Седларски / Интервю с доц. Седларски за студентското издание FEBA NEWS на Бизнес клуб

   

14.07.2015

 

В двата поредни начални броя на студентския информационен бюлетин FEBA NEWS, издаван от Бизнес клуб към Стопанския факултет, бе публикувано интервю с доц. Теодор Седларски.

 

Пълен текст на интервюто

 

docSedlarski

 

Профил

Образование: Немска езикова гимназия „Гьоте“ – Бургас, две години във Виенския икономически университет, бакалавърска степен от Стопанския факултет - специалност Стопанско управление с немски език, магистратура по стопанско управление, докторска програма по политическа икономия в катедра Икономика на Стопанския факултет със специализации отново във Виенския икономически университет и Университета Санкт Гален – Швейцария.

Препоръчвам: Макс Вебер – „Протестантската етика и духът на капитализма“, а за начинаещите икономисти – „Икономист под прикритие“ на Тим Харфорд

Моите източници на информация: научна и научно-популярна литература

 

Моите приоритети: България, Стопански факултет, Софийски университет

 

Ако трябва да се представите накратко, какво бихте казали за себе си?

 

Изкушен от икономиката и другите обществени науки четящ човек.

 

Получихте ли това, което очаквахте и това, което ви е необходимо за работата в момента, от университетското образование? Да, най-доброто икономическо образование в България безспорно се предлага в Стопанския факултет, сравнимо e с образованието във водещите европейски университети. Програмите в Стопанския факултет са структурирани по утвърдения западен модел в направленията „Стопанско управление“ (Business Administration) и „Икономика“ (Economics). Качеството на обучение по повечето дисциплини не отстъпва на това във Виенския икономически университет, а малките групи и възможността за личен контакт със преподавателя са лукс, който може да бъде оценен най-пълно след завръщането от там.

 

Тази година факултетът отново е на първо място в направлението „Икономика“ в класацията на МОН. Какво стои зад това? Голяма тежест при формирането на рейтинговата оценка имат традиционно високите стартови заплати на завършилите и положителното мнение на настоящите студенти за обучението във факултета. Важна роля играе отличната официална оценка на Агенцията по акредитация, както и изключителната за България международна насоченост на факултета, изразяваща се в създаване на условия за широко участие на българските студенти в международни обменни програми, приемането за обучение по тези програми на чуждестранни студенти, лекциите на многобройните гостуващи преподаватели. През зимния семестър на настоящата учебна година Стопанският факултет приема рекорден брой както обменни студенти от Европа и Азия, така и европейски гост-преподаватели. В направлението „Икономика“ на рейтинговата система оценката за СУ „Св. Климент Охридски“ е изцяло на факултета, тъй като само в него се обучават студенти в това направление в рамките на СУ.

 

Защо по-привлекателната специалност Стопанско управление е с по-ниско представяне? Рейтинговата оценка на СУ „Св. Климент Охридски“ е за обучението в направление „Администрация и управление“, което наред със специалност Стопанско управление в Стопанския факултет обхваща и други специалности, изучавани във Философския и Геолого-географския факултет. В този смисъл оценката не е само за качеството на обучение в Стопанския факултет. Допълнително влияние при изчисляването на рейтинга оказва включването на актуалните или по-стари оценки от Агенцията по акредитация за отделните висши училища поради различния момент на тяхното обявяване, но дори и тези обстоятелства водят до минимална временна разлика с първия в класацията.

 

Какво е да бъдеш заместник-декан по учебната и международната дейност? Ежедневна грижа, свързана с чести малки и големи изпитания за доброто настроение, но и носеща значително удовлетворение – за координиране и усъвършенстване на организацията на учебната дейност, постоянно увеличаване на международния връзки на Стопанския факултет, работа по разпознаваемостта и престижа на факултета сред националната и световната университетска общност, пренасяне на световни стандарти в обучението, отговорност към най-добрите студенти в България.

 

Вие сте академичен директор на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ "Св. Климент Охридски", афилиран с Института за стратегии и конкурентоспособност към американския университет Харвард. Как факултетът успя да изгради връзки с Харвард, съпоставимо ли е образованието в Стопански факултет и най-престижните университети на световно ниво – кои са разликите? Връзката с Харвардския университет се дължи на инициативата на няколко български студенти, завършили Факултета по бизнес (Harvard Business School, HBS) и междувременно успешни предприемачи, да преподават лицензираните курсове на проф. Майкъл Портър безплатно в България. За партньор те избират Софийския университет, а включването на курсовете в магистърските програми на Стопанския факултет се осъществява с активното съдействие на проф. Георги Чобанов, тогавашен декан на факултета и първи академичен директор на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ. В Ректората зала 224 се преустройва с помощта на фондация „Америка за България“, като се сключва договор за ползването на залата с предимство за целите на Харвардските курсове. Стилът на водене на занятията следва модела на преподаване в Harvard Business School с ориентация към непрекъснато взаимодействие със студентите, основано на предварителна самостоятелна подготовка на учебните материали. Голям брой преподавателите в Стопанския факултет също започват да променят преподаването на традиционните курсове в тази посока. Студентите от последните випуски са все повече предразположени към дискусионно провеждане на занятията. В това отношение настъпва забележима промяна – традиционната представа, че присъстваш на лекция, за да слушаш доцент или професор, прочел и знаещ несравнимо повече в своята област, която предишни поколения студенти считаме за естествена, отстъпва пред желанието за участие и лична изява. Наблюденията ми на член на многобройни експертни групи към Агенцията по акредитация за оценка на различни български университети показват, че студентите на Стопанския факултет повече от всички свои връстници са възприели тези модерни сега форми на мислене и поведение, а обучението във факултета има потенциала да е най-близко до начина на преподаване в Harvard Business School.

 

Наскоро се връщате от посещение в Харвард. Какво е да си в Бостън? Посетих Факултета по бизнес към Харвардския университет през декември във функцията си на академичен директор на Центъра за стратегии и конкурентоспособност, имах лична среща с проф. Майкъл Портър, разказах му за постиженията ни и той остана изключително доволен. От своето възстановяване в началото на 90-те години на 20 в. Стопанският факултет ориентира учебната си дейност по примера на водещите университети в света, учебните планове се структурират по техен образец, а в обучението се използват учебни пособия, прилагани и там. В този смисъл посещения като това са естествени и имат за цел да подпомогнат регулярното пренасяне на най-добрите практики в организацията на учебния процес, методите на преподаване, най-новите тенденции в научните изследвания.

 

 

 

Имали сте възможност да се срещнете лично с Майкъл Портър. Какви са впечатленията Ви от него? Личната среща с проф. Портър е привилегия, която той оказа на българския Център за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет. Жестът от негова страна – въпреки претоварената му програма – може да се счита за знак за добро сътрудничество и положително отношение към дейността на Центъра. Встрани от приятелския тон на срещата, впечатлението, което Майкъл Портър оставя при своите презентации е на умел лектор, улавящ вниманието и запалващ интереса на голяма аудитория от професионалисти чрез ангажиращ и скъсяващ дистанцията постоянен контакт, резултат от опит, натрупан през цял човешки живот пред черната дъска. За Портър може да се каже, че е сред най-обичаните преподаватели във Факултета по бизнес в Харвард, автор на едни от най-разпознаваемите концепции в управлението днес, поставил си за цел да приложи теоретичните си идеи в практиката и така да издигне нивата на конкурентоспособност на цели държави чрез широка мрежа от последователи в политическия, академичния и бизнес елит на петте континента.

 

Присъствахте на MOC workshop. Разкажете ни повече. В Харвардския университет участвах в т.нар. Microeconomics of Competitiveness (MOC) Faculty Workshop, организиран от Факултета по бизнес и Института за стратегии и конкурентоспособност (Institute for Strategy and Competitiveness), ръководен от проф. Портър. Тридневното събитие бе насочено към усъвършенстване на методите на преподаване на развития от проф. Портър курс "Микроикономика на конкурентоспособността" в мрежата от афилирани университети по света, предлагащи курса на своите студенти. То включваше лекции и дискусии с проф. Портър и други преподаватели във Факултета по бизнес, сред които Хиротака Такеучи, Уилис Емънс, Хорхе Рамирес-Валехо, Кристиан Кетелс и др., наред с представители на държавното управление и едрия бизнес на страни от международната университетска мрежа. В рамките на семинара членовете на т.нар. affiliated network участваха в представяне на актуални научни изследвания в областта на конкурентоспособността, срещнаха се в групи по континенти със своите колеги от мрежата, бяха ориентирани лично от проф. Портър за най-новите и интересни развития в преподавания курс, имаха възможност да преминат обучение по техники за водене на курса в стила на преподаването в Harvard Business School, да научат тънкости за успешното мотивиране на студентите и умело водене на дискусията по време на занятията в продуктивна посока.

 

Какви съвети за развитието на Стопанския факултет бихте дали след визитата си в Харвард? Едно от впечатленията, които посещението там оставя, е, че успехът на водещия в световен план Факултет по бизнес на Харвардския университет се дължи в немалка степен на умелото изграждане и поддържане на академичния образ на учебното заведение. Ако погледнем изучавания материал от съдържателната му страна, разликата със Стопанския факултет на СУ вероятно няма да ни се стори толкова голяма, колкото очакваме. В дългогодишната си история на работа в конкурентна среда Харвардският университет е усвоил успешното управление на безукорната публична представа за себе си като обща задача на ръководството, преподавателите, настоящите и завършилите студенти.

 

В Харвард, за разлика от тук, е силно развито чувството за принадлежност. Именно. Това е едно от полетата, в които има потенциал за развитие – на управленското равнище на университета и факултета, макар че отново Стопанският факултет е по-напреднал от останалите в това отношение. Развиваме структурите и политиките, подкрепящи принадлежността и успешния имидж на завършилите. Нека не забравяме, че първият алумни клуб в български университет е основан от наши студенти, а Бизнес клубът допринася за формирането за представата за студентите на Стопанския факултет сред българските компании като по-активни и амбициозни от останалите им връстници. В крайна сметка целта за нас като факултет е да се утвърдим и да бъдем все по-забележими в обозримо бъдеще на световния образователен пазар.

 

Смятате ли, че това, което изучаваме във факултета е прекалено напреднало и по-скоро актуално за случващото се в чужбина, отколкото за настоящата ситуация в България? Прегледът на учебните програми показва, че в Стопанския факултет студентите получават комбинация от стандартен западен теоретичен учебен материал и близко до българската действителност приложно знание. Съвременните икономическа и управленска теория са унифицирани в света, а приложното им измерение се поднася в национален контекст. Това е едно от важните конкурентни предимства на факултета – от една страна използването на най-новите учебници на водещите университети по икономика и бизнес на английски, немски и френски език, което прави обучението съвместимо с програмите на Запад, а от друга – подготовката за кариерно развитие в България, което дава на студентите по-висок старт в сравнение с колегите им, завършили в чужбина.

 

Предвид настоящата обстановка в страната, какви са очакванията Ви за икономическото развитие през идната година? Един от изводите от съвременната икономическа теория е, че е добре да поддържаме положителни очакванията си за икономическото развитие, защото в голяма степен проявяват тенденцията да са самосбъдващи се.

 

Коя е следващата Ви голяма цел? Като непосредствени цели, които предстоят да бъдат постигнати, могат да бъдат посочени увеличаването на броя на чуждестранните гост-лектори от световна величина за засилване на международното присъствие в английските програми в направленията Стопанско управление и Икономика, предлагането на повече бакалавърски и магистърски програми с двойна диплома в сътрудничество с водещи европейски университети, постигането на високи позиции в международни рейтингови системи, по-голяма разпознаваемост на факултета в световната научна литература. Като важна цел се оформя също увеличаването на броя на кандидат-първокурсниците в Стопанския факултет, утвърждаване на положителния образ на факултета във всички части на страната, тъй като, изглежда, степента на познатост в различните региони все още не отговаря на качеството на предлаганото от нас образование. Успешно могат да бъдат привлечени завършващите гимназия, които са решили да заминат да учат в чужбина, с предложението за равностойно образование и шанс за бърза кариера в България.

 

Какво Ви вдъхновява и мотивира? За всеки преподавател мотивиращи са срещите с амбициозни и знаещи студенти, видимото нарастване на знанията им между началото и края на семестъра. Радост носят материализираните резултати от дълги дни труд - публикуваните книги и изследователски резултати в научни списания. Постоянният контакт с колеги от българската и международната научна общност, възможността за изграждане на близки професионални и човешки отношения също носят голямо удовлетворение.

 

Вашият съвет към студентите, решили да продължат кариерното си развитие в образованието. Поздравявам студентите, които са взели решение да се ориентират към преподавателска работа. Посвещаването на упражненията и лекциите, научните изследвания и изкачването на академичната стълбица има предимства, които не са за пренебрегване още от асистентското стъпало: преподавателят разполага с времето си и може да го управлява по свое усмотрение, така че да постига желаните от него резултати по най-ефективен начин, плаща му се, за да обогатява непрекъснато знанията си – да следи най-новата специализирана литература, да се развива интелектуално, да трупа ценен опит пред аудитория. Към минималната финансова сигурност, която университетът дава, се прибавят възможностите за допълнителни доходи от участието в екипи на научни проекти, консултантска дейност и др. Често се случва – противно на общоприетите нагласи – един асистент още в началото на своето кариерно развитие да е финансово по-добре поставен от свои бивши състуденти, избрали реализация в големи компании с цел по-висок материален статус. С времето с известна изненада установих, че горните преимущества на академичната кариера не са привлекателни за всекиго, а по-скоро за особена група от хора, за които работата е необходимо да бъде съчетание на хоби и страст, които имат поне малко вродено влечение към сценична изява, разполагат с идеи и самодисциплина за самостоятелно продуктивно приложение на свободното време – трите месеца лятна ваканция всяка година дават особено добра възможност за творческо развихряне – и които обичат да пътуват, за да завързват и поддържат връзки със свои съмишленици в университетите на други държави. Ако отговаряте на този профил и харесвате идеята да прекарвате много време сред млади хора, университетската кариера е вашият път.

 

Вашият съвет към всички студенти. Когато бях студент, идвайки от бургаската немска гимназия, ми се струваше, че учебното натоварване във факултета е твърде скромно, че между лекциите в седмичната програма има много незапълнени места, а материалът за всеки изпит изисква само броени дни за подготовка. Тогава започнах да посещавам голям брой занятия, извън програмата на съответния курс, включително лекциите на всички чуждестранни гост-преподаватели през дадената учебна година, независимо в програмата на кой курс бяха предвидени. Това решение разшири неимоверно кръгозорът ми, задълбочи разбирането за връзките между отделните изследователски полета на икономическата и управленската наука и в голяма степен ми даде самочувствието за бъдещия избор на преподавателската работа. Днес, повече от тогава, значителна част от студентите се опитват да уплътнят времето, свободно от занятия, с постоянна заетост извън университета, което рядко е удачен вариант. Четирите или петте години на университетското образование са осигурени (финансирани) от обществото и от родителите с изричната цел бъдещите професионалисти да натрупат необходим запас от знания по своята специалност, в съседни области, както и обща култура, включително да усвоят един или два допълнителни чужди езика, да прочетат планини от книги. Неизползването в максимална степен на тази възможност е нерационално, тъй като в живота на повечето млади хора, завършващи факултета и увличани от стремително кариерно развитие в следващите години, студентството ще остане единственият период, в който имат възможността и общественото призвание за подобно личностно обогатяване. Всеки студент може да погледне на университета като на богато меню, от което избираш какво да вземеш, и колкото повече вземеш, толкова по-добре. Софийският университет е цял един малък свят и това, което може да предложи на будния студент, е неизчерпаемо.

 

Източник:

FEBA NEWS 1 (февруари 2015)

FEBA NEWS 2 (юли 2015)