Златните олимпийци на България виждат своето бъдеще в медицината
Проф. Албена Йорданова е преподавател по биохимия в Медицинския факултет на Софийския университет. Тя е ръководител на националния отбор на България по биология. Само преди месец отборът ни спечели един златен, един сребърен и два бронзови медала на Международната олимпиада по биология.
Проф. Йорданова, националният ни отбор по биология спечели златен, сребърен и два бронзови медала на Международна олимпиада по биология. Как протече самата олимпиада?
Тридесет и третата Международна олимпиада по биология (IBO 2022) тази година се състоя от 9 до 18 юли 2022 г. в гр. Ереван, Армения, след като двете последни години състезанието се проведе онлайн заради пандемията. Националният ни отбор по биология бе съставен от класиралите се ученици на първите 4 места на Националната ни олимпиада по биология и здравно образование: Петър Жотев – ученик в 11. клас, СМГ „Паисий Хилендарски“, София; Борислав Стоянов – ученик в 12-и клас, 125 СОУ „Боян Пенев“, София; Любослав Стефанов – ученик в 12-и клас, ПЧМГ, София и Яна Атанасова – ученичка в 11-и клас, НПМГ „Акад. Л. Чакалов”, София. Всъщност, за да се определи националният отбор, бяха поканени първите 10 победители на националната ни олимпиада в трета възрастова група, в която се състезават ученици от 11-и и 12-и клас. След проведения подбор в края на месец април първите 4-ма заслужено формираха представителния ни тим за участие на IBO’2022. Състезанието на IBO е индивидулано и по традиция се проведе в два етапа. В първия състезателен ден те трябваше да проведат и анализират 4 експериментални задачи в областта на биоинформатиката, зоологията, ботаниката и биохимията, всяка с продължителност от 90 минути. През втория състезателен ден за 6 часа решаваха 400 теоретични задачи от всички области на биологията. Тази година на IBO участваха най-добрите 250 представители на 66 страни, така че успехът на нашите млади биолози е повече от феноменален!
Какво включва подготовката на участниците и колко време продължава тя?
По утвърдения регламент на IBO подготовката на учaстниците на този най-висок форум не трябва да надвишава две седмици. Този период е изключително кратък и недостатъчен за добра подготовка, но нашите състезатели успяха да проведат различни практически експерименти, насочени най-вече към лабораторните задачи на тазгодишната IBO. Подготовката се проведе в Биологическия факултет на Софийския университет с преподаватели и с помощта на бивши олимпийци по биология. Нашите най-добри млади биолози се обучаваха да правят дисекции на различни животински организми, да приготвят микроскопски препарати, да провеждат разнообразни биохимични и молекулярно-биологични експерименти. Добра традиция в последните години беше организирането на школи по биология, финансирани от Фондация „Америка за България“, които се провеждаха два пъти в годината в Биологически факултет на СУ. На тези школи младите биолози се запознаваха с различни методи, провеждаха и интерпретираха интересни експерименти. За съжаление тази година нямаме финансиране и успешните школи не се проведоха.
Златният медалист Петър Жотев се класира на второ място в света, което е историческо постижение за България. Как се поддържат волята и мотивацията на талантливите ученици?
Уникалният и безкрайно талантлив ученик Петър Жотев от години се представя блестящо на редица национални и международни състезания по биология, химия, математика, лингвистика. Но освен научните и интелектуалните му умения и заложби, според мен, на първо място е неговата мотивация, способността му да се съсредоточава на 100% върху поставена задача, дисциплина, постоянство, трудолюбие, както и веселият му и добронамерен характер. Едва в 10-и клас Петър стана шампион на Националната олимпиада по биология и завоюва златен медал на проведената онлайн IBO’2021. През тази година стана втори на нашата Национална олимпиада и втори в света на Международната олимпиада по биология. Нека да му пожелаем от сърце бъдещи успехи и покоряване на нови върхове, защото той е доказан победител и съм убедена, че за него най-доброто предстои!
Към кои дисциплини най-често се насочват младите биолози?
Почти всички млади и ентусиазирани биолози се насочват към медицина или молекулярна биология и биохимия. Голяма част от нашите олимпийци продължават обучението си в западни университети, но понякога се случва да се завърнат у нас за дипломната си работа или дисертационния си труд. Вече бившите олимпийци са съпричастни към Олимпиадата по биология и се включват активно като квестори или автори на задачи. Безкрайно щастлива съм, че успях да допринеса за създаването на близки контакти между нашите млади биолози, така че на състезания те се явяват като добри приятели и се радват непринудено на победите на своите конкуренти.
Освен ръководител на отбора сте и преподавател в Медицинския факултет на СУ. Как се отрази пандемията и онлайн обучението на студентите, а също и на учениците от националния отбор?
Личното ми впечатление е, че мотивираните младежи, каквито са и нашите биолози олимпийци, успяха да използват този период за задълбочено учене, и логично се стигна до високите им резултати на IBO’2022! Нека да кажа, че освен златния медал и второто място в света на Петър Жотев, всички наши състезатели завоюваха медали – Борислав Стоянов спечели сребърен медал, а Любослав Стефанов и Яна Атанасова са с бронзови медали! От друга страна, ако трябва да опиша влиянието на пандемията върху масовото образование, ситуацията е критична и дори опасна, защото огромната част от младите хора у нас буквално „проспаха“ тези две години. А това, особено за студентите по медицина, е пагубно и ще рефлектира негативно в недалечното бъдеще.
Какъв е научният потенциал на нашата страна?
В България едва около 0,5% от брутния вътрешен продукт са отделените пари за наука, а според Националната програма за развитие на научните изследвания сумата би трябвало да е поне 1,5%. За да бъде успешна научната дейност, трябва да има човешки потенциал и добре развита научна инфраструктура. Научната инфраструктура в последните години значително се подобри, но човешкият потенциал и адекватното заплащане на учените изостава критично. Свидетели сме на заслужено повишаване на учителските заплати, но никой не търси сметка за нивото на учениците след завършване на средното им образование, което реално е на много ниско ниво! Същевременно се подкрепя „сбърканата“ политика нещата да се оправят чрез повишаване на учителските заплати. Много учени от БАН и преподаватели от университетите, поради неадекватното им заплащане там, се преориентираха към учителската професия, а това със сигурност е в ущърб на науката. Все повече умни и амбициозни млади хора напускат страната ни, защото са наясно, че по света дългогодишните им усилия, знания, умения се оценяват по-достойнство и така ще се реализират пълноценно. В България има отделни учени ентусиасти, които аз бих нарекла „последните мохикани“ в някои лаборатории на БАН и малкото водещи наши университети. За да се променят нещата, трябва да се инвестира много, като се започне от ранна детска възраст и ангажиране на позабравените български семейни ценности и морал. Била съм два пъти в Сингапур – държава с размерите на нашата столица София, в която преди 50 години хората са страдали от масова безработица, нищета, недостиг на вода и суровини. Под ръководството на Ли Куан Ю за 30 години държавата успява да се пребори с проблемите и прави скок от развиваща се към промишлена държава. Там са инвестирали в учене, образование и създаване на модерни технологии. В Сингапур дори при споменаването, че си учител или преподавател възрастни хора на улицата се покланят пред теб (реален случай!) и те гледат с респект и уважение. За младежите е въпрос на чест да покажат най-доброто от себе си и да предават опита си на своите връстници. В последните години на Международните олимпиади по биология първите места са запазена територия за представителите на Република Сингапур, която има население от едва 4.5 милиона души. Според мен, ако има мислещи за бъдещето на България политици, те трябва да се обединят около тази идея. Необходимо е търпение и постоянство, това да стане реалност, но примери има много. В допълнение искам да кажа, че са необходими и много сериозни промени в начина на обучение у нас – и учениците, и студентите трябва да бъдат убедени от ползата на наученото, а не просто наизустяване.
Проявяват ли младите хора интерес към науката и как бихте ги мотивирали да се насочат към нея?
Ако страстта към знания е в душата и сърцето на някой, няма сила, която да промени посоката на неговата професионална реализация! За мен учените и преди и сега са изключителни авантюристи, носещи в себе си духа на Дон Кихот. Лично аз имам привилегията да познавам много такива младежи, които с цената на волята си, упоритостта си, понякога и лишения, успяват да постигнат набелязаната цел и да се реализират.
Имат ли младите лекари достатъчно възможности за реализация у нас?
От 10 години съм преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет и контактувам с много млади лекари, които са били наши студенти. Реализацията им след завършване на висшето образование у нас е доста проблемна. Придобиването на специалност е много сериозно препятствие и изключително трудно намират желаното от тях място. За придобиване на специалност се инвестират от 3 години (за личен лекар) до 6 години (за хирургичните специалности). Налице е и финансов проблем – в много от болниците сключения договор със съответния специализант е за по-малка сума от исканата и е необходимо младите лекари дори да доплащат сами тази разлика. Често се налага лекарите да работят и на друго място, за да се обезпечават финансово. Други сериозни проблеми са недостатъчният контрол на качеството на обучението, понякога липсва подкрепа от страна на утвърдени лекари, липсват или са силно ограничени контактите със специалисти от други болници, липсват и места за лекари. Но все пак вярвам, че нашите млади лекари могат да намерят своето точно място, защитавайки тезата, че да си лекар, е призвание и начин на живот!
Вестник Филтър
17.08.2022