Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Образователна дейност / Магистърски програми уч. 2020/2021 г. / Исторически факултет / Възраждане и памет

   

 

Срок на обучение: 3 семестъра (специалисти и неспециалисти)

Форма на обучение: редовна/задочна

Прием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: проф. д-р Надя Манолова-Николова

тел.: 02 9308 280

e-mail: manolova@clio.uni-sofia.bg

*****

Магистърската програма Възраждане и памет предлага на студентите обучение върху механизмите, средствата и начините, по които се е изграждала съвременната ни представа за Българското възраждане от XVIII и XIX в. Към възрожденската епоха, основополагаща за националната ни история и проучвана повече от столетие, са предложени нови подходи с оглед на по-широкото понятие за паметта. Акцентът е върху практическото усвояване на професионалната работа с домашното и чуждото ръкописно и печатно наследство от епохата; върху градежа на микро- и макровъзрожденското минало. Програмата включва подготовка върху музейната практика и комуникация и върху изготвянето и реализацията на проекти за опазване на културното наследство. Специално внимание се отделя на обучението за визуално компютърно представяне на епохата, което в бъдеще ще има решаваща роля за младите поколения.

Завършилите магистърската програма могат да намерят работа като експерти в областта на музейното дело (обществено и частно), в различни звена на държавните и частните архиви, в органите на държавната власт, неправителствените организации, туризма, като учители в средното образование, могат да продължат научно-образователната си квалификация в различните форми на докторантура, да се реализират с научно-преподавателска работа във ВУЗ и системата на БАН, да участват в разработването на различни проекти в България и чужбина за проучване и дигитализация на българското културно-историческо наследство и памет.

Условия за кандидатстване: Кандидатите да притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“.

Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование не по-нисък от Добър.

За магистърската програма „Възраждане и памет” могат да кандидатстват бакалаври от всички хуманитарни специалности. Бакалаври, които са завършили специалностите: история, етнология, архивистика, история и география, минало и съвремие на Югоизточна Европа се водят „магистри-специалисти”, за разлика от бакалаври, завършили други специалности, които се водят „магистри-неспециалисти”. И за едните, и за другите обучението е 3 семестъра по един и същи учебен план, но магистрите-неспециалисти слушат допълнително лекции по основни (един) и специализирани (три) курса по История на Българското възраждане, преподавани в бакалавърските програми на Исторически факултет.

Конкурсният изпит се състои в събеседване по избран от кандидата аспект от посочените по-долу три проблемни кръга:

  1. Просветно дело през Възраждането (основни етапи, просветни центрове и дейци).
  2. Възрожденска култура (литература, изкуства, архитектура – нови явления и тенденции; по-ярки творци и произведения).
  3. Църква и църковен въпрос през Възраждането (основни етапи на църковното движение, дейци, идейни течения, чужди пропаганди).

Препоръчителна литература:

  • Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. С., 1976.
  • Генчев, Н. Научни трудове. Т. 1 и 2, С., 2003.
  • Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. С., 1987.
  • История на България. Изд. на БАН, Т. 5 и 6, С., 1985, 1987.
  • Маркова, З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. С., 1973.
  • Маркова, З. Българската екзархия 1870-1872. С., 1988.

_______________________

Учебен план