Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Образователна дейност / Магистърски програми уч. 2020/2021 г. / Исторически факултет / Модерна България: държава и общество (кр. на ХІХ-нач. на ХХI в.)

   

Срок на обучение: 2 семестъра (специалисти и неспециалисти)

Форма на обучение: редовна/задочна

Прием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Валери Колев

тел. 02/ 9308 232

e-mail: vkkolev@uni-sofia.bg

*****

Учебният план включва:

  1. Обучение в рамките на два семестъра на бакалаври, които са завършили специалностите "История", "Етнология", "Архивистика", "История и география", "Минало и съвремие на Югоизточна Европа", "История и философия", „История и геополитика на Балканите“.
  2. Обучение в рамките също на два семестъра на бакалаври от други специалности, които трябва да слушат допълнително лекции по общите двусеместриални курсове по Нова българска история и Съвременна българска история, преподавани в бакалавърските програми на ИФ.

Програмата предлага 10 (12 за магистри-неспециалисти) задължителни дисциплини и 9 избираеми, от които магистрите трябва да изберат 3, за да приключат програмата. В блок “Избираеми дисциплини” магистрите имат право да избират, освен от посочените в програмата, и от други магистърски програми в рамките на Историческия факултет, независимо от това дали дисциплините са задължителни или избираеми за съответната друга програма.

Проверката на знанията се осъществява посредством писмени семестриални изпитни тези, защитата на които обикновено преминава в семинарни дискусии. Придобиването на образователно-квалификационната степен „магистър“ става след успешна защита на магистърска теза (дипломна работа) пред държавна комисия, съставена от хабилитирани университетски преподаватели. До защита се допускат магистри, които успешно са положили изпитите, заложени в учебния план.

Завършилите Магистърската програма “Модерна България: държава и общество (кр. на ХІХ – нач. на ХХІ в.)” могат да намерят професионална реализация в следните по-важни направления: да продължат своята научно-образователна квалификация в различните форми на докторантурата; да започнат научно-преподавателска работа във висшите училища и институтите на БАН; да бъдат привлечени на работа в публичния сектор и в структурите на обществено-политическите организации; да се ориентират към журналистическа работа в средствата за масова информация; да участват в различни проекти у нас и в чужбина; да се заемат с редакторска и издателска дейност; да се насочат на работа в отделните звена на Главно управление на архивите при Министерския съвет, ведомствените архиви и областните дирекции на архивите; да постъпят като учители по история в средните училища в страната; да бъдат назначени като уредници в различните музеи (централни и регионални).

Условия за кандидатстване: Кандидатите да притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“.

Кандидатстващите за обучение срещу заплащане трябва да имат успех от дипломата за завършено висше образование не по-нисък от Добър.

Конкурсният изпит се състои от събеседване пред специализирана комисия по тема от предложените по-долу:

  1. Възстановяване и развитие на Българската държава до Балканските войни.
  2. България по време на войните за национално освобождение, 1912-1918 г.
  3. От парламентарна демокрация към авторитаризъм, 1918-1944 г.
  4. Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1934 г.
  5. България след Втората световна война – международно положение и държавно-политическа система (1944-1947 г.)
  6. Българският вариант на сталинизма в политическия, икономическия и културния живот на страната (кр. 40-те – кр. 50-те години).
  7. Българската държава и общество през 60-те – 80-те години на ХХ век и крахът на социалистическата система.
  8. Проблеми на прехода към многопартийна система и пазарно стопанство след 1989 г.

Литература:

  • История на България, БАН, Т. 7-9, С., 1991-2012.
  • Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи, 1878-1944, Македонски научен институт, Т. 1-3, С., 1994-1997.
  • Изследвания по история на социализма в България 1944-1989. Съст. Е. Кандиларов. С., 2010.
  • История на българите. Т. III. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). Под ред. на Георги Марков. С., 2009.
  • История на Народна Република България. Режимът и обществото. Под ред. на Ивайло Знеполски. С., 2009.
  • Калинова, Е., И. Баева. Българските преходи 1939-2010. С., 2011.
  • НРБ от началото до края. Под ред. на Ивайло Знеполски. С., 2011.

_______________________

Нов Учебен план