Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Образователна дейност / Магистърски програми уч. 2020/2021 г. / Исторически факултет / Християнство и ислям на Балканите

   

Срок на обучение: 2 семестъра (специалисти и неспециалисти)

Форма на обучение: редовна

Прием: държавна субсидия; обучение срещу заплащане

Ръководител: доц. д-р Светлана Иванова

тел.: 02/9308 280

e-mail: slivanova@uni-sofia.bg

*****

Насоченост, образователни цели

Магистърската програма „Християнство и ислям на Балканите“ е насочена към задълбочаване на професионалната подготовка на студентите в изследователските и приложни полета на историята на българите и на балканските народи в Късното средновековие и модерната епоха. Нейното по-задълбочено изучаване оптимизира реализацията на магистрите в обществената сфера. Важно място в обучението заема изучаването и дискутирането на специфичните условия и динамиката на обществените и социални процеси в контекста на мултиконфесионалната и етнически разнообразната среда на Балканите.

Магистърската програма има за цел: да доразвие уменията на студентите за самостоятелна и критична работа с изворовия материал, за анализ и синтез на значимите исторически процеси, протичащи на Балканите и в частност в българското пространство; да създаде необходимата подготовка на магистрите за успешно кандидатстване и реализация в третата научно-образователна степен “доктор”. Програмата дава възможност на студентите да подберат такива курсове, които да ги насочат към изследователското поприще или да ги подготвят като експерти в областите на държавната и общинска администрация, туризма, културния мениджмънт, неправителствените (международни) организации и сферата на културата, образованието и правата на човека, банкови консултанти, работа в книгохранилища, архиви, научни институции;. Бъдещите магистри ще получат добра подготовка по историята на обществото, религиите и религиозните общности, характерни за нашия ареал, както и по етническите и националните отношения и по-сложните социални и културни процеси на Балканите в миналото и днес.

Обучение (знания и умения, необходими за успешна професионална дейност; общо теоретична и специална подготовка и др.)

Учебният план включва: Всеки семестър кредитите по 30, т.е. 60.

  1. Обучение в рамките на два семестъра на бакалаври, които са завършили специалностите: история, археология, етнология, архивистика, история и география, минало и съвремие на Югоизточна Европа/История и геополитика на Балканите, история и философия.
  2. Обучение в рамките на два семестъра на бакалаври от извън горепосочените специалности. Те трябва да слушат допълнително лекции по общите курсове по История на българските земи XV-XVII век, Българско Възраждане и История на международните отношения XIX в., преподавани в бакалавърските програми на Исторически факултет.

Програмата предлага 9 броя задължителни дисциплини (13 за студентите неспециалисти) и 8 избираеми, от които магистрите трябва да изберат 5, за да приключат програмата. В блок “Избираеми дисциплини” магистрите имат право да избират, освен от посочените в програмата, и от други магистърски програми в рамките на Историческия факултет, независимо от това дали дисциплините са задължителни или избираеми за съответната друга програма.

Проверката на знанията се осъществява посредством писмени семестриали и изпитни тези, защитата на които обикновено преминава в семинарни дискусии. Придобиването на образователно-квалификационната степен “магистър” става след успешна защита на магистърска теза (дипломна работа) пред държавна комисия, съставена от хабилитирани университетски преподаватели. До защита се допускат магистри, които успешно са положили изпитите, заложени в учебния план.

Професионални компетенции

Завършилите магистърската програма „Християнство и ислям на Балканите“ усвояват:

  1. умения за работа в книгохранилища и архиви; желаещите могат да навлязат в работата с конкретна група извори и (или) веществени паметници, а чрез участие в комплексни проучвания – умения за теренни историко-антропологични изследвания;
  2. умения да откриват и анализират оригинални и публикувани исторически извори;
  3. правилата на научно цитиране;
  4. уменията да съставят библиография по зададена тема;
  5. необходимата теоретична подготовка за разработване на историко-културни проблеми;
  6. доразвиват се уменията на студентите, придобити в бакалавърската степен, за самостоятелна и критична работа с изворовия материал, за анализ и синтез на историческите процеси на фона на балканската и европейската история;
  7. уменията да структурират и конструират научен текст.

Професионална реализация

Завършилите магистърска програма „Християнство и ислям на Балканите“ могат да намерят професионална реализация в следните по-важни направления:

  1. Освен реализацията като научни работници, придобилите магистърската степен могат да се реализират като специалисти в научни, образователни, културни институции, музеи.
  2. Да продължат своята научно-образователна квалификация в различните форми на докторантурата.
  3. Да инициират, управляват и участват в проекти в България и чужбина
  4. Да бъдат привлечени на работа във всички нива на държавната администрация и обществените структури, както и в неправителствения сектор.
  5. Да се насочат към журналистическа работа в средствата за масова информация
  6. Да се заемат с редакторска и издателска дейност
  7. Да бъдат привлечени на работа в системата на държавните архиви, общински и други учрежденски архивни институции, както и в архивите от частния сектор – банки, застрахователни компании, и пр.
  8. Да постъпят като учители по история в средните училища в страната (ако имат придобита учителска правоспособност)

Конкурсният изпит се състои в събеседване с кандидатите за техните вижданията за мястото на изследванията на религиозните феномени в българската и балканска история, тяхното развитие и място в анализа на съвременната ситуация или по избран от кандидата аспект от приложените по-долу теми:

  1. Културни феномени в християнска среда.
  2. Разпространението на исляма в българските земи – исторически реалии и митове.

Препоръчителна литература:

  1. Георгиева, Цв., Генчев, Н. История на България ХV–ХІХ в. Т. 2. Изд. Къща Анубис, С., 1999.
  2. Мюсюлманската култура по българските земи. Съст. Р. Градева и С. Иванова. С., 1998, с. 9-53 (Въведение).
  3. Тодорова, О. Православната църква и българите, ХV–ХVІІІ век. Изд. на БАН, С., 1997.

-----------------

Учебни планове