Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Академичен състав / Доц. д-р Наум Кайчев – Нова и съвременна балканска история

   

 

Приемно време:
вторник 13.00-15.00 в каб. 25 А

 

Телефон: (02) 9308/ 378

E-mail: kaytchev@clio.uni-sofia.bg

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София

 

naum_kaytchev

Биографични данни

  • 1987–1992 г. – следва и завършва специалност „история“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, профил „История на Византия и балканските народи“. Тема на дипломната работа: „Просветният живот в Солун (1878-1908)“.
  • 1994–1995 г. – гост-докторант в Оксфордския университет, Великобритания, в колежа Сент Едмънд Хол.
  • 1994–1998 г. – докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „История на Византия и балканските народи“.
  • 1998 г. – образователна и научна степен доктор
  • Тема на дисертацията: „Македония в българското и сръбското обществено съзнание: образи и представи, градени от училище и армия (1878-1912)“.
  • 2002–2004 г. – асистент и старши асистент по нова балканска история в катедра „История на Византия и балканските народи“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
  • 2004–2015 г. – главен асистент
  • 2015 доцент в същата катедра.
Административни длъжности:
  • 1999–2001 г. – генерален консул на Република България в Торонто, Канада;
  • 2007–2010 г. – генерален консул на Република България в Битоля, Република Македония.
  • 2015–2023 г. - ръководител на катедра
Специализации:
  • Гърция: Атински университет, юни – юли 1995 г.;
  • Сърбия: Белград – Сръбска академия на науките и изкуствата, юли – септември 1997 г.;
  • Унгария: Будапеща – Централноевропейски университет – Архив на радио „Свободна Европа“, септември – октомври 1998 г.;
  • Хърватия: Загребски университет, март – юни 2005 г.
Членство в научни организации:
Научни интереси:
  • Национални идентичности в Югоизточна Европа; Образователни институции и учебници в Югоизточна Европа; История на Хърватия, Сърбия и Македония, ХІХ-ХХ в.

Избрани публикации:

Книги

  • Македонийо, възжелана: армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878-1912). С., изд.“Парадигма“, 2003, 312 с.
  • Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.). София: Парадигма, 2015 г.

Съставителство:

  • Григор Пърличев и Братя Миладинови: нови изследвания и прочити. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.

Публикации в списания и сборници

  1. Children into Adults, Peasants into Patriots: Army and Nation-Building in Serbia and Bulgaria (1878–1912). – In: Benjamin Fortna (ed.). Childhood in the Ottoman Empire and After. Leiden: Brill, 2015, 115-140.
  2. Between Science and National Emancipation: Bulgarian Geography Textbooks on the Kingdom of Greece and Greeks (before the Crimean War). – Études Balkaniques, 2015, № 1, 47–58.
  3. Living on the Edge of Christendom: Some Eighteenth-century Croatian Perceptions of Europe and its Borders, in: Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev (eds.), Bordering Early Modern Europe. Wiesbaden: Harrassowitz Verlag, 2015, 141–147.
  4. Being Macedonian: Different Types of Ethnic Identifications in the Contemporary Republic of Macedonia. – Politeja (Krakow, Poland), № 30 (2014), 122–131.
  5. Българите във Вардарска Македония в двустранните отношения на България с Югославия и Република Македония (1944–2012) – Македонски преглед, 36, 2013, №3, 63–82.
  6. Политика Болгарии по отношению к обществам македонских беженцев (1944–1989). – Славяноведение [Москва], 2009. № 5, 39–50.
  7. Bugarska i Makedonski čvor: od Stanka Vraza i Konstantina Miladinova do Europske unije. – Hrvatska revija [Zagreb], 2007, br. 3, 50–54.
  8. „Гоцевият ден и Илинден у нас са популярни“: македонските бежански дружества в България и държавната политика по македонския въпрос (1944–1989). В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на професор Любомир Огнянов. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 485–512.
  9. IMRO groupings in Bulgaria after the Second World War – in: Pettifer, James (ed.) The New Macedonian Question. London., 1999, 167-183 (в съавторство с Иванка Недева).
  10. Bulgarian Nationalism, Articulated by the Textbooks in Modern Bulgarian History. 1878-1996. – In: Internationale Schulbuchforschung [Braunschweig, Germany], 20, 1998, 51-70 (в съавторство със Снежана Димитрова).
  11. „The Happiness and Progress of the Nation are Attainable Only Provided that Not a Single Part of this Body Hurts…“: Bulgarian Historical Education and Perspectives of the National Identity. – Балканистичен форум, 1999, кн. 1-3, 56-90 (в съавторство със Снежана Димитрова).
  12. „Драга отаџбино, како си лепа“: националне идентификациjе и представе о Македониjи, стваране посредством уџбеника књижевности у Бугарскоj и Србиjи (1878-1912). – Годишњак за друштвену историjу [Белград], 1997, № 2-3, 147-177.
  13. Английски предложения за сепаративен мир с България от 1915 до 1918 година. – Военноисторически сборник, 1996, кн. 5, 7-16.
  14. Българската църква и просвета в Костурско (1900-1912). – Македонски преглед, 14, 1991, №3, 90-108.