В Конферентния център "Яйцето" в Ректората на Софийския университет Националният университетски център за геопространствени изследвания и технологии към Алма матер организира научен семинар на тема: „Екстремните наводнения в Карловско и Южното Черноморие“.
Събитието бе открито от директора на центъра доц. д-р Стелиян Димитров, който изтъкна, че целта е да се даде представа не само за размерите на бедствията, които са ни сполетели през последните години, но и да бъдат показани конкретните им измерения и да се провокира дискусия по темата. „Всички ние осъзнаваме, че все повече живеем в една сравнително нова реалност, тези климатични промени са не само статистически факт, но и физически, има аномалии, които трябва да бъдат обяснени и от науката по адекватен начин“, посочи доц. Димитров.
Той подчерта, че тези промени не са изолирани, а оказват въздействие върху всички компоненти на географската среда. По думите му особено уязвими са урбанизираните територии: концентрация на население, висока степен на антопогенизация, пространствена динамика и др. Според него една от най-важните стъпки е адаптацията към променящата се география, което трябва да бъде дългогодишно усилие със стратегически, а не с кампаниен характер.
В презентацията си доц. д-р Стелиян Димитров обърна внимание и на връзката между образованието и науката, между науката и практиката, между науката и управлението. Той разгледа концепцията за използваемата наука, която не е нова, тъй като винаги е имало стремеж науката да се използва за подпомагане вземането на управленски решения. По думите му тя се основава на генерирането на информация и знание, които лесно се трансформират в политики (на обществено ниво) и осъзнато поведение (на индивидуално ниво). Сред проблемите, които доц. д-р Стелиян Димитров очерта, бе фактът, че в контекста на климатичните промени и нуждата от адаптация се прави политика не на базата знание от минали събития и анализ на ситуацията, а на база моделиране на бъдещи проекции.
Доц. д-р Стелиян Димитров подчерта, че климатът е статистическа величина, а не явление за разлика от времето. Той припомни първия закон на географията на Тоблер: „Всичко е свързано с всичко, но по-близките неща са по-свързани от по-далечните“ – пространствена автокорелация – това означава, че всеки един регион/град представлява съчетание от геосистеми, които си взаимодействат и зависят една от друга. Съгласно втория закон на географията географското пространство е нестационарно – с промяна на локацията физическите закони продължават да действат, но всичко друго се променя (климат, релеф, хора и др.).
Акцент в презентацията на доц. д-р Стелиян Димитров бяха внезапните наводнения в малки водосборни басейни, които са бързи, често разрушителни събития, причинени от краткотрайни, интензивни валежи, които надвишават капацитета на геосистемата да ги абсорбира. Ключови фактори, допринасящи за това, са стръмните склонове, които увеличават скоростта на оттичане, и ограниченият капацитет за съхранение на водосборния басейн. Други влияния са насищането на почвата, земното покритие (като горски или урбанизирани пространства) и геоложката основа.
В рамките на събитието доц. д-р Стелиян Димитров и колегите му от Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии запознаха присъстващите с резултатите от извършените от тях изследвания в периода 2022-2025 г., свързани с екстремните наводнения в Карловско и Южното Черноморие.
Доц. Димитров представи и най-съвременни и геопространствени технологии, които се използват в Центъра и с които се получават точни и бързи данни. С колегите му разполагат с четири системи, с които могат да картографират на ден над сто квадратни километра с изключително висока точност. Той обърна внимание и на лазерната технология, с която използват, както и на системата за наземно картографиране, базирана на специален алгоритъм, с който едновременно се локализира и картографира.
„Точно за пет минути мога да взема абсолютно точен дигитален модел на хидротехническо съоръжение например и да го превърна в информационен ресурс, който да участва в модел, на базата на който извършвам прогноза или пък правя възстановка на някакво събитие от такъв характер. И всичко това е достъпно, всичко това нашите студенти имат възможност да видят, да пипнат“, каза още доц. Димитров.
В своята презентация гл. ас. д-р Леонид Тодоров обърна внимание как изглежда нормативно проблемът с наводненията от гледна точка на държавата, а гл. ас. Мартин Илиев разказа за наводненията в Богдан и Каравелово – едни от най-разрушителните и мащабни наводнения през последните години, които екипът на Центъра също е изследвал в детайли. Той говори за технологиите, които се използват, за причините за разрушителната мощ на наводнението, за изводите, които са направени за бъдеще.
В интересната научна и експертна дискусия участваха и талантливите студенти от Геолого-географския факултет на Софийския университет.