Начало / Университетът / Факултети / Физически факултет / За факултета / Учебно-научна база / Астрономическа обсерватория на Софийския университет

   

Уеб: http://www.phys.uni-sofia.bg/~astro/obs_bg.html

Доц. д-р Антоанета Антонова
тел: 02 8662324
e-mail: tony@phys.uni-sofia.bg

 

История

Астрономическата обсерватория на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" бележи началото на възраждащите се култура, наука и образование в младата българска държава след Освобождението. Тя е значително постижение за Университета и за българската наука в началото на века.

По инициатива на проф. Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище (както първоначално се е наричал Университетът), през 1892 г. започва строителството на Астрономическата обсерватория извън пределите на София в непосредствена близост до настоящия басейн “Мария Луиза”. Тогава днешната Борисова градина е пасище на село Слатина, което е достигало до Орлов мост. Старото здание и големият купол са завършени през 1897 г., 30 години преди полагането на основите на Ректората.

Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон. През 1886 г. племенникът му Стефан Берон я подарява на Българското книжовно дружество, което от своя страна я предоставя на Висшето училище през 1892 г. Зрителната тръба е произведена в Мюнхен през втората половина на ХIХ век от фирмата „Merz“ и е с увеличение около 500 пъти. Това е първият наблюдателен уред, използван за обучението по астрономия. Днес зрителната тръба, заедно с други астрономически уреди от началото на Обсерваторията, са изложени в постоянната експозиция на Националния политехнически музей в София.

В продължение на няколко години проф. Бъчеваров доставя много астрономически уреди, най-важният от които е телескоп на екваториална монтировка Grubb, с обектив 6 инча (15.2 см). Това е първият телескоп на постоянен фундамент в България. От 1897 г. се използва за целите на обучението по астрономия в Университета. Телескопът е използваем и днес, реставриран е през 2004 г.

Университетската астрономическа обсерватория е една от първите обсерватории на Балканите. През първите години от съществуването си нейната основна дейност е образователна. Наблюдения с научна цел са провеждани рядко. През 1910 г. проф. Бъчеваров прави наблюдения на Халеевата комета, а студентът А. Кунчев пресмята ефемеридите на кометата. Младият асистент Кирил Попов публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската Академия наблюденията си на Халеевата комета, извършени в Обсерваторията. Запазени са наблюдения и преизчисления на условията за затъмнения на Слънцето и Луната, направени от Бъчеваров, както и на окултации на звезди от Луната.

Следващият ръководител на Астрономическата обсерватория и катедрата академик Никола Бонев (в периода от 1928 до 1965 г.) извършва модернизация на обсерваторията до европейско равнище. Разширява се дворното място, построени са нова сграда с аудитория за учебни занятия и тераса за астрономически наблюдения, както и друг по-малък купол. От 1942 г. обсерваторията става със закон Служба за точно време. Тази важна задача тя изпълнява до 1986 г.

В зората на изстрелването на първите изкуствени спътници на Земята обсерваторията активно участва в тяхното наблюдение.

Днес за целите на обучението по бакалавърската и магистърската програми по астрономия Обсерваторията е оборудвана с модерен инструментариум – оптичен и радио телескопи, CCD-камера, спектрограф и др.

 

Вид на лабораторията:

- учебна

дисциплини, по които се водят лабораторни упражнения:

Увод в радиоастрономия (АМГ бак.)
История на астрономията (АМГ бак.)
Уводен курс в Астрономията (АиА маг.)
Наблюдателни методи в Астрономията (АиА маг.)
Астроспектроскопия (АиА маг.)

- научно-изследователска лаборатория:

научни направления и експерименти; актуални изследвания, които се извършват в лабораторията:

Звездна Радиоастрономия
Маломасивни звезди и кафяви джуджета
Наблюдателна Астрономия
Извънгалактична Астрономия
Виртуални обсерватории

 

Отличителни и представляващи интерес апаратура и експерименти

6 инчов (152 mm) рефрактор

6 инчовият (152mm) рефрактор е с фокусно разстояние 2200 mm и екваториална монтировка. Произведен е от фирма "Grubb" и е монтиран на постоянен фундамент в големия купол на Обсерваторията през 1897 г. Това е първият телескоп на постоянен фундамент в България. Използван е дълги години за практически упражнения в редовното обучение на студентите по Астрономия. Използван е и с научни цели, най-вече през първата половина на миналия век. Проф. Бъчеваров прави наблюдения на Халеевата комета през 1910 г., а младият асистент Кирил Попов публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската Академия наблюденията си на Халеевата комета, извършени с телескопа. Поради дългите години, през които е служил безотказно, поколения студенти го наричат "Стареца". Днес телескопът е приложим само за любителски цели, поради силното светлинно и газово-прахово замърсяване над София. Телескопът е реставриран през 2004 г. по случай 110 годишнината на Обсерваторията.

 

14 инчов телескоп – CGE-1400 – Celestron

14 инчов (356 mm) Шмид – Касегрен телескоп с фокусно разстояние 3910 mm – CGE-1400 – Celestron . Вторично огледало – 4.5 инча (114.3 mm). Максималното увеличение е 830 пъти. Граничната видима звездна величина – 15.3.

Телескопът е снабден със CCD-камера STL-11000M на Santa Barbara Instrument Group (SBIG) с матрица KAI-11002M. Общият брой пиксели е 11 000 000, полето е 4008 x 2672 пиксела, като един пиксел е 9 микрона. Физическият размер на матрицата е 36 mm x 24.7 mm. Квантовата й ефективност е около 50%, като най-силно чувствителна е в синия диапазон. Разполага със стандартни Беселови филтри – UBVRI с дебелина 5 mm.

Катедрата разполага и със спектрограф Lhires III на Shelyak Instruments, Франция, оборудван с камера ST-1603 ME на SBIG с 9 микронен пиксел и матрица - KAF-1603ME с поле 1530 x 1020 пиксела. Налични са пълен набор от решетки – 150, 300, 600, 1200 и 2400 линии/mm.

 

Радиотелескоп с 90 инча (2300 mm)антена

Радиотелескопът SRT (Small Radio Telescope) е с параболична антена с диаметър 90 инча (2300 mm) и фокусно разстояние 857 mm. Работи в честотен диапазон - 1370-1800 MHz. Разполага с електронен калибратор на шума. Настроен е за линията на неутралния водород HI - 21 cm.