Начало / Университетът / Факултети / Физически факултет / Прием, обучение, дипломиране / Обща информация / Информация за кандидат-студенти

   

 

Критерии и резултати от външна оценка на професионалното направление 4.1 Физически науки съгласно Рейтингова система на Министерството на образованието и науката.

Данните от Рейтинговата система на МОН показват проценти на наемане на работа на наши възпитаници през последните пет години, както следва:

2013г.   98.05%
2014г.   98.89%
2015г.   98.85%
2016г.   99.00%
2017г.   98.66%

 

Информация от Кандидатстудентския справочник в сайта на Софийския университет

На сайта на Физическия факултет в раздел Прием -> Магистърска степен всяка учебна година се публикува актуален Кандидатстудентски справочник за магистри, който съдържа подробна информация за предлаганите магистърски програми и конспект за предстоящия изпит. За да се даде възможност на кандидатите да се подготвят пълноценно за изпита, от 2011 г. насам, на сайта на факултета се публикуват и темите от минали изпити.

 

КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА СПЕЦИАЛНОСТИТЕ И НА

МАГИСТЪРСКИТЕ ПРОГРАМИ

ВЪВ ФИЗИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

 

В специалност Физика (1) се обучават студенти в ОКС „Бакалавър” и се предлага обучение в следните магистърски програми:

 

Студентите, завършващи магистърската програма „Теоретична и математическа физика“ са подготвени като специалисти във всички модерни области и направления на съвременната теоретична и математическа физика. Подготвени са да работят в системата на университетите, БАН, Министерството на образованието и науката, Министерството на отбраната и други. Като правило, те се реализират и във водещи научни институти извън България: CERN - Женева, ОИЯИ - Дубна, институтите на ESA и други организации, в които България е членуваща страна. Широкопрофилната подготовка им позволява да работят и в близки области на познанието: информатика, приложна математика, теоретична химия, биофизика, биоинформатика и други Те могат да се реализират и в областта на високотехнологичното производството, бизнеса, банковото дело, застраховането и други области, където има нужда от широкопрофилни специалисти, а също така да започнат и развиват успешно самостоятелен бизнес.

През периода 2008-2012, повечето от завършилите студенти в МП „Оптика и спектроскопия“ продължават обучението си като докторанти. Така, в периода 2013г.-2017г., в катедра „Оптика и спектроскопия“ са се обучавали общо 16 докторанта, 10 от които са завършили МП „Оптика и спектроскопия“. От завършилите през периода 2013г.-2017г. трима студенти, в момента двама са докторанти в катедра „Оптика и спектроскопия“, а един е докторант в Университета в Дърам, Великобритания.

Научната работа на преподавателите в магистърската програма „Физика на ядрото и елементарните частици” в голяма степен е свързана съвместна работа с други научни институти (CERN, GSI-Darmstadt, ОИЯИ-Дубна, ИЯИЯЕ-БАН, ИМИ-БАН и други). Тези институции са също така работодатели на голяма част от студентите в магистърската програма. Възможността за участие в лятната студентска програма на CERN (https://home.cern/students-educators/summer-student-programme) се открива пред студентите от магистърската програма с приемането на България в CERN през 1999г. От тогава на практика почти всяка година има студенти от магистърската програма, приети в лятната школа на CERN. Възможна реализация на завършилите магистри е в научни институти и лаборатории, извършващи фундаментални изследвания в областта на физиката на атомното ядро и елементарните частици; в научни и приложни лаборатории, използващи ядренофизични методи: АЕЦ „Козлодуй“, радиохимични лаборатории, лаборатории по радиационна защита и дозиметрия, радиоекология, разработка на медицинска апаратура; в софтуерната индустрия - моделиране на системи и анализ на данни.

Магистърската програма „Fusion Science and Technology” е разработена в рамките на проекта FUSENET (The European Fusion Education Network, FP7 No224982), чиято цел е създаване на общоевропейска магистърска и докторска програма по термоядрен синтез и плазмени технологии и е съобразена с разработените единни образователните изисквания за европейски магистър в тази област. Създадената Европейска мрежа за образование по термоядрен синтез и технологии (FUSENET Association), основана на силните връзки между изследователските и обучаващите институции в тази област (общо 36 от 18 страни, от които 22 университета и 14 асоциации Евратом), включва и Софийския университет, представен чрез Физическия факултет.

Магистърската програма „Космически изследвания” се предлага със срок на обучение 3 семестъра, редовна форма (за завършили ОКС„Бакалавър“ или „Магистър“ по специалностите Физика, Инженерна физикa, Астрофизика, метеорология и геофизика) и със срок на обучение 5 семестъра, редовна форма (за лица, които имат ОКС „Бакалавър“ или „Магистър“ от Техническия университет или Софийския университет „Св. Климент Охридски“, или имат ОКС „Бакалавър“ или „Магистър“ с учителска правоспособност по природни науки и/или математика). Тя дава задълбочени знания и практически умения, които обхващат основните направления на съвременната физика на Космоса и позволяват на завършилите я да работят като научни работници в научноизследователски институти и фирми, изпълняващи научни задачи – например в областта на дистанционните изследвания, сателитните комуникации, отбраната и др. Значителна част от подготовката им е насочена към проблемите, свързани с изучаването на Космоса и околоземното пространство, физиката на плазмата, физиката на високите енергии, както и към работа с компютри и обработка на бази данни, изпълнявани от различни фирми и институти. Всички завършили имат необходимата основа да се насочат и към преподавателска дейност във висши училища. Специалистите по космически изследвания и астрофизика имат добра реализация и в чужбина.

 

В специалност Инженерна физика (2) втора степен на висшето образование се предлага в МП „Микроелектроника и информационни технологии“ и в МП „Квантова електроника и лазерна техника“. Устойчивият във времето интерес към специалност „Инженерна физика” във Физическия факултет на СУ показва, че обучението в специалността постига образователните цели, дефинирани в Квалификационната характеристика и в Учебния план, и отговаря на предварителните очаквания на кандидатстудентите. Относителният дял на студентите от ОКС Бакалавър по „Инженерна физика”, участници в национални и международни научноизследователски дейности и проекти през последните 5 г., е 20%. Действащите магистърски програми в специалността “Инженерна физика” са „Квантова електроника и лазерна техника (КЕЛТ)” и „Микроелектроника и информационни технологии (МЕИТ)” в двете й форми - редовно и задочно обучение. Магистърските програми разполагат със специализирани лаборатории, в които се провежда профилираното обучение на студентите. На национално ниво, здравословната конкурентна среда на бакалавърската специалност „Инженерна физика” се формира от Технически университет – София – специалност „Инженерна физика” (но в професионалното направление "Общо инженерство") и от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” – специалност „Инженерна физика” (в същото професионално направление „Физически науки“). За сравнение, нашите студенти, съобразно учебния план на специалността, получават по-задълбочено обучение по базисните курсове по физика и математика. В учебния план на МП „МЕИТ” практическите упражнения са силно застъпени. В 7 от 8-те задължителни курса има предвидени практически упражнения. Всички предлагани избираеми дисциплини включват и практически упражнения към лекционния материал. Завършилите обучението си по магистърската програма по „МЕИТ“ са подготвени да провеждат експериментални и теоретични изследвания по съвременни перспективни направления на приложната физика и основните направления на ИТ, да проектират и конструират нови прибори и апарати, да разработват нови технологии и да организират и ръководят комплексни изследвания и производства в микроелектрониката и компютърните технологии, физиката и техниката на полупроводниковите материали и прибори. За периода 2013г.-2017г. преподавателите от МП „МЕИТ” имат общо 9 публикации в международни научни списания със студенти. В международни и национални конференции студенти от същата МП имат 7 доклада. Идентична учебна програма с тази на магистърската програма „Квантова електроника и лазерна техника (КЕЛТ)” в други висши училища в България не би могло да се очаква. Това е обусловено от конкретния професионален научен и изследователски опит и интереси на преподавателите, ангажирани в програмата. Това се дължи на факта, че МП „КЕЛТ” включва курсове, които покриват основните направления в тази област (в последните години най-общо наричана фотоника) - нелинейната оптика, лазерната спектроскопия, физиката на лазерите, оптичните комуникации, квантовата оптика, както и лазерните технологии. Популяризирането на научната продукция на преподаватели и студенти се извършва основно чрез публикации в специализирани научни издания и доклади на конференции и други научни срещи. Информация за нея може да се намери и на личните Интернет-страници на преподавателите, както и на сайта на катедра Квантова електроника (http://quantum.phys.uni-sofia.bg/).

 

В специалност Ядрена техника и ядрена енергетика (3) се подготвят интердисциплинарни специалисти в областите на ядрената енергетика, радиационната защита и радиоекологията, използването на йонизиращи лъчения и радиоактивни нуклиди в науката, технологията и медицината. Завършилите тази програма намират професионална реализация в ядрени централи, а също и в изследователски и развойни звена, специализирани в ядрената енергетика и използването на йонизиращи лъчения. Те имат добри кариерни възможности и в множество институции, свързани с метрологията на йонизиращи лъчения и контрола на радиационната и ядрената безопасност, както и по-общо с опазването на околната среда. Широкият образователен профил на бакалаврите по Ядрена техника и ядрена енергетика им позволява успешно да прилагат своите знания и умения в голям диапазон от научноизследователски, развойни и инженерни дейности, свързани с техния квалификационен профил. Магистърската програма по „Ядрена енергетика и технологии” в специалност „Ядрена техника и ядрена енергетика” има за цел подготовката на висококвалифицирани специалисти в областта на физиката и експлоатацията на ядрените реактори, екологията на ядрения горивен цикъл и приложението на ядренофизичните методи в различни области на науката, медицината и практиката. Широкопрофилната подготовка се получава от инженернофизичната насоченост на магистърската програма, в която балансирано са застъпени: базисни ядренофизични дисциплини като неутронна физика, физика на ядрените реактори, експериментална ядрена физика, дозиметрия и лъчезащита, ядрена електроника, увод в ядрените технологии, изчислителни методи в ядрените технологии; специализиращи теоретико-приложни дисциплини като експлоатационна реакторна физика и ядрена безопасност, реакторен анализ, радиохимия, метрология на йонизиращите лъчения; инженерно-приложни курсове като топлофизика на АЕЦ, техническа хидромеханика, надеждност в ядрената енергетика, реакторни материали в АЕЦ, методи за неразрушаващ контрол на материалите.

 

Специалност „Астрофизика, метеорология и геофизика (АМГ)“ (4) съществува от 2006г. Обучението се осъществява в ОКС „Бакалавър“ с продължителност 8 семестъра за редовно обучение и 10 семестъра за задочно обучение и в ОКС „Магистър“ с продължителност между 2 и 5 семестъра в зависимост от вариантите на магистърските програми. Обучението в ОКС „Бакалавър“ е на модулен принцип. В зависимост от избрания модул студентите придобиват професионална квалификация „Физик-астрофизик“, „Физик-метеоролог“, „Физик-геофизик“. Обучението в ОКС „Магистър“ се осъществява в 5 магистърски програми, както следва: 1) „Астрономия и астрофизика“; 2) „Метеорология“; 3) „Геофизика“; 4) „Астрономия и популяризация на астрономията“; 5) „Физика на Земята, атмосферата и океана“. Придобитите професионални квалификации са съответно: 1) „Магистър по астрономия и астрофизика“; 2) „Магистър по метеорология“; 3) „Магистър по геофизика“; 4) „Магистър-астроном“; 5) „Магистър по метеорология, геофизика и океанография“. Завършилите специалност АМГ са подготвени като теоретици и експериментатори в областта на астрономията, метеорологията, океанографията и геофизиката. Завършилите магистърските програми по „Астрономия и астрофизика“, „Метеорология“ и „Геофизика“ имат задълбочени познания в съответната област и могат да работят като научни работници в научно-изследователски институти. Всички завършили имат необходимата основа да се насочат и към преподавателска дейност в университети. Специалисти АМГ се търсят в чужбина, където вече са се реализирали значителен брой възпитаници на катедрите «Астрономия» и «Метеорология и геофизика» при Физическия факултет на СУ. Магистърските програми по „Астрономия и популяризация на астрономията“ и по „Физика на Земята, атмосферата и океана“ са интердисциплинарни и предвиждат както овладяването на общи знания в областта на физиката, математиката, астрофизиката, астрономията, метеорологията, геофизиката и океанографията, така и умения за тяхното ефективно разпространение и представяне пред различни аудитории. Завършилите тези магистърски програми могат да се реализират в народни обсерватории, планетариуми, музеи, масови медии, центрове и организации за популяризиране на науката и лектори пред неспециализирана публика, като: астрономи, метеоролози, геофизици, специалисти по обработка на данни, научно-технически персонал, популяризатори на науката и лектори пред неспециализирана публика, презентатори на прогноза на времето и др. Специализираното практическо обучение на студентите от специалност АМГ се провежда не само в лабораториите на катедри „Астрономия“ и „Метеорология и геофизика“, а и в редица външни за СУ основни потребители на нашите кадри. Например, сключени са двустранни споразумения с Националния институт по метеорология и хидрология към БАН (НИМХ), Института по астрономия към БАН (ИА) с Националната астрономическа обсерватория Рожен (НАО), Астрономическия планетариум в гр. Смолян, „Музейко“ (инициатива на Фондация „Америка за България“), Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (РВД), Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ (ИАБГ), Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН (НИГГГ) и др., където студентите от специалност АМГ провеждат голяма част от практическото си обучение. При студентите завършили специалност АМГ над 90 % от дипломираните магистри намират работа в страната преди завършването срока на обучение или веднага след това, като едновременно с това реализацията им съответства точно на придобитата професионална квалификация. Например, от дипломираните през 2015г. и 2016 г. общо 22 студенти в магистърските програми по „Астрономия и астрофизика“, „Метеорология“ и „Геофизика“, 7 работят в НИМХ-БАН, 4 в ДП РВД, 3 в Метеорологичния център на ВВС, 2 в ИА-БАН (редовни докторанти), 1 в НИГГГ-БАН, 1 в ИАБГ, 1 физик и 1 докторант в катедра „Астрономия“.

 

Учебните програми на дисциплините в бакалавърска специалност „Квантова и космическа теоретична физика“ (5) сa изготвени в унисон с аналогични програми от водещи университети в света. Програмите целят обучението да се извършва на най-високо ниво, за да могат завършващите тази специалност студенти да бъдат конкурентни при продължаване на образованието си в магистърската степен и по-нататък в докторската степен у нас и в чужбина. Завършващите специалността „Квантова и космическа теоретична физика“ получават ОКС „бакалавър“ по физика и са подготвени като специалисти във всички основни области на модерната теоретична физика. Специалистите от тази специалност са подготвени да работят предимно в системата на университетите, БАН, научните лаборатории, Министерството на образованието и науката, Министерството на околната среда, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната и други, на длъжност „специалист с висше образование (физик)“, а също и в научни институти извън България: CERN - Женева, ОИЯИ - Дубна, институтите на Европейската космическа агенция ESA и др. организации, в които България е членуваща страна. Широкопрофилната подготовка им позволява да работят и в близки области на познанието: информатика, приложна математика, теоретична химия, биофизика, биоинформатика и др. Те могат да се реализират и в областта на високотехнологичното производството, бизнеса, банките, застраховането и други области, където има нужда от широкопрофилни специалисти, а също така да започнат и развиват успешно самостоятелен бизнес.

 

Обучението в специалност Оптометрия (6) във Физически факултет на Софийския университет води началото си от 2009 г. и е резултат от интереса на браншови организации. От тогава до момента нейното развитие е свързано с непрекъснато проучване на потребностите на обществото и стремеж така да се организира обучението, че то да обхване от една страна максимален брой желаещи, а от друга – да гарантира високо качество, съответстващо на европейските изисквания, формулирани от Европейския съвет по Оптометрия и Оптика – ЕСОО (www.ecoo.info). Първоначално интерес към нея проявява голяма група от оптици с висше образование, които вече имат професионален опит в оптични магазини или фирми от областта на грижите за очите. Първата учебната програма бе съставена на база на опита на университети в Ирландия, Полша, Хърватия и Чехия. От самото начало целта на преподавателите е била обучението по оптометрия да бъде максимално съобразено с изискванията на Европейската диплома по оптометрия, дело на ЕСОО, с цел да се хармонизира обучението в Европа. Първата магистърска програма започна от летния семестър на учебната 2009г./2010г. Тя бе с продължителност четири семестъра, редовно обучение и бе предназначена за висшисти с техническо или природонаучно образование. През зимния семестър на учебната 2010г./2011г. стартира втора магистърска програма, редовно обучение с продължителност пет семестъра, предназначена за вишисти с нетехническо образование. В отговор на многочислени запитвания от желаещи да следват от провинцията, през учебната 2011г./2012г. бе открита задочната трета магистърска програма по оптометрия с продължителност шест семестъра. Всичките три програми са платени. Интересът към магистърските програми от страна на големите фирми в бранша е голям. Голяма част от студентите са техни служители и фирмите покриват разходите за тяхното обучение. През 2016 г. по инициатива на Софиийския университет и Българския съюз на оптометристите, бяха предприети действия за актуализиране на класификатора на професиите в България. Бе актуализирано съдържанието на описанието на професията оптометрист, така че да съотвестства на международния класифи¬катор. Промените бяха приети и влязоха в сила от началото 2017 г. Наложи се и разработването на изцяло нова магистърска програма по „Оптометрия“, която стартира през учебната 2016г./2017г. Тя е предназначена само за бакалаври оптометристи и е с продължителност два семестъра.

 

На бакалавърско ниво, специaлност „Комуникации и физична електроника (КФЕ)“ (7) стартира през 2009 г. и вече има успешно защитили випускници. Специалност „КФЕ” е една интердисциплинарна специалност, съчетаваща обучение в областта на съвременните комуникационни технологии и физическата електроника, с акцент на приложната електродинамика, разпространение и излъчване на радиовълни, микровълнова и безжична техника, плазма и плазмени технологии и други. Основна цел на обучението за ОКС „Бакалавър“ по "Комуникации и физична електроника" е подготовката на високо квалифицирани широкопрофилни специалисти, познаващи съвременните телекомуникационни устройства, тяхната експлоатация и поддръжка, познаващи технологиите, за производство на нови материали и елементи за комуникационните устройства. Придобилите образователно-квалификационна степен “бакалавър” по специалност “Комуникации и физична електроника” са подготвени да изпълняват следните дейности: - да осъществяват технологична и конструкторска дейност в областта на комуникациите и физичната електроника; - да извършват проучване, анализ, тестове и експлоатация на отделни модули, блокове и устройства в областта на съвременните комуникации и физичната електроника; - да участват в производството, монтаж и настройка на: комуникационни устройства и технологични системи, използвани във физичната електроника за производство на електрони елементи и други приложения.; - да умеят творчески да прилагат световните достижения в областта на комуникациите и физичната електроника; да осъществяват управление и контрол на съвременни комуникационни и технологични устройства, - да организират, ръководят и контролират дейности свързани с експлоатацията, диагностиката и поддръжката на комуникационни съоръжения и технологични устройства. Магистърска програма „Комуникационна и физична електроника“ (КФЕ) е създадена 2012 год. и започва обучение на студенти през учебната 2013/2014 година. Учебният план включва задължителни дисциплини, допълнени с избираеми специализиращи курсове и курсове, съобразени с нуждите на бизнеса. Включени са и дисциплини от други магистърски програми на Физически факултет, обогатяващи познанията на студентите в областта на комуникациите и физическата електроника. Обучението в тази магистърска програма е само в редовна форма за студенти, приети след като са завършили 4-годишна бакалавърска програма. Програмата е проектирана с два общи курса и специализация след това в два модула – Модул 1 „Комуникации“ и Модул 2 „Физична електроника“. Учебният план съдържа по 4 задължителни курса през първия семестър и един през втория семестър на обучението. Останалата част са избираеми курсове към двата модула, съответно 11 към модул "Комуникации" и 10 към модул "Физична електроника". За студентите от други бакалавърски направления освен посочените, има блок от подготвителни 3 курса, които трябва да вземат през първия семестър с текуща оценка и да продължат обучението си със задължителните курсове.

 

Бакалавърската специaлност „Фотоника и лазерна физика” (8) бе разкрита като естествено свързана с физиката и техниката и даваща базата на професионалното обучение в областта на фотониката - така търсена квалификация от индустрията на пазара на труда, от която обществото има действителна потребност от подготвени кадри. Специализиращи задължителни курсове са „Увод в оптиката и оптичните уреди”, „Основи на акустиката”, „Компютърно моделиране”, „Увод във физиката на кондензираната материя”, „Лазерна физика: Основи”, „Оптоелектроника и интегрална оптика”, „Спектрални оптични уреди”, „Лазерна физика: Видове лазери”, „Оптични вълни в линейни и нелинейни среди”, „Матрична оптика”, „Оптични комуникации”, „Лазерна техника I”, „Експериментална фотоника”, „Органична оптоелектроника”, „Основи на нелинейната оптика”, „ Фотоволтаични устройства и системи”. Специализиращите изборни курсове, които се предлагат, са „Приложения на лазерите в медицината”, „Увод в програмирането на език от високо ниво”, „Оптична обработка на информация”, „Ултразвукови методи за безразрушителен контрол и медицинска диагностика”, „Компютърни методи в оптиката”, „Спектроскопия на нискотемпературна плазма”, „Увод в системата за управление на експеримента LabView”, „Съвременна твърдотелна оптоелектроника”, „Увод в паралелното програмиране”, „Технологични приложения на лазерите”, „Захранващи устройства за лазери”, „Матрична оптиката – лабораторен практикум”, „Акустоелектроника”, „Атомна и молекулна спектроскопия с висока разделителна способност”. Придобилите степента „бакалавър” по специалност „Фотоника и лазерна физика“, ще имат имат и ще имат реализация в научноизследователската и приложна дейност във всички основни области на фотониката с отношение към генерирането, излъчването, линейното и нелинейно разпространение, модулирането, обработването, превключването, усилването, нелинейното преобразуване и детектирането на светлината и приложенията на тези процеси в практиката. Ще познават и ще могат да прилагат на практика основните теоретични, изчислителни и експериментални приложни и изследователски методи във фотониката. Ще владеят поне един чужд език до степен свободно да ползват специализирана литература в областта. Придобитата стабилна базова подготовка ще им позволява сами да усъвършенстват знанията и уменията си и да повишават своята квалификация. Дипломираните бакалаври ще могат да използват специализиран софтуер за оптично и инженерно проектиране, както и за регистриране и обработка на данни. Ще бъдат в състояние да се занимават с преподавателска и изследователска дейност в различните области на фотониката. Наши преподаватели си сътрудничат с колеги от други висши училища – Пловдивски университет, Шуменски университет, Югозападен университет, Технически университет – София и ТУ София - Филиал Пловдив, и други. Тук трябва да се отбележат и сериозните международни връзки – факт е, че почти всеки екип от Физически факултет работи и с екипи от други европейски и не-европейски университети, което неминуемо оставя белег върху ефективността на обучението и в двете ОКС „Бакалавър” и „Магистър”. Възможно логично продължение на висшето образование на дипломираните бакалаври е в МП „Квантова електроника и лазерна техника (КЕЛТ)”, която е в специалност „Инженерна физика”.

 

Обучението във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по специалността „Медицинска физика (МФ)“ (9) в образователно-квалификационната степен „Бакалавър” се провежда от 2008г. Основна цел на обучението в бакалавърската програма по „Медицинска физика“ е изграждане у студентите на стабилна основа по основните математични и физични дисциплини, информатика и специализиращи дисциплини, които да позволят успешно продължение на обучението на магистърско ниво и успешна професионална реализация. За постигане на тази цел студентите получават знания и практически умения в три основни направления: 1) Математика и информационни технологии; 2) физика и 3) специализиращи дисциплини (биология, химия, анатомия и физиология на човека, приложение на физични методи в медицината и др.). За постигане на необходимата висока професионална подготовка на студентите, бакалавърската програма се предлага единствено в редовна форма на обучение (8 семестъра). При разработването и актуализирането на програмата тя е съгласувана с:

- Доклад на американското дружество на медицинските физици относно обучението по медицинска физика в университетите: AAPM Report No197, Academic Program Recommendations for Graduate Degrees in Medical Physics;

- Доклади на Международната организация по Медицинска физика, напр. IOMP Policy Statement No, from 10 August 2010, approved by IOMP Council in WC 2012, Beijning, China;

- Магистърската програма „Медицинска физика“ на Международния център по теоретична физика в Триест: “Master of Advanced Studies in Medical Physics”, program of ICTP, Trieste, Italy.

- Международна магистърска степен по Медицинска физика на Медицински факултет в Манхайм, Германия: „International Master Program in Medical Physics“, Medizinische Fakultat Mannheim

- Препоръки на Европейското дружество на медицинските физици (EFOMP) и други

Магистърската програма “Медицинска физика” със срок на обучение 3 семестъра е предназначена за специалисти със завършена бакалавърска степен по физика, със специалност по медицинска физика. Магистърската програма “Медицинска физика” със срок на обучение 4 семестъра е предназначена за специалисти със завършена бакалавърска степен по физика, без специализация по медицинска физика. Дипломираните магистри по медицинска физика могат да се реализират като специалисти в медицински институти, болници и лаборатории, здравни центрове, в метрологични институти, институтите на БАН, висши учебни заведения; в радиологични центрове и лаборатории, радиохимични лаборатории, лаборатории по радиационна защита и дозиметрия, в хигиенно-епидемиологични инспекции, радиоекологични лаборатории и инспекциите по охрана на околната среда, разработка на медицинска апаратура, както и във фирми, предлагащи технологии, продукти и консултации свързани с използване на физични методи в медицината. Това са специалисти, запознати със съвременните методи и технологии на физиката и информатиката в медицинските изследвания и клиничната практика, прилагащи информационни технологии и иновативни методи при обработването на медицинската информация, обработването и разпознаването на изображенията в медицинската диагностика и при решаването на рутинни и нестандартни задачи свързани с приложението на физични методи в медицината. В нашата страна също е налице възходяща тенденция в търсенето на специалисти с квалификация „магистър по медицинска физика“. За това свидетелства и фактът, че немалко студенти още по време на следването си биват назначени на работа в полето на медицинската физика в различни частни и държавни медицински заведения, предприятия и институти.

 

Учебната програма по “Nuclear and particle physics (НПП)” (10) в ОКС „Бакалавър“ беше утвърдена от Академическия съвет Софийския университет през 2013 г. първоначално само за граждани на страни извън Европейския съюз. През 2016 г. Академическия съвет СУ отвори програмата и за граждани на ЕС, в това число и за български граждани. Основната причина за откриване на тази специалност е необходимостта от модерна и специализирана подготовка, позволяваща както директна професионална реализация, така и ефективно продължаване на образованието в сродни магистърски и/или докторски програми, както в наши, така и в елитни чуждестранни университети. Друга важна причина за разкриване на специалността е нуждата от добре обучени кадри за работа в съществуващите и в бъдещите национални и европейски научно-изследователски центрове. За постигане на необходимата висока професионална подготовка на завършващите, програмата се предлага единствено в редовна форма на обучение (8 семестъра), а за осигуряване на възможност за професионална интеграция на завършващите в международната научноизследователска общност, всички курсовете в програмата се четат на английски език. Учебният план на специалността включва научни дисциплини, насочени към изследване на материята на субатомно равнище и към приложението на ядерено-физичните методи в други дялове на физиката и техниката. Програмата на специалността има за цел подготовка на кадри, които след завършването й получават университетската степен „бакалавър по физика на ядрото и елементарните частици” и имат задълбочени познания по съвременна физика и математика, изчислителни науки в микросвета, физика на елементарните частици, фундаментална и приложна ядрена физика, дозиметрия на йонизиращите лъчения, радиоекология, ускорители и приложенията им. Завършилите програмата бакалаври притежават необходимия минимум знания и умения за да участват в изследвания във всички съвременни области, в които субатомната физика има основна роля за разбирането на явленията. Това са както фундаментални изследвания в ядрената физика, физиката на елементарните частици и високите енергии, дозиметрия и лъчезащита, така и технологични разработки в ядреното инженерство. Те могат да участват в дейности, свързани с конструирането на детектори на йонизиращи и нейонизиращи лъчения, с оценка на дозови натоварвания, включително и при аварийни ситуации. Завършилите програмата ще могат да идентифицират различни фактори с естествен или техногенен характер, да определят процедури за контрола им, да оценяват риска и да определят критерии за намаляването му при внедряване и използване на нови технологии. Важен механизъм за включване на студентите в практически занимания, стимулиращи творческата им активност, е че, като част от обучението си, студентите се предполага да участват в международни школи и стажове във водещи международни лаборатории, такива като CERN, GSI, JUINR Дубна и други. Над 15 студента са участвали в такива мероприятия през последните 5 години. Въпреки, че до момента нямаме студенти, дипломирани в специалността (активна за българи едва от 2016 г.), показателен е фактът, че за последните 5 години над 10 студента, изработили дипломните си работи в катедра Атомна физика на Физически факултет, са продължили образованието си в чужбина.

Професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по..., е с акредитирани специалности в ОКС „Бакалвър“ „Физика и информатика“ и „Физика и математика“ и ОКС „Магистър“ „ Методология на обучението по физика“. Те са наследници на обучението по физика с педагогическа насоченост, започнало още с основаването на Университета и обособено в педагогически профил през 50-те години на 20 век, а по-късно в специализация. Основната цел на обучението по тези хибридни специалности е подготовката на учители по физика и астрономия, математика и информатика и информационни технологии за средния курс на обучение в българското училище. Съчетанието на две научни/учебни области в една специалност дава широкопрофилна подготовка и възможност за по-голяма гъвкавост и ефективност в реализацията на кадрите като учители. Завършилите тези специалности могат да работят в сферата на образованието на всички нива: учител, възпитател, старши и главен учител, методист, директор, изпълнителен или управленчески кадър (инспектор, експерт) в регионалните и национални структури на Министерството на образованието, младежта и науката. За преподавател във висше учебно заведение е необходимо да отговарят и на някои допълнителни изисквания, поставени в Закона за висшето образование и правилниците на съответните висши училища. Предвид широката обща подготовка по физика и математика, тези специалисти могат да се реализират успешно и в научната и производствената сфера. Магистърската програма „ Методология на обучението по физика“, редовно и задочно обучение, е предназначена както за бакалаври, завършили всички специалности на Физическия факултет, така и от други природни факултети, а също и от някои инженерни специалности. Завършилите програмата получават не само съответната образователна и квалификационна степен „Магистър“, отличаваща ги от преподавателите по Физика и астрономия с бакалавърска степен, но придобиват значително по-широки и на по-високо ниво знания и умения във важни и съвременни области на педагогиката и методиката на преподаване на физика и астрономия. Освен като учители по предметите физика и астрономия и човекът и природата, те могат да заемат ръководни длъжности в училищата, експертни длъжности в структурата на МОН, както и да работят по европейски проекти, свързани с образованието.

Магистърска програма: Аерокосмическо инженерство и комуникации, Срок на обучение: 3 семестъра, Форма на обучение: редовна

Mагистърска програма Аерокосмическо инженерство и комуникации (АКИК) е създадена през 2012 г. за да подготвя специалисти в аерокосмическата област с магистърско образование, които преди това са имали бакалавърска подготовка в други области. Технологията на магистърското образование позволява това да стане относително бързо (за 1.5 г.), сравнено с 4-годишното бакалавърско обучение. Програмата е замислена с достатъчно широк профил, който включва уникална комбинация от аерокосмическо инженерство, спътникови и безжични комуникации, с което да привлича бакалаври с подходящо образование и те да навлязат в тази перспективна област.

В рамките на своето обучение завършилите магистърска програма АКИК придобиват познания в две основни области – аерокосмическо инженерство и безжични и спътникови комуникации. В едната област това са класически и съвременни познания в областта на космическа физика, влиянието на космическите обекти върху Земята, и обратно – на влиянието на космическото време върху космическата инфраструктура, за космическите методи за изследвания и анализ, за материалите с аерокосмическо приложение, за аеродинамиката, орбиталната динамика, проектирането и анализа на космически мисии, навигацията, телеметрията, енергоподдържането, основното и специфичното оборудване на аерокосмическите апарати и приложенията им и космически и авиационни мисии с малки апарати (микро-спътници, безпилотни самолети и дронове). В другата област те получават физични и инженерни познания за осъществяване на безжични комуникации с тези апарати, за сигналите, каналите, мрежите и оборудването на системите за безжична и спътникова връзка, изучават въпроси от микропроцесорите с аерокомическо приложение, схемотехниката, микровълновите комуникационни устройства и системи, микровълновите измервания, безжичните мрежи и протоколи, за антени и антенни решетки, за електромагнитната съвместимост, пренасянето на данни, сигурността на комуникациите и пр. Магистрите по аерокосмическо инженерство и комуникации придобиват интердисциплинарен и инженерно-физичен поглед върху технологията на малките аерокосмически апарати и комуникациите с тях, както и за разнообразните им приложения. Тяхната подготовка ги прави конкурентноспособни и с перспектива за добра професионална реализация.

В програмата се приемат студенти с бакалавърска степен от всички специалности във Физически факултет, но също и бакалаври с близки до тематиката на програмата технически и природни специалности от всички висши училища. Могат да кандидатстват всички, завършили бакалавърски специалности, в които са изучавали дисциплини от следните области: инженерна физика, техническа електродинамика и електроника, компютърни науки, мрежи, комуникации, комуникационни и информационни технологии, оптика, космическо инженерство, космически науки, авиационна техника и др. Завършилите магистърската програма Аерокосмическо инженерство и комуникации са подготвени за практическа работа по проектиране, създаване, комплектуване, оборудване и поддържане на малки аерокосмически апарати и комуникационните съоръжения към тях. Освен това, завършилите тази програма имат както общ, така и по-конкретен поглед (придобит в рамките на специализиращите дисциплини, проведените практики и дипломната работа) върху основните приложения на тези апарати, както и способност да предлагат и разработват нови приложения.

Магистърска програма: Безжични мрежи и устройства, Срок на обучение: 3 семестъра / 4 семестъра, Форма на обучение: редовна / задочна

Програмата съществува и във вариант за професионални бакалаври.

Цел на програмата: Изграждането, разширяването и поддържането на съвременните комуникационни мрежи и комуникационни технологии с толкова бързо променящи се характеристики неминуемо изисква наличието на специалисти с по-широки познания за архитектурата на мрежите и функционалността на използваните устройства, за тяхното програмиране и за начините на обмен на данни между тях. Освен традиционните умения за софтуерното поддържане на мрежите, познаването на тяхната организация и протоколи за връзка от важно значение са и познанията за физичните основи на мобилните радиоканали, за устройството и функционирането на приемниците, предавателите, антените; за микровълновите измервания, за въздействието на микровълните върху човека и други физични по своята същност познания за мрежите и устройствата. Именно тук е и привлекателната сила на магистърската програма Безжични мрежи и устройства във Физическия факултет – тя осигурява една стабилна подготовка на специалисти с достатъчно пълен комплект знания и иновативен поглед към бъдещата им работа.

Завършилите програмата магистри могат да работят в области, свързани със създаване, разширяване, преструктуриране и поддържане на безжични, мобилни, сателитни и оптични мрежи, във фирми в областта на комуникациите, електрониката и информационните технологии и пр. Те могат да продължат образованието си като докторанти и да кандидатстват за преподавателски длъжности.

 

От учебната 2018/2019 г. Физическият факултет планира да предложи модерна бакалавърска специалност в професионалното направление „Комуникационна и компютърна техника“, в която ще се обучават инженери в областта на електрониката, компютърния хардуер и комуникациите.