Магистърска програма: Аерокосмическо инженерство и комуникации
Срок на обучение: 3 семестъра
Форма на обучение: редовна
Ръководител: доц. д-р Пламен Данков (на програмата и модул 2)
тел.: 02 / 8161 806
е-mail: dankov@phys.uni-sofia.bg
Web: http://www.phys.uni-sofia.bg/~dankov
Ръководител: доц. д-р Явор Шопов (на модул 1)
тел.: 02 / 8161 732
е-mail: yyshopov@phys.uni-sofia.bg
През последните няколко години сме свидетели на бързо развитие и консолидиране на аерокосмическия сектор у нас, което е в резултат и от присъединяването на България към Европейската космическа агенция (ESA). Това отвори нови възможности за развитие на българската икономика, наука и бизнес в аерокосмическата област. Причина за това е и фактът, че възвращаемостта на инвестициите в аерокосмическия сектор е доказано няколко пъти по-висока, отколкото в който и да е друг икономически отрасъл. Освен това, производителността на труда в сектора е една от най-големите спрямо всички останали индустрии, а инвестициите са средно около 180 хиляди евро за работно място за година. Това действително създава силен икономически интерес. По тази причина към аерокосмическата област сега се насочват все повече фирми и държавни институции. През 2010 г. българският бизнес в тази област се консолидира и създаде Клъстер по аерокосмически технологии, изследвания и приложения (КАТИП; CASTRA). Целта на CASTRA е да съдейства за развитието на изследванията, обучението, иновациите и технологиите в аерокосмическата област и техните приложения в индустрията и другите сфери на обществена дейност и личен живот. Само година след създаването си CASTRA привлече и включи 16 частни фирми и агенции и 7 държавни институти и университети. Присъединяването на България към ESA отвори достъп на българските фирми до възможност да спечелят изключително изгодни поръчки с много висока печалба, а оборота на европейската космическа индустрия е около 6 милиарда евро. Обхванати и стимулирани от този процес, фирмите вече търсят да назначават кадри, подготвени в областта на аерокосмическото инженерство и комуникации. Всъщност, в България няма много такива млади специалисти (има отделни специалиста в различни области, свързани с аерокосмическото инженерство). Именно това беше една от основните причини за създаването през 2012 г. на магистърска програма Аерокосмическо инженерство и комуникации (АКИК) във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – да подготвя специалисти в аерокосмическата област с магистърско образование, които преди това са имали бакалавърска подготовка в други области. Технологията на магистърското образование позволява това да стане относително бързо (за 1.5 г.), сравнено с 4-годишното бакалавърско обучение. Програмата е замислена с достатъчно широк профил, който включва уникална комбинация от аерокосмическо инженерство, спътникови и безжични комуникации, с което да привлича бакалаври с подходящо образование и те да навлязат в тази перспективна област.
Магистърската програма Аерокосмическо инженерство и комуникации е относително нов проект, но тя не се появява на „празно място“. Събитията и интересът, съпътстващи участието на български студентски отбор в международното състезание MIC2 (2012) и особено MIC4 (2016) (Ideas for Micro/Nano-Satellite Utilization; http://www.spacemic.net), организирано от University Space Engineering Consortium (UNISEC), International Academy of Astronautics (IAA) и University of Tokyo, показаха, че много днешни студенти имат голям интерес към обучение именно в тази област.
В рамките на своето обучение завършилите магистърска програма АКИК придобиват познания в две основни области – аерокосмическо инженерство и безжични и спътникови комуникации. В едната област това са класически и съвременни познания в областта на космическа физика, влиянието на космическите обекти върху Земята, и обратно – на влиянието на космическото време върху космическата инфраструктура, за космическите методи за изследвания и анализ, за материалите с аерокосмическо приложение, за аеродинамиката, орбиталната динамика, проектирането и анализа на космически мисии, навигацията, телеметрията, енергоподдържането, основното и специфичното оборудване на аерокосмическите апарати и приложенията им и космически и авиационни мисии с малки апарати (микро-спътници, безпилотни самолети и дронове). В другата област те получават физични и инженерни познания за осъществяване на безжични комуникации с тези апарати, за сигналите, каналите, мрежите и оборудването на системите за безжична и спътникова връзка, изучават въпроси от микропроцесорите с аерокомическо приложение, схемотехниката, микровълновите комуникационни устройства и системи, микровълновите измервания, безжичните мрежи и протоколи, за антени и антенни решетки, за електромагнитната съвместимост, пренасянето на данни, сигурността на комуникациите и пр. Тази специфика на обучението оформя необходимият комплект от знания на специалисти с магистърско образование за непосредствена работа и добра основа за по-нататъшно самоусъвършенстване. Магистрите по аерокосмическо инженерство и комуникации придобиват интердисциплинарен и инженерно-физичен поглед върху технологията на малките аерокосмически апарати и комуникациите с тях, както и за разнообразните им приложения. Тяхната подготовка ги прави конкурентноспособни и с перспектива за добра професионална реализация.
Структурата на магистърската програма Аерокосмическо инженерство и комуникации включва два образователни модула, които са тясно свързани помежду си: Модул 1 „Аерокосмическо инженерство (малки аерокосмически апарати)“ и Модул 2 „Безжични и спътникови комуникации“. Учебният план съдържа голямо разнообразие от възможности за обучение на студентите. Всеки модул има дисциплини от 3 образователни групи в 3 етапа: уводни задължителни и избираеми дисциплини (общо 6, занятията в които протичат в първите 2 месеца от началото на обучението), задължителни и избираеми дисциплини, едни общи за двата модула, а други различни за всеки модул (от общо 40 курса, средно по 20 на модул) в различни направления (за около 1 година) и практика с индивидуални задачи (за около 2-3 месеца в края на обучението си). Понеже студентите принципно идват от различни учебни заведения и с различно ниво на подготовка, уводните задължителни и избираеми дисциплини (1 + 1 във всеки модул) са предназначени за изравняване и опресняване на познанията на студентите по нужната общотеоретична и приложна основа, преди следващия етап на усвояване на професионалните знания в дадения модул. Учебният план включва 3 общи и по 4 задължителни дисциплини за всеки модул. Специализираното обучение продължава с разнообразни избираеми дисциплини (по 5 в модул). Има и еднократни дисциплини, чрез които става възможно да се канят изявени български и чуждестранни специалисти да изнасят разнообразни лекции в областта на аерокосмичното инженерство и комуникации.
Срокът за редовно обучение в програмата АКИК е 1.5 години или 3 семестъра с обем 840 учебни аудиторни часа и достатъчно извън-аудиторни (за които се дават общо 70 ECTS кредита) и завършва с учебна практика или стаж (5 кредита) и защита на дипломна работа (15 кредита). Добре подбраният преподавателски екип – университетски преподаватели с богат опит и добре подготвени преподаватели от бизнеса, които задават актуалното ниво на изучаваните проблеми, както висока обезпеченост на лекционните курсове с авторски учебници (хартиени или електронни) силно подпомага студентите и увеличава ефективността на занятията. Обучението се базира на смесен физично-инженерен подход, като много се държи на както на практическата, така и на самостоятелната работа по всички дисциплини.
В програмата се приемат студенти с бакалавърска степен от всички специалности във Физически факултет, но също и бакалаври с близки до тематиката на програмата технически и природни специалности от всички висши училища. Могат да кандидатстват всички, завършили бакалавърски специалности, в които са изучавали дисциплини от следните области: инженерна физика, техническа електродинамика и електроника, компютърни науки, мрежи, комуникации, комуникационни и информационни технологии, оптика, космическо инженерство, космически науки, авиационна техника и др. Програмата е само в редовна форма на обучение и започва през зимния семестър. Приемът на студенти за обучение на места субсидирани от държавата става с изпит, а за платено обучение – по документи (класирането се извършва по средния успех от дипломата за висше образование, който трябва да бъде не по-нисък от Добър 3.50). В програмата са предвидени избираеми изравняващи дисциплини за студенти, завършили бакалавърска степен във Физическия факултет, в друг факултет или друг ВУЗ. Формата на дипломиране е защита на магистърска дипломна работа пред комисия.
Завършилите магистърската програма Аерокосмическо инженерство и комуникации са подготвени за практическа работа по проектиране, създаване, комплектуване, оборудване и поддържане на малки аерокосмически апарати и комуникационните съоръжения към тях. Освен това, завършилите тази програма имат както общ, така и по-конкретен поглед (придобит в рамките на специализиращите дисциплини, проведените практики и дипломната работа) върху основните приложения на тези апарати, както и способност да предлагат и разработват нови приложения.
Завършилите модул 1 на програмата магистри могат да работят в области, свързани със създаване и поддръжка на малки спътници и безпилотни летателни системи, проектиране и производство на части и системи за сателити, обработка на сателитни данни и изображения, сателитна навигация и телеметрия (GPS-системи) във фирми в областта на аерокосмическото инженерство, електрониката и информационните технологии и пр. Те могат да продължат образованието си като докторанти и да кандидатстват за преподавателски длъжности.
Завършилите модул 2 на програмата магистри могат да работят в области, свързани със създаване, разширяване, преструктуриране и поддържане на безжични и жични мрежи, във фирми в областта на комуникациите, електрониката и информационните технологии и пр. Те могат да продължат образованието си като докторанти и да кандидатстват за преподавателски длъжности.
По настоящата програма има обмен на студенти с други подобни програми в университети в Европа чрез програмата Еразъм. Има подписани споразумения за сътрудничество и обмен на до 3-ма студенти на година за общо 18 месеца между Софийския университет и три други университета. Чуждестранните студентите се обучават на английски или руски език съгласно правилата на програмата.