Магистърска програма: Комуникации и физична електроника
Срок на обучение: 2 семестъра
Форма на обучение: редовна
Ръководител: доц. д-р Живко Кисьовски
тел: 8161 640, стая Б417
e-mail: kissov@phys.uni-sofia.bg
Обучението е с продължителност два семестъра, програмата започва от зимния семестър и завършва с дипломна работа.
В магистърската програма Комуникации и физична електроника могат да се обучават студенти, които притежават: образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по Комуникации и физична електроника или физика и инженерна физика; образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по природни или инженерни специалности; образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ с учителска правоспособност по физика, математика, химия.
Придобилите образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност Комуникации и физична електроника в зависимост от модула, който са избрали, са подготвени да изпълняват следните дейности:
Модул 1. Комуникации
Да осъществяват конструкторска, технологична и изследователска дейност в областта на комуникациите; да извършват проучване, анализ, тестове и експлоатация на отделни модули, блокове, устройства и мрежи в областта на съвременните комуникации; да участват в производството, монтажа и настройката на комуникационни устройства. Работата по обслужване на мрежите за съвременните 4G и 5G стандарти.
Модул 2. Физична електроника
Да осъществяват конструкторска, технологична и изследователска дейност в областта на физичната електроника, да извършват проучване, анализ, тестове и експлоатация на технологични устройства на основата на плазмени източници, на големи плазмени установки и газови разряди; диагностика и поддръжка при плазмените технологии за отлагане на тънки слоеве, модификация на повърхности, плазмено ецване и др.
Приемат се кандидати за субсидирано обучение и в платена форма. Кандидатстващите в модул 1 за места, субсидирани от държавата, полагат приемен изпит по физика, а кандидатите за модул 2 – по физика или химия във Факултета по химия и фармация. Кандидатстващите за платена форма на обучение се класират без изпит по средния успех от дипломата за висше образование (успехът трябва да бъде не по-нисък от добър).
Завършилите специалността магистри са подготвени да се реализират като конструктори, специалисти по поддръжка и сервиз в областта на комуникациите и плазмените технологии във физичната електроника; специалисти, експерти, консултанти в държавни и частни фирми, научно-преподавателски и изследователски кадри.
Обучението се осъществява от екип от преподаватели от катедра Радиофизика и електроника, Физика на твърдото тяло и микроелектрониката, Квантова електроника, Оптика и спектроскопия. Студентите имат възможност за практика не само в България, но и в Ecole d’Ingenieurs (ECE-Paris, France), Aalborg University (Copenhagen, Denmark), Instituto Superior Technico (IST-Lisbon, Portugal), University of Bologna (Bologna, Italy), Бърно (Чехия) и др.
Програма
за конкурсния изпит за магистърските програми ( без МП „Оптометрия“ – 2 сем. и МП „Компютърна и комуникационна техника“) за учебната 2016/2017 г.
1. Механика. Принципи на динамиката в класическата механика. Кинетична и потенциална енергия. Импулс. Момент на импулса. Закони за запазване в механиката.
2. Закон на Нютон за гравитацията. Кеплерова задача.
3. Галилееви и Лоренцови трансформации. Специална теория на относителността.
4. Термодинамика на идеален газ. Термодинамични процеси. Първи и втори принцип на термодинамиката. Цикъл на Карно.
5. Молекулно-кинетичен модел на идеален газ. Разпределение на Максуел – Болцман.
6. Електрично поле. Електричен капацитет. Закони за постоянния ток. Правила на Кирхоф.
7. Магнитно поле. Сила на Лоренц. Движение на заредени частици в електрично и магнитно поле. Масспектрометрия. Ускорители на заредени частици.
8. Електромагнитна индукция. Променлив ток.
9. Уравнения на Максуел. Електромагнитни вълни в изотропни среди.
10. Плазма. Основни характеристики. Дебаевски радиус и плазмена честота.
11. Интерференция на светлината. Френелова и Фраунхоферова дифракция. Дифракционна решетка. Интерферометри.
12. Отражение и пречупване на светлината на границата на две среди. Поляризация.
13. Геометрична оптика. Оптични елементи. Формиране на изображението.
14. Топлинно излъчване. Закони за излъчване на абсолютно черно тяло.
15. Отделителна работа на електрона. Външен фотоефект. Ефект на Комптън.
16. Вълнови свойства на микрочастиците. Вълна на Дьо Бройл. Дифракция на електрони. Принцип за неопределеност на Хайзенберг.
17. Уравнение на Шрьодингер. Частица в потенциална яма. Водороден атом. Спин на електрона. Квантови числа.
18. Многоелектронни атоми, слоиста структура на атомната обвивка. Принцип на Паули. Периодична система на елементите.
19. Атомни спектри. Фина и свръхфина структура на спектрите.
20. Спонтанни и индуцирани преходи. Инверсна населеност. Лазери.
21. Ядрени сили и ядрени модели. Енергия на свързване. Делене и синтез на ядра.
22. Радиоактивност: α-разпадане, β-разпадане, γ-преходи. Ефект на Мьосбауер.
23. Зонна структура на електронния спектър в кондензирани среди. Електричeн ток в метали и полупроводници. P-n преход.
24. Електронни елементи. Биполярни и полеви транзистори. Операционни усилватели. Отрицателна обратна връзка.
25. Еволюция на звездите: раждане, еволюция и краен стадий на звездите. Термоядрени реакции в звездите. Диаграма на Херц-
Шпрунг – Ръсел.
Литература:
1. Дечева В., Д. Съева. Физични основи на механиката. С., изд. „Д-р Ив. Богоров“, 2008.
2. Дечева В. Молекулна физика – лекции и задачи, С., изд. „Д-р Ив. Богоров“, 2005.
3. Илиев М. Н. Оптика. С., Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1998.
4. Лалов И. Електромагнитни явления. С., Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1993.
5. Минкова А. Атомна физика, лекции. С., изд. „Ромина“, 2000.
6. Балабанов Н., М. Митриков. Атомна физика. С., Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1991.
7. Балабанов Н. Ядрена физика. Пловдивско университетско издателство, 1998.
8. Шишков, А. Полупроводникова техника. С., изд. „Техника“, 1994.
9. Николов Н., М. Калинков. Астрономия. С., Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, 1997.
10. Иванчев Н., С. Петров, Л. Христов. Физика. С., изд. „Техника“, 1975.