Целта на тази книга е първо, да представи ролята на ротационното председателство на Съвета след влизането в сила на Лисабонския договор, анализирайки факторите, които влияят върху осъществяването му, и да направи опит да представи модел на доброто председателство; второ, на тази основа да анализира опита на държавите, осъществили ротационно председателство по новите правила на Лисабонския договор, както и опита на две от новоприетите държави, които, макар и работили по старите правила, предоставят ценна практика, и чрез този анализ да направи изводи и да извлече поуки за подготовката на България; трето, да предизвика начало на дискусия за подготовката на българското председателство, да направи по-чувствителни по този въпрос всички бъдещи участници в него, тоест цялото българско общество. Да се направят изводи от работата на предшестващите председателства, да се опознаят добрите практики, да се анализират възникващите по време на председателството проблеми, да се извлекат поуките за България, така че страната да повтори успешните практики и да предотврати неудачите, които са сполетели партньорите – всичко това е необходима предпоставка, за да може след единадесет години членство България да бъде уверена в действията си и да има самочувствие при изпълнението на тази сериозна задача.
Освен проучване на опита на страните в подготовката и осъществяването на председателството, настоящото изследване развива тезата, че ротационното председателство може да играе съществена роля в интеграционния процес в зависимост от подхода, избран от съответна страна, от способността й да влияе, включително от предварителната подготовка, от индивидуалните качества на хората от екипа, осъществяващ конкретните дейности, дори от амбициите и начините за тяхното постигане. Всяка държава, на която предстои да поеме ротационно председателство, желае то да бъде успешно и оценено високо, поради което полага усилия за неговата подготовка и осъществяване. За да получи отговор въпросът защо, въпреки усилията, на практика председателствата не са еднакво резултатни и с цел да се създаде цялостен модел на успешно и резултатно председателство е направен опит за систематизиране на факторите, които влияят върху него. Отделено е място и на академичните дискусии за ролята на ротационното председателство.