Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Пълна информация за приема на магистри във Философски факултет можете да намерите на http://ma.su-phls.info/

Срок на обучение: 5 семестъра
Форма на обучение: редовна
Ръководител: проф. дпсн Румяна Крумова-Пешева
е-mail: rutsi@abv.bg r.krumova@phls.uni-sofia.bg
Координатор: Левена Езекиева
е-mail: l.ezekieva@phls.uni-sofia.bg

Завършилите магистърската програма Клинична психология ще придобият теоретични знания и практически умения по прилагането на общопсихологически и специфични принципи, методи и процедури за превенция, диагностика и терапия на интелектуални, емоционални, психични, социални и поведенчески нарушения, дискомфорт или дезадаптация, приложени към широка популация. Компетентността на завършилите програмата е по отношение на оказване на психологическа помощ, подкрепа и грижа в клиничната практика. Основните професионални умения в областта на клиничната психология са: оценяване, диагностика, интервенция, консултиране, супервизия и администриране на обслужващи звена.

Организация на обучението: В програмата е включена практика по специалността, засягаща диагностична и терапевтична дейност с деца и възрастни. Практиката е с продължителност 9 месеца (1500 часа практикум) и се провежда в специализирани заведения. Обособена е в отделен модул, който е само в платена форма.

Прием: от зимен семестър.

Условия за прием:

І. За кандидати за места, субсидирани от държавата:

1. Програмата е предназначена за бакалаври или магистри от всички клонове на психологическата наука, както и за завършилите специалности: медицина, дентална медицина, фармация, медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент, кинезитерапевт, управление на здравните грижи, трудова медицина и работоспособност, обществено здраве и здравен мениджмънт, логопедия.
2. Среден успех от семестриалните и държавните изпити над мн. добър (4,50);
3. Писмен конкурсен изпит по приложена програма;
4. Интервю с кандидатите, успешно положили писмения конкурсен изпит. Оценката от интервюто е с „да“ или „не“.
5. Получилите оценка „не“ на интервюто не участват в класирането.

ІІ. За кандидати в платена форма на обучение:

1. Програмата е предназначена за бакалаври или магистри от всички клонове на психологическата наука, както и за завършилите специалности: медицина, дентална медицина, фармация, медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент, кинезитерапевт, управление на здравните грижи, трудова медицина и работоспособност, обществено здраве и здравен мениджмънт, логопедия.
2. Среден успех от семестриалните и държавните изпити над мн. добър (4,50);
3. Писмен конкурсен изпит по приложена програма;
4. Интервю. Оценката от интервюто е с „да“ или „не“. Получилите оценка „не“ от интервюто не участват в класирането.

ІІІ. За студенти от страни извън ЕС и европейското икономическо пространство условията са: Интервю. Оценката от интервюто е с „да“ или „не“. Получилите оценка „не“ от интервюто не участват в класирането.

Балообразуване:

За кандидатите за места, субсидирани от държавата и в платена форма на обучение, успешно издържали интервюто и средноаритметично от оценките по т. 2 и 3 от условията за прием;

Програма за писмен конкурсен изпит:

1. Клиничната психология като професия – възникване, развитие, цели и задачи, взаимодействие с други науки и професии, етични проблеми на клиничната практика;
2. Психодиагностика на когнитивните процеси. Интерпретация на разстройствата в когнитивното функциониране;
3. Разстройства на интелекта и психодиагностични методи за оценка;
4. Психодиагностични методи за изследване на личността в клиничната психология. Интерпретация при психични, соматични заболявания и при нарушения в социалната адаптация;
5. Психосоматика. Психологични теории за взаимовръзката личност – болест – тяло – психика.;
6. Психодинамично направление в клиничната психология и психотерапия;
7. Когнитивно-поведенческото направление в клиничната психология;
8. Фамилна терапия и семейно консултиране;
9. Психодиагностика и психотерапия при нарушения на развитието и дезадаптивно поведение в детска възраст;
10. Стрес и кризи. Кризисни интервенции;
11. Психологично консултиране в болнична среда.

Литература

1. Абрамова, Г., (2000), Практическая психология.
2. Аткинсън М., /2010г./, Осемте стълба на емоционалното здраве.
3. Блейхер В., (1976), Клиническая патопсихология.
4. Божинова Д., (2001), Въведение в консултативната психология.
5. Бренър Ч., (1993), Психоанализа.Основен курс.
6. Гецфелд А., /2011/, Анормална психология, сборник случаи.
7. Голдберг Д., (1997), Психиатрията в медицинската практика.
8. Голман Д., /2011/, Емоционалната интелигентност.
9. Датилио, Фр., /2013/, Когнитивно-поведенческа терапия при двойки и семейства.
10. Детская психопатология, Хрестоматия, (2000 ) г.
11. Диференциална диагноза на психичните заболявания, (1991), под ред. Вл.Иванов.
12. Дончев,. П. (2006). Ръководство по съдебна психиатрия. Д-р Иван Богоров. София. .
13. Енциклопедия по психология, (1998), Дж. Корсини.
14. Заимов К., (1998), Афективни параадаптивни реакции на личността.
15. Иванов,. Вл. (1976). Клинична психология. Медицина и физкултура. София.
16. Иванова М., (1995), Психоанализа в психотерапията.
17. Кокошкарова А., (1984), Психологическо изследване на личността в клиничната практика.
18. Корсини,. Р. (2008). Енциклопедия по психология и поведенческа наука. Наука и изкуство. София.
19. Крумова-Пешева Р. (2017). Психологично консултиране в медицинската практика. Интервю Прес.
20. Крумова-Пешева Р. (2020). Психоаналитичната психотерапия – терапевтичен метод и стил. Сити Център.
21. Крумова-Пешева Р., Михайлова В. (2014). Психосоматични, соматопсихични взаимодействия и алекситимия. Сборник „Приложна психология и социална практика“ – XIII Международна научна конференция – ВСУ, Университетско издателство. 530-538.
22. Крумова-Пешева Р., Спасов Л., Михайлова В. (2013). Психологично консултиране при хоспитализирани пациенти. Неврология и психиатрия. т. 44. 1. 12-19.
23. Крумова-Пешева Р. (2019). Психосоматика и психоаналитична психотерапия. Годишник на СУ, Книга Психология. Том 109. 153-174.
24. Матанова В., Аутизъм, наръчник за родители, 2011 г.
25. Матанова В., Аутизъм. Диференциална диагноза, 2007 г.
26. Матанова В., Диагностика на деца с комуникативни нарушения, 1998г.
27. Матанова В., Дислексия, Наръчник за родители, 2010 г.
28. Матанова В., Привързаност и личностови разстройства, сп. Клинична и консултативна психология, бр.3, 2014 г.
29. Матанова В., Психология на аномалното развитие, 2003 г.
30. Матанова, В., Ек. Тодорова, Ръководство за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците, 2013 г.
31. Медицинска психология, (1989), ред. На Хр.Христозов.
32. Международна класификация на болестите X ревизия. Глава психични и поведенчески разстройства. (1992). София.
33. Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, 2003 г.
34. Мечков К., (1995), Медицинска психология.
35. Михова Зл., /2012/, Емоционални процеси в семейството и системна терапия.
36. Ониът, С., (1999), Воденето на случай в психиатричната практика.
37. Пирьова Б.,/2011/, Невробиологичн основи на човешкото поведение.
38. Попов Г., /2010 г./,Обща и клинична психопатология.
39. Попов Хр., (2006), Психопатология на човешката агресия.
40. Попов, Г., /2012/, Психопатология, феноменология, методология.
41. Попов, Ю., Вид В., (2000), Современная клиническая психиатрия.
42. Практическа психотерапия, (1988), под ред. На Хр.Христозов.
43. Психиатрия и соматична медицина, (2002), под ред. На Ц.Цонев и И. Нацов.
44. Психиатрия, (1983) под ред. на Ив.Темков.
45. Пълен наръчник по психотерапия, (2002), под ред. На Бр. Бонгар и Л. Бютлър.
46. Райчев, И., Райчев, Р., (2001), Топична и клинична синдромология в неврологията.
47. Райчев, Р., М. Райчева, М. Рашева, В. Матанова, К. Стоянова, И. Райчев, Невропсихология(3 тома), 2012 г.
48. Сиймън, Дж., Д. Кенрик, (2002), Психология.
49. Справочник за диагностичните критерии на ДСН – IV – ТР. БПА.(2009) Изток – Запад.
50. Шостром Э., (2002), Терапевтическая психология.Основы консультирования и психотерапии.
51. Щулмън, Л., (1996), Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи.
52. Ясперс К., (1997), Общая психопатология.
53. Abnormal psychology,2003.
54. American Psychiatric Association. (2000). Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. (Revised 4th ed.). Washington, DC.
55. Gudjonsson, G., & Schackleton, H. (1986). The pattern of scores on Raven’s Matrices during “faking bad” and “non-faking” performance. British Journal of Clinical Psychology.
56. Hope Murry, (2002), Psychology of healing.
57. Matanova V., E. Todorova (2015), Executive Function Disorders, Learning Difficulties and Developmental Dyslexia: Theoretical Underpinnings, in New Developments in Clinical Psychology Research, NY.
58. Salkovskis P., (1996), Trends in Cognitive and Behavioural Therapies.
59. McKinzey, R. M., Podd, M. H., Krehbiel, M. A., & Raven, J. (1999). Detection of malingering on Raven’s Standard Progressive Matrices: A cross-validation. British Journal of Clinical Psychology.