За елините Паметта е божествена, тя е Мнемозина, майката на музите, която знае и пее за всичко, „което е било, е и ще бъде". Дарявайки избраниците си с мъдрост - sophia , Паметта е и Познание. Паметта има нужда и от пространство - за Цицерон местата, съдържат толкова голяма сила на спомена (припомнянето), че тъкмо от тях се извежда мнемотехниката. Едно от обживените от проф. Александър Фол пространства е именно тази аудитория, в която днес сме се събрали. Тук, през есента на далечната 1992 г. големият учен, приел предизвикателството да напусне Исторически факултет, където в продължение на 32 години води упражнения и лекции по История на стария свят и Тракология, отхвърлил рутината на повтарящото се, започна беседите си с първи курс на първия випуск на новата университетска специалност Културология.
Съчетаването на двата лекционни курса - История на античната култура (Елада и Рим) и История на тракийската култура, предоставиха на проф. Фол чудесната възможност да проследи миналото на Югоизточна Европа, което „не е изживяност в линейното (календарно) време, а продължава да „става" и интелектуално и емоционално". Проучването на античната култура от позициите на старогръцката и тракийската интерпретации, на писаното и неписаното слово, на полисната и етносната общности, създаваше не само интересни фабули, но и нова изследователска проблематика - нетрадиционен опит да се погледне под друг ъгъл на Древността като незавършена система, да разбереш себе си чрез Другия. Блестящ тълкувател и анализатор, винаги коректен към елинските и римските автори, проф. Фол разкриваше пред студентите значението на думите, които, превърнали се в понятия, постепенно се отдалечават от изначалната смисловост, вложена в тях..Изследователската тематика на курсовете изискваше на първо място изясняването на понятието култура по критериите на античността. .И тъй като старите гърци не са и подозирали какво собствено означава тази латинска дума, употребена за първи път от Цицерон в знаменитата му фраза „Cultura autem animi philosophia est", той потърси своята формулировка. От отдавна забравените думи на оратора Исократ: „Атина е направила така, щото името елини да обозначава вече не произхода, а мисловността, и елини да се наричат по-скоро тези, които споделят нашата пайдейа (култура), отколкото онези, с които имаме общ корен", проф. Фол изведе своята дефиниция. А тя е (цитирам): „Културата е пайдейа, т.е. обучено и възпитано поведение. Тя на свой ред зависела и се проявявала от мисловността, т. нар. diànoia, която пък възхождала към добродетелите-ценности, т. нар. ethos. И тъй като Цицерон не успял да открие равностойно понятие на пайдейа се задоволил с обработка на душата." По този начин културата винаги е обвързана с екзистенцията на Човека като част от космическата йерархия на ценностите. Той е (цитирам) „субект и обект на всяко хуманитарно изследване", героят в Историята /Клио, която е муза, а е муза, понеже е драма, а е драма, понеже е усилие за себеопознаване, а себеопознаването е действие - дълг. Човекът персонифицира идеи и образи, с които подхранва конфликта."
Така, „мислейки на глас" пред студентите си, защото за него това беше строго университетско правило, вместо „четенето на нещо, което е отдавна написано", Александър Фол ги обучаваше/възпитаваше в добродетелите на psyché - разумност, знание, мъжество и справедливост, открити, разпознати и назовани от Платон. Разказваше легендата за трите Мойри, богините , които изпридат нишката на живота на всеки смъртен и определят участите, за да въведе слушателите си в сложната материя на видовете Мислене - Време - Пространство, в които Човек пребивава, защото е единственият им носител. Когато този човек, (цитирам) „не се вълнува от дължината на отпуснатата му нишка и не се съмнява, че колкото и да му е отпусната, все ще му стигне да бъде достоен" избира агоналното време и попада в пространството на Самотността. Самотност е нещо много различно от самота и самотен, уточняваше с ироничната си усмивка проф. Фол и продължаваше своите разсъждения. Знанието е стремеж към Познанието, което е (цитирам) „божествено състояние на духа. Ако божественото състояние на духа е постоянното сближаване с Бога, сиреч с космическата енергия и с нейната разумност, то пътищата са два. Единият е съзерцанието, което е извисяване, другият е опиянението, което е обсебеност. Тези два пътя са назовани аполоновски и дионисовски още в старогръцката книжнина. Осмислянето им, обаче станало още през VІІІ в. в Делфи, когато Тракидите извършили своята реформа, т.е. когато обединили двете обредности." Александър Фол споделяше със студентите си своите дългогодишни дирения, свързани с философия на историята и тракийската култура, одухотворена от Учението/ Вяра, което той нарече тракийски орфизъм, за да го разграничи от елинския. (цитирам). „Вярата е ключът за разбирането на човешкия дух и като глобалност и като себеизграждане. Тя е същинската скритност на духа. Човешкото съществуване се разгръща в цикъла живот - смърт - живот, поради което той винаги се намира пред междинна порта, пред гробове-врати. Смъртта е врата към съхраняването на интелектуалната енергия. Орфическата вяра е гигантски опит да се мисли този цикъл... Когато Човекът прозре, че е носител на Енергията, той може да бъде споходен от Епифанното мислене, което ще го отпрати в протяжността на Доктриналното време, където е пространството на Вярата"
Археологическите открития, не само на нашата територия, а и в Гърция и Турция, особено интензивни в последните 15 години, непрекъснато ни убеждават в изпреварващата интуиция на Александър Фол. Неговата виталност беше по-силна от събитийната достоверност , той като че ли имаше едно столетие предимство напред във времето.. Той увличаше и завладяваше мисленето на по-младите колеги около него, притежаваше проникновението, което е необходимо за преосмислянето на едно минало. Общуването с Професора, както и досега го наричаме, беше привилегия. Артист на духа, който никога не си позволи да спекулира с думите, той учеше че, (цитирам) „ заниманията с наука, са подчинени на две изисквания - на кризис и на етос, както те биха прозвучали на старогръцки език. Кризис е разграничаване и избор, етос е нравствена отговорност". „ Аз пиша книги не за да ставам автор, който да е четен, пиша книги за да изясня за себе си нещата. - казваше той - Изследвайки траките, изследвах и себе си. В човекознанието е така."
В общуването със студентите той се самораздаваше, следвайки безпощадно високите критерии, които сам си беше поставил. Проф. Фол не допусна нито за миг да се поддаде на рутината, нито веднъж не постави пред себе си дори кратки бележки. Създаваше впечатление, че очаква всяка лекция като интересно и вълнуващо събитие за него самия. Винаги успяваше да мобилизира мисълта и словото си, за да се получи „магията на общуването". С малко, но точни думи и пластични щрихи той предаваше на студентите същността, образа и идеята. Изключителен ерудит, владеещ до съвършенство Словото, Александър Фол умееше да увлича с неочакваността и блясъка на догадките си. Никога не предлагаше готови решения, а създаваше проблемни ситуации, правеше студентите съпричастни на научните си терзания. В послеслова към „Тракийската култура. Казано и премълчано" Професорът посочи първите випускници на специалността, тогава вече четвъртокурсници, като същинския повод за написването на книгата, което ги изпълни с обяснима гордост. Вторият кратък курс лекции за културолози - „Древната култура на Югоизточна Европа" посвети (цитирам) „на студентите ми, които ще поискат да отворят Вратата". Вратата е метафора на Познанието.
През месец януари 2006 г. отново в 54 аудитория, въпреки болестта и физическото страдание, проф. Александър Фол завърши с брилянтна лекция първия семестър на своя последен курс студенти. Спомням си, как в началото на втория семестър те чакаха Учителят им да се върне, за да продължи започнатото. Сега вече тези студенти са четвъртокурсници. На тях той не успя да посвети книга, но през есента на същата година, на летния университет „Странджа. Минало и съвремие.", който се проведе в Малко Търново и Къркларели, те почустваха специалното отношение не само на българските и турските колеги, но и на хората от Малко Търново. Мисля, че по време на пътуванията в Свещената планина на траките студентите осъзнаха не само привилегията, но и отговорността да са негови ученици.
Александър Фол винаги е казвал, че ученикът сам припознава своя Учител. (цитирам) „Учителят, ако е истински посредник между интернетната информираност и знанието-система, не „изброява ученици". Той смирено и с радост чува признания на хора, които се смятат за негови ученици и могат да потвърдят какво им е дал той. Това е най-голямата награда за учител като мен, един от малцината, които създадоха изследователска школа в България." Много колеги го нарекоха свой учител - за част от учениците му това е израз на любов и преклонение, за други - респект, за трети -.... суета.
Могъщият интелект, феноменалната работоспособност, отдадеността в себепознанието, непрекъснатото състезание със самия себе си, позволиха на Александър Фол да . свърши много неща. Той е единственият българин, легитимирал научна дисциплина с международно признание - тракологията, която в момента е застъпена в десетина европейски научни центъра, изградени по примера на основания от него през 1972 г. Институт по Тракология към БАН, който сега носи неговото име. През 1980 г. учредява Международния съвет за индо-европейски и траколожки изследвания. Като негов главен секретар организира с неизчерпаема енергия международните конгреси по Тракология. В същото време, поставяйки основите на тази нова дисциплина, той конкретизира понятийния апарат, модернизира методологията, разширява хронологическите граници на изследване, маркира географската диаспора, реконструира теоретично древното безписмено общество на траките. Монографиите му - над 20 на брой и неизброимото количество статии, повечето от които са предизвикателство към застиналия академизъм, го поставят наравно с големите европейски мислители от последната четвърт на ХХ и зората на ХХІ в. Мойрите - Участи сякаш бяха предопределили да остане незавършена последната книга на Професора - Orphica Magika II, но не мога да кажа, че са били неблагосклонни към жребия му. Той успя да види осъществена една от големите каузи на своя живот - на Десетия извънреден юбилеен конгрес по тракология, който се проведе през есента на 2005 г. в Комотини и Александруполис гръцките учени обявиха темата „Тракия и Гръко-римския свят". На езика на науката това означава признаване на културно-историческата равнопоставеност между древните траки и елините, която е с най-значими проявления в сферата на духовността, ярко белязана от орфическата религиозност. Имаше и известнно огорчение, породено от ограничения брой млади български учени на конгреса, за разлика от демонстрираната висока активност на ново поколение траколози от Гърция, Турция, Румъния, Франция, Германия и Канада..
Александър Фол пребиваваше едновременно в протяжностите на всички видове Време - Пространство, но предпочете да остане в Доктриналното. Завърши едно от блестящите си изследвания върху Човека, поставяйки го във видовете време, с думите на Хераклит „Хората намират някои неща за справедливи, а други неща за несправедливи, докато за Бога всички неща са красиви и справедливи".
В заключение искам от мое име и от името на бивши и настоящи студенти от Специалност Културология да благодаря на колегите и ръководството на катедрата и на Философски факултет за решението на назоват 54 аудитория на името на нашия Учител проф. Александър Фол.. Както самият той написа: „Науката е морал. Другото се учи в Университетите!"
Слово на ас. Елка Пенкова при откриването на аудитория проф. Александър Фол в катедра "История и теория на културата"