Начало / Университетът / Факултети / Факултет по химия и фармация / Библиотека / Насоки за публикуване в списания

   

ТЪРСЕНЕ НА ПОДХОДЯЩО СПИСАНИЕ

 

Един от успешните подходи за откриване на списания, които публикуват изследвания в съответна научна област, е чрез търсене по ключови думи в наукометричните бази от данни Scopus и Web of Science.

​В рамките на всяка научна област периодичните издания се разпределят по квартили (Q). Всяко научно списание попада в един от четирите квартила (Q1, Q2, Q3 и Q4), като Q1 е за списанията с най-висок ранг, а Q4 е за списанията в най-нисък ранг.

Препоръчително е след преглед на списанията да се направи списък на потенциалните заглавия, в които автор в съответната научна област, би искал да публикува своето научно изследване. Добре би било списъкът да се подреди по приоритети.

​Могат да се използват и някои от безплатните инструменти, които подпомагат избора на подходящо списание:​

  • Journal Finder – открива подходящи списания по въведени заглавие и резюме. Списъкът включва информация за публикуване на статии с отворен достъп, импакт фактор, CiteScore, време за рецензиране на подадените ръкописи, процент на приетите ръкописи и време за публикуване. Инструментът обхваща само списания, публикувани от издателство Elsevier.
  • Springer Journal Suggester - освен за извършване на търсене по заглавие и резюме има възможност и за задаване на критерии, на които да отговаря търсеното списание, като минимални стойности на импакт фактор и време за рецензиране на подадените ръкописи. Инструментът обхваща само списания, публикувани от издателство Springer.
  • Wiley Journal Finder - открива подходящи списания по въведени заглавие и резюме. Инструментът обхваща само списания, публикувани от издателство Wiley.

Световните наукометрични бази от данни Scopus и Web of Science поддържат списъци с индексираните от тях периодични издания, които могат да бъдат намерени на следните линкове:​

Престижът и влиянието на списанията се измерват с определени показатели (метрики), които се изчисляват въз основа на цитиранията на публикуваните в тях статии по години. Най-важните от тях са Импакт факторът (JIF) и Импакт рангът (SJR). Те могат да бъдат открити чрез следните инструменти: Journal Citation Reports и Scimago Journal Rankings. Съществуват и други наукометрични показатели, като Citescore и Eigenfactor, на които също трябва да се обърне внимание при оценката на престижа и влиянието на избраното списание.

ВАЖНО! Предложения за публикуване в списания с импакт фактор, изпратени по имейл, не трябва да се приемат! В повечето случай става въпрос за фалшиви списания.

 

 

КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА СПИСАНИЕ С ИМПАКТ ФАКТОР / РАНГ

 

Определянето на най-доброто издание за публикуване на изследвания включва отговор на следните въпроси:​

  • Съвпада ли темата на научното изследване с тематиката на списанието?
  • Какви статии се публикуват в списанието? – обзорна статия, рецензия, изследване на отделен случай и т.н.
  • Теоретични или приложни изследвания се търсят в списанието?
  • Каква е целевата аудитория на списанието?
  • На какъв език са научните трудове, които се публикуват в списанието?

След подбор на заглавията, в които е възможно да се публикуват предвидените научни трудове е препоръчително да се направи търсене по ключови думи в съдържанието на съответното списание. Наличието на публикувани по-рано статии в конкретна тематична област е отлично доказателство, че изследователската тема е от интерес за аудиторията на списанието, което би увеличило шансовете за публикуване.

ВАЖНО! Всяка научно периодично издание публикува инструкция за оформяне на публикациите, които приема за печат. Спазването на тези правила е задължително и те трябва да бъдат внимателно проучени. Специално внимание трябва да се обърне на обявените срокове и такси за публикуване.

 

 

ВЪЗМОЖНИ ПРИЧИНИ ЗА ОТКАЗ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ НА ДАДЕНА СТАТИЯ

 

  • Неспазване на инструкциите за оформяне на ръкописа на списанието;
  • Ръкописът е на тема извън обхвата на списанието;
  • Недостатъчно високо качество на предложения ръкопис (напр. използване на неподходяща методология на изследването или недостатъчна прецизност);
  • Липса на принос в съответната област;
  • Скрито и явно плагиатство;
  • Изследователска измама – включително фабрикуване (обработване на изследователски данни) и фалшифициране (манипулиране на изследователски данни, таблици или снимки);
  • „Salami slicing“ – „разрязване” на изследването, което разделя един смислен документ на няколко по-малки;
  • Дублираща / излишна публикация - не е прието един ръкопис да се предлага за публикуване или да се публикува на няколко места;
  • Некоректно цитиране на литературните източници;
  • Неетични изследвания (нарушаване на правни / етични норми и неправомерно или манипулативно използване на теми, материали).

 

За съдействие всеки автор може да се обърне към библиотечно-информационните специалисти:

​Мирослава Иванова (обществени и хуманитарни науки)

lis@libsu.uni-sofia.bg

​д-р Савина Кирилова (точни и природни науки)

S.Kirilova@chem.uni-sofia.bg

------------------------------

Вижте още:

ЕДНОЗНАЧНО ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА АВТОРИ

ПУБЛИКУВАНЕ НА ОТВОРЕН ДОСТЪП: САМОАРХИВИРАНЕ

ПУБЛИКУВАНЕ В СПИСАНИЯ НА ИЗДАТЕЛСТВО ELSEVIER НА ОТВОРЕН ДОСТЪП