Ръководител: проф. дбн Майя Стойнева
тел.: (02) 8167 350
е-mail: mstoyneva@uni-sofia.bg
Секретар: Благовеста Богоева
е-mail: bbogoeva@biofac.uni-sofia.bg
Срок на обучение: 3 семестъра (за бакалаври от професионални направления: Биологически науки, Технически науки (Биотехнологии) Педагогика на обучението по: биология и химия и география и биология, биология и английски език; Фармация, Науки за земята (Екология и опазване на околната среда, География), Растениевъдство (Агрономство, Агролесовъдни системи и планинско земеделие, Растителна биология, растителни биотехнологии, Растителна защита), магистри от професионално направление Фармация, както и бакалаври, завършили специалности от близки до посочените по-горе направления.
Форма на обучение: редовна
Прием: зимен семестър
За формиране на състезателния бал се взема оценката по Система- тика на водорасли и гъби, или Ботаника II част, или по Основи на алгологията и микологията, или по Структура и биоразнообразие на растения и гъби, или по Структура и биоразнообразие на растенията, или по Водорасли и гъби като стопански ресурси, или по Ботаника, или по Фармацевтична ботаника.
Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от: а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше обра- зование; б) оценката по балообразуващата дисциплина; в) оценката от изпит по Систематика на водорасли и гъби пред комисията по селекция на кандидат-магистри, умножена с коефициент 2.
Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС „бакалавър“ или ОКС „магистър“ след средно образование – Добър.
Балът за кандидатстващите в платената форма на обучение се фор- мира като сума от: а) среден успех от семестриалните изпити; б) успех от държавните изпити; в) оценката по балообразуващата дисциплина. Предложената магистратура е предназначена за надграждащо обучение на бакалаври по специалности от професионалното направ ление Биологични науки, като дава възможност за задълбочаване и разширяване на познанията с профилиране в модулите: 1) Алгология и 2) Микология. В рамките на тези два основни модула се предлагат няколко възможности за още по-тясно профилиране въз основа на комбинациите от широкия спектър избираеми курсове.
В магистратурата се изучават цитология, морфология, генетика, физиология и биохимия, изменчивост, таксономия, еволюция и фи- логения, разпространение, екология и значение на водорасли и гъби (вкл. лихенизираните), както и теоретичните основи на тяхното би- оразнообразие. В областите на приложната алгология и микология се получават познания за използването на водорасли и гъби при даване на оценки за състоянието на сухоземни и водни екосистеми (вкл. и на водостопански обекти) и при тяхната реставрация и управление, съв- местимост с инвестиционни предложения, както и за приложението на фосилните водорасли при биостратиграфски и палеоекологични изслед- вания. Студентите се запознават както с методите за колекциониране и картиране със съвременни (вкл. дистанционни), така и с методите и лабораторно и промишлено култивиране на водораслите и гъбите като източник на лечебни средства и приложението им в съвременната ме- дицина и биотехнологиите, а също така и с рационалното използване и опазване на гъбните и водорасловите ресурси.
Продължителността на обучението е три семестъра, от които I и II са посветени на аудиторни и лабораторни занимания, а III – на написване на дипломна работа. Програмата за обучение включва по 5 задължителни (за всеки модул) и 2 избираеми дисциплини, които се подбират сред общо 13 курса (за всеки модул). В процеса на обучение може да участват лектори от Университетите в Инсбрук, Познан и Гент по дългогодишно сътрудничество в рамките на програма Еразъм.
Оценката на знанията се базира на Европейската система за транс- фер на кредити (ECTS), като цялата програма носи 90 кредита.
С получените фундаментални знания и приложни умения успешно завършилите тази магистратура могат да работят в научни институти и лаборатории у нас и в чужбина, в съответните висши учебни заведения, в научно-приложни и производствени звена, в контролни и в експе- риментални лаборатории в системата на Министерството на околната среда и водите (вкл. районните инспекторати), на Министерството на земеделието и горите и неговите подразделения, Министерството на здравеопазването и във фармацевтичната промишленост, както и в ор- ганизиране и поддържане на гъбопроизводството. Тези кадри могат да се реализират и като експерти и консултанти при изготвяне на проекти, свързани с контрол и управление на биоразнообразието, изготвяне планове на управление на защитените територии, реставрации на важни екосистеми, при контрол на води, окачествяване на диатомити, биостратиграфски анализи и др. Тази магистратура дава добра основа да се кандидатства за докторантура по алгология или микология.
Теми за събеседване по Систематика на водорасли и гъби
- Характеристика и устройство на прокариотните водораслови клетки. Отдел Cyanoprokaryota: вегетативни структури, физиолого- биохимични белези, размножаване, екологични особености и разпрос- транение, класификация;
- Характеристика и устройство на еукариотните водораслови клетки: клетъчна обвивка, клетъчна стена, пори, вакуоли, митохондрии, апарат на Голджи, пиреноид, стигма, флагелуми. Фотосинтетичноактивни пластиди, пигменти и резервни вещества при еукариотните водорасли;
- Степени на морфологическа диференциация на талуса при во- дораслите.
- Размножаване при водорасли: 1. Вегетативно и същинско безпо- лово размножаване. 2. Полово размножаване, типове смяна на ядрените фази; цикли на развитие;
- Червено еволюционно направление: диференциация на талуса, цитологична характеристика, физиолого-биохимични белези, размножа- ване, екологични особености и разпространение, еволюция и филогения, класификация, значение;
- Жълтокафяво еволюционно направление: диференциация на талуса, цитологична характеристика, физиолого-биохимични белези, размножаване, екологични особености и разпространение, еволюция и филогения, класификация, значение;
- Зелено еволюционно направление: диференциация на талуса, цитологична характеристика, физиолого-биохимични белези, раз- множаване, екологични особености и разпространение, еволюция и филогения, класификация, значение;
- Екологични групи водорасли: хидрофитон, аерофитон, едафофи- тон, спелеофитон и термофитон. Симбионтни и паразитни водорасли;
- Гъби: обща характеристика, устройство на клетките, устройство и видоизменения на гъбния мицел;
- Гъби – размножаване: 1. Вегетативно и безполово размножа- ване; 2. Полово размножаване, типове смяна на ядрените фази; цикли на развитие;
- Отдели Oomycota, Chytridiomycota и Zygomycota: устройство на мицела, цитологична характеристика, физиолого-биохимични белези, размножаване и цикли на развитие, екологични особености и разпрос- транение, класификация, значение;
- Отдел Ascomycota: устройство на мицела, цитологична харак- теристика, физиолого-биохимични белези, размножаване и цикли на развитие, екологични особености и разпространение, класификация, значение;
- Oтдел Basidiomycota: устройство на мицела, цитологична ха- рактеристика, физиолого-биохимични белези, размножаване и цикли на развитие, екологични особености и разпространение, класификация, значение;
- Екологични групи гъби: водни и сухоземни гъби, паразити и сапротрофи. Гъбни симбиози;
- Лихенизирани гъби – лишеи. Вегетативен талус. Биохимични особености. Размножаване. Екология и разпространение. Значение.
- Използване на водорасли, гъби и лишеи.