1. Анализ на хранителните навици
Изследването на растителната ДНК във фекалните проби ще позволи детайлно идентифициране на растителните видове, които съставляват диетата на целевите видове и за сезонните вариации в храненето на тревопасните видове. Сравнението между видовете може да разкрие разлики в тяхната екологична ниша и конкурентно поведение, както и да се установи влиянието на тези животни върху растителното биоразнообразие, с което по-добре да се оцени ефекта на реинтродуциране на тези животни в дива среда.
2. Откриване на микробиомни различия
Метагеномният анализ на чревния микробиом ще разкрие сезонни промени, които се дължат на вариации в диетата или други екологични фактори. В допълнение, сравняването на микробиомите между четирите вида може да покаже как различни хранителни режими и физиологични различия влияят на чревната флора. Тези данни са от значение за разбирането на здравето на популациите и адаптационните им механизми към променящите се условия на околната среда. Може да бъдат открити бактерии, които да се използват като биоиндикатори за мониторинг на състоянието на екосистемите, а също и патогенни или полезни такива, които да се отразяват върху здравето на самите животни.
3. Оценка на паразитното натоварване
Изследването на хелминтната ДНК ще предостави информация за сезонната динамика на паразитните инфекции, както и за риска от предаване на тези паразити между различните видове животни. Това също допълнително ще спомогне за оценката на здравния статус на изследваните животни. Също така, ще бъде възможно да се идентифицират потенциални нови или редки паразитни видове, които до момента не са били регистрирани в региона.
4. Влияние на сезоните върху биоразнообразието
Сезонният анализ на пробите ще даде възможност да се изследва как промените в околната среда влияят на биоразнообразието в екосистемите в Родопите. Например, може да се установи дали определени бактерии или хелминти са по-често срещани през определени сезони и как това е свързано с промените в диетата на животните или с климатичните условия. Тези данни могат да бъдат полезни за разработването на стратегии за управление и опазване на дивите популации в региона.
5. Екологични взаимодействия и здравен мониторинг
Резултатите могат да разкрият сложни екологични взаимодействия между трите изследвани групи (растения, бактерии и хелминти) и гостоприемниците им (зубри, елени и коне). Освен това, подобни изследвания могат да послужат за мониторинг на здравето на популациите, като се следят промените в микробиома и паразитното натоварване като индикатори за стресови фактори или заболявания.
6. Биотехнологичен потенциал
Микробиомните метагеномни проучвания ще дадат възможност да се идентифицират, култивират и характеризират микробиални щамове с ценни качества, които да намерят приложение в биотехнологичното производство. Например нови щамове целулолитични бактерии, които не само подпомагат храносмилането на животните и ферментативните процеси, но могат да бъдат използвани за ефективно разграждане на растителни отпадъци в биореактори, като подпомагат производството на биогорива (напр. биоетанол) и в индустрията за производство на хартия, текстил, и в хранително-вкусовата промишленост за подобряване на усвояването на растителните компоненти. Могат да бъдат открити и пробиотични щамове бактерии, които да произвеждат антимикробни вещества или такива, които да се използват в биологичното земеделие за компостиране на растителни отпадъци и подобряване на плодородието на почвата чрез насърчаване на разлагането на органичната материя и освобождаването на хранителни вещества.