Възникване на Биологическия факултет
Историята на Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ започва много преди официалното създаване на самостоятелния факултет през 1963 г. Корените му са в първите природонаучни катедри на Университета от края на XIX век.
Кратка историческа хронология
| ПЕРИОД | ОСНОВНИ СЪБИТИЯ |
| 1888 | Открива се Висшето училище в София – основата на бъдещия Софийски университет. |
| 1891 | Създава се Катедра по ботаника. Това е един от най-важните институционални предшественици на днешния Биологически факултет. |
| 1897 | Създава се Катедра по зоология. Така постепенно се оформя ядрото на университетското биологично образование. |
| 1904 | Биологичните катедри са включени във Физико-математическия факултет, където осъществяват обучение на студенти в специалността Естествена история |
| 1921 | Открива се Агрономически факултет, към който постепенно се развиват и лесовъдските дисциплини. |
| 1925 | Агрономическият факултет е преобразуван в Агрономо-лесовъден факултет. |
| 1929 | Започва целенасочено преподаване и научна работа по физиология на растенията. |
| 1944 | Специалността Естествена история се разделя на две – Биология и Геология. |
| 1947 | Физиологията на растенията се утвърждава като самостоятелен основен университетски курс. Развива се и специализацията по физиология и биохимия на растенията. |
| 1951 | Създава се Биолого-геолого-географският факултет. Основава се и Катедрата по хидробиология и рибарство. |
| 1963 | Биологичните науки се обособяват в самостоятелен Биологически факултет на Софийския университет. |
| 1960–1980-те | Разширяват се фундаменталните и приложните направления – ботаника, зоология, физиология, биохимия, генетика, микробиология, екология и др. |
| 1990–2000-те | Развиват се съвременни молекулярни, клетъчни, биотехнологични, екологични и биомедицински направления. |
| Днес | Факултетът е един от основните центрове за висше биологично образование и биологични изследвания в България. |
Първоначално Биологическият факултет е разположен в една от най-старите сгради на Университета на ул. Московска 49, построена през 1883 г., където е поставено началото на висшето образование в България. През 1976 г., факултетът е пребазиран в сградата на бившия Агрономо-лесовъден факултет, намираща се на бул. Драган Цанков 8.
Първата сграда на Софийския университет на ул. Московска 49, Физико-математически факултет от 1889 г. Сградата на Първа мъжка класическа гимназия на ул. “Московска” № 49 е строена по проект на архитект Константин Йованович, син на родения в България сръбски художник, график и фотограф Анастас Йованович. Завършва Конфедеративния политехникум в Цюрих при проф. Готфрид Земпер през 1870 г. През 1881 г. е поканен да дойде в София от тогавашния министър на народното просвещение – чеха Константин Иречек. Строежът е завършен през 1883 г. Днес зад неоренесансовата фасада се помещава Факултетът по журналистика и масова комуникация.
Нарастващият интерес към природните науки налага увеличаване броя на студентите и на щатния преподавателски персонал, което изисква преместване в по-голяма сграда, с възможности за по-мащабно разгръщане на учебната и научната дейност.
През 1963 г., 70 години след началото на обучението по биологически науки в Софийския университет, Биологическият факултет се обособява като самостоятелна структура. В началото на 60-те години на миналия век биологическите науки претърпяват бурно развитие, което обуславя необходимостта от въвеждане на нови дисциплини, респективно подготовка на нов тип кадри. Това налага разкриването на катедри, които да покрият основните направления в биологията, и такива са създадени както следва:
1963 г. Обща и промишлена микробиология, Физиология на животните и човека
1965 г. Биохимия
1972 г. Биофизика и радиобиология
1973 г. Физиология на растенията
1974 г. Генетика, Екология и опазване на околната среда, Цитология, хистология и ембриология
1981 г. Биотехнология
1989 г. Лаборатория по Вирусология
2011 г. Методика на обучението по биология
|
| Западната фасада на сградата към вътрешния двор |
|
| Аулата през 2009 г. |
|
| Изложбената зала |
Днес Биологическият факултет разполага с 6 просторни аудитории, Аула за 300 души, над 30 учебни лаборатории, над 20 научно-експериментални лаборатории, 4 компютърни зали, вивариум, дрозофилна лаборатория – единствената в България, в която се поддържа колекция от 912 линии Drosophila (22 от които са получени тук), модерен хербариум (SO в Index Herbariorum), оранжерия, библиотека.
- Деканът на Биологическия факултет и Директорът на Университетски ботанически градини управляват Учебно-експериментална база на ул. Филип Кутев 4-8 с 52 дка опитно поле.
- На разположение на студентите и преподавателите са Ботаническите градини – София; Екопарк – Варна; и Балчик.
- Също така, на разположение са и учебно научни бази на море (Черноморец, Синеморец) и планина (Славейно, Гюлечица)