Проф. Емил Пейчев Боев е роден на 7 юли 1932 година в с. Белоградец, Варненска област. Завършва средното си образование в морската ни столица. Висшето си образование получава в Софийския университет, специалност „Турска филология“ (1956 г.). През петдесетте години на миналия век работи като учител по литература, български, френски, руски, турски език в различни учебни заведения в страната. През 1960 година полага успешно изпит и е назначен за редовен асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1973 получава научно звание „доцент“ с хабилитационен труд „Изследвания и материали по татарска диалектология в България“, а през 1991 става „професор“ с труд, озаглавен „Татарските говори в България. Класификация на татарските говори “. Дългогодишен ръководител на Катедрата по източни езици към Факултета по класически и нови филологии, а след преобразуването и на Център за източни езици и култури (ЦИЕК), на който е основател и първи директор. В периода 1976-1982 е заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии.
През годините проф. Емил Боев чете лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Казахския държавен университет (Алма-Ата), в Университета „Ал-Азхар“ в Кайро, в Института по изтокознание на Руската академия на науките и др. Научните му интереси се съсредоточават в широк диапазон от области: диалектология, етнология и етнолингвистика, фонетика и лексикография на тюркските езици, тюркско-български езикови контакти, сравнителна граматика на тюркските езици, практическа граматика на тюркските езици и практическа граматика на съвременния книжовен турски език. Научните дисциплини, които е преподавал, са: практически турски език, казахски, кримскотатарски, турска диалектология, сравнителна граматика на турските езици, фонетика и лексикография на съвременния турски език. Научните си постижения представя на международни конференции и конгреси, както и в научна периодика (България, Турция, Русия, Украйна, Франция и др.). Също така той е автор, съавтор, редактор и съставител на учебници по турски език и учебници по български език, предназначени за турци.
Редом с преподавателската и научната си дейност, в периода 1961-1986 г. ежегодно организира едномесечни теренни експедиции в различни райони на България за изучаване на турската и гагаузката диалектология.
През 2010 г. проф. Боев е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особените му заслуги за развитието на българската наука и култура. Също така той е награден със званието „доктор хонорис кауза“ на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, където е един от основателите на специалността „Турска филология“. На негово име е кръстена една от най-големите зали в ЦИЕК с около сто седящи места – „Аудитория проф. Емил Боев“. Проф. Боев умира на 13.01.2013 г. в София.
Документите, съхранявани в личния архивен фонд, са предадени в Университетския архив през 2019 г. от Университетска библиотека. В библиотеката са предадени от семейството на проф. Боев. Основната част от документите на проф. Емил Боев са откупени от Централния държавен архив. Документите, съхранявани там, все още на се обработени. Поради спецификата на получените в Университетския архив документи и множеството тюркски езици, на които те са написани, документите бяха обработени чрез съвместен проект между Университетския архив и Факултета по класически и нови филологии. Консултант и преводач на документите на тюркски езици е проф. д-р Ирина Саръиванова, а биографията и библиографията са изготвени от докторанта Михал Павлов.
Тъй като основната част от документите се съхраняват в Централния държавен архив, документите, постъпили в Университетския архив, са класифицирани в два раздела. В първия раздел са описани документите на проф. Е. Боев, а във втория – използвани материали в процеса на неговите научни дирения. Поради малкия брой лични документи, те не са класифицирани в отделни раздели. Документите се състоят от няколко писма на проф. Боев, статии, бележки, малко документи от служебната му дейност в ЦИЕК и ШУ „Епископ К. Преславски“. До колкото сме могли да ги разделим по видове, те са описани едни след други, следвайки хронологията им. Втората, по-голяма част от документите представлява отделни отпечатъци на научни трудове, автореферати (голяма част с автографи и посвещения) и др., събирани от проф. Боев, за да послужат в неговата изследователска работа. Тяхната многобройност позволи да се класифицират в няколко подраздела, за да бъдат по-лесно достъпни за ползвателите на фонда. По информация на проф. Ирина Саръиванова, част от тези публикации са единствени екземпляри, които се намират в България.
В края на описа има приложена библиография на трудовете на проф. Емил Боев.