Проф. Вера Иванова Бойчева е родена на 30.01.1932 г. в гр. Исперих. Средно образование завършва през 1949 г. в родния си град, след което завършва Института за прогимназиални учители в София (1949-1951). Висше образование завършва в СУ „Кл. Охридски“ през 1959 г. Защитава дисертация за образователно-научна степен „доктор“ през 1972 г., а от 1989 г. е доктор на педагогическите науки. Специализира в Югославия (1968-1969) и СССР (1981).
Работила е като преподавател в Педагогическото училище за начални учители гр. Русе (1951-1952), в школа „Макаренко“ за подготовка на пионерски ръководители в София (1953-1955), в Институт „Ленин“ за подготовка на прогимназиални учители в София (1955-1959) и в Института за подготовка на учители-специалисти по учебна и производствена практика, София (1959-1973), където е била преподавател, зам. директор и директор на Института. От 1971 г. е хоноруван асистент по история на педагогиката и българското образование в СУ „Кл. Охридски“, а на 1.03.1973 г. е назначена за старши асистент по история на педагогиката и българското образование. От 1.09.1975 г. е главен асистент. През 1978 г. е избрана за доцент, а през 1991 г. – за професор.
В СУ „Кл. Охридски“ чете курсове по История на образованието и педагогическите учения в света, История на образованието и педагогическите учения в България и Училищно законодателство. Била е ръководител на катедра „История на педагогиката и управление на образованието“ от създаването и през 1990 г. до 1993 г. и от 1995 до 1999 г. Пенсионира се на 1.03.2000 г.
Работи по съвместителство към СВО (1978-1981), била е член и зам. председател на СНС по педагогика към ВАК (1987-1991)
Член на Международната организация на историците на педагогиката (ISCHE), председател на клуб „Януш Корчак“ (1985-2000) към Българското педагогическо дружество и член на ръководството на дружеството „SOS детски селища в България“.
Личният архив на проф. Вера Бойчева е дарен на СУ „Св. Кл. Охридски“ от дъщеря и Ани Николова със Свидетелство за дарение №366/2017 г. Документите са добре запазени. Заведени са в Университетския архив във фонд 39. Фондът съдържа 753 документа, групирани в 314 а.е.
В Раздел II, т. 2 Публикации, публикациите са описани заедно с черновите, прилежащи към тях. Броят на листата на публикациите и на черновите е посочен отделно за по-голяма прецизност. Поради много листчета и бележки, поставяни допълнително от В. Бойчева при подготвянето на текстове, особено на лекциите и, документите не са подреждани отново, а е спазена последователността, която е оставена от нея. Това е и причината да не са премахнат крепителните елементи от тях и листата да се оставят сгънати. Кореспонденцията е структурирана по следния начин: първо са описани кореспондентите с имена, изписани на кирилица по азбучен ред на фамилиите им, след това са описани в азбучен ред кореспондентите с имена, изписани на латиница и накрая е описана кореспонденцията и с институции, подредени пак по азбучен ред.
Архивни единици с номера 2, 6, 10, 12, 299, 300, 301, 302 и 303 са предоставени на Университетския архив само за дигитални копия. Оригиналите са върнати на наследниците