Никола Попов е роден на 8 януари 1922 г. в с. Филиповци, Пернишко в семейството на миньор. Учи в Трънската гимназия и III-а Мъжка гимназия (София). Като ученик е приет в РМС (1938). Като организатор на нелегални групи е осъден на 15 години затвор. Присъдата изтърпява в Софийския централен затвор, Скопския и Горноджумайския затвор. Успява да избяга и да се присъедини към Горноджумайския партизански отряд „Никола Калъпчиев“ (1943).
Завършва земеделие в Софийския университет през 1948 г. и постъпва като асистент в Юридическия факултет (1948-1950). Специализира в Москва като аспирант в Икономическия факултет на Тимирязевската академия. От м. юли 1952 до м. март 1953 г. е директор на Института за икономика на селското стопанство, а от март до септември 1953 г. е началник управление в Държавната планова комисия, след което се отдава на преподавателска дейност първо във ВПШ към ЦК на БКП, а от 1955 г. е доцент по политикономия в СУ „Кл. Охридски“, където минава останалата част от живота му. През 1965 г. е избран за професор. Дългогодишен ръководител на КПИ (1972-1989). Зам. ректор на Университета в периода 1961-1966 г. От 1970 до 1978 г. по съвместителство е ръководител на група съветници към Министерския съвет, като отговаря за науката, техническия прогрес и висшето образование. Изключен от БКП през 1987 г., поради критика на икономическото състояние, в което е изпаднала страната и е уволнен от Университета заедно с проф. Кирил Василев, доц. Николай Василев и проф. Васил Иванов. По-късно тихомълком е върнат на работа.
През 1989 г. е избран за академик, а на първите демократични избори за Ректор на СУ „Кл. Охридски“ в началото на ноември 1989 г. единодушно е избран за такъв, без да си е подавал кандидатурата. Като ректор възстановява в рамките на Университета Стопанския и Богословския факултети. Подарява и всичките си спестявания – около 50 000 лв. за учредяване фонд за ректорски стипендии за награждаване на млад учен или студент. Поради невъзможност да съвместява научната си с ректорската дейност, подава оставка през 1991 г.
През дългата си преподавателска и научна кариера проф. Н. Попов е автор на голямо количество изследвания, посветени на стоково-паричните и пазарните отношения, аграрните проблеми и световното стопанство. Чете лекции в редица известни европейски университети. В рамките на БАН е председател на Отделението за обществени и хуманитарни науки.
Н. Попов активно се занимава и с обществена и благотворителна дейност. Председател е на Националното движение за развитие и защита на науката и висшето образование, Председател на Федерацията за българо-китайска дружба и на Славянското дружество в България. Работи активно в посока на сближаване между България и Китай и многократно посещава страната в последните години от живота си. Дългогодишен дарител на училището в родното му село и на училището за сираци в с. Дрен. Прави и редица други дарения, свързани най-вече с родния му край.
Научната и обществена дейност на акад. Н. Попов е оценена високо още приживе. Почетен член не на Българската камара за образование, наука и култура, почетен гражданин е на Перник, а по повод осемдесет годишнината му е удостоен с орден Стара планина I степен.
Архивният фонд е дарен на Университета от племенницата на акад. Н. Попов, Виолета Тричкова със свидетелство за дарение № 365/2015 г. Документите, които се съдържат в него бяха взети непосредствено след смъртта на акад. Попов от кабинет №309, където той работи повече от 50 години. Част от мебелировката в кабинета беше предадена за съхранение в Музея на Университета. Документите са в добро физическо състояние. Заведени са в Университетския архив под фонд № 37, групирани в 414 архивни единици. Оригиналите на документите от а.е. 24 бяха любезно предоставени за сканиране от г-н от Славянското дружество, след което бяха върнати обратно за съхранение в Дружеството. В дома на акад. Попов също се съхраняват документи, които се очаква да бъдат предадени за съхранение в Университетския архив. В Славянското дружество се намират документи от председателския мандат на акад. Попов.