Начало / Прием / Прием за образователно-квалификационна степен "Бакалавър" и "Магистър" след средно образование / Кандидатстудентска кампания 2019 / Програми за изпити / Български език и литература

   

Методически указания за изпита по български език и литература

Кандидатстудентският изпит по български език и литература проверява и оценява знания и умения като резултат от обучението по български език и литература в средното училище по посока на: четене с разбиране на текст, включващо извличане на информация, извеждане на преки и непреки заключения, тълкуване и обобщаване; владеене на основните граматични, правописни и пунктуационни норми; редактиране на текст, създаване на аргументативен тип текст (есе).

Изпитът се състои от две части: тест с 50 въпроса (70 точки, като 1/3 от точките са за въпросите по литература) и задача за изграждането на аргументативен тип текст по даден проблем - есе (30 точки). Максималният брой точки е 100.

Създаването на аргументативен текст по даден проблем - есе е задължителен компонент от изпита, което означава, че при отказ от писането на есе точки няма да се присъждат, въпреки че кандидатът може да е дал верни отговори на задачи от теста. Темата на есето може да бъде върху твърдение/сентенция от литературен или нелитературен източник. Текстът трябва да е в обем до 3 страници.

Тестът включва въпроси както от затворен, така и от отворен тип. Тестовите задачи по литература и част от задачите по български език са формулирани на базата на откъси от текстове. Въпросите, проверяващи литературните компетентности на кандидатите, са базирани върху откъси както от текстове, включени в програмата по български език и литература за задължителна подготовка за 11. и 12. клас, така и от текстове, невключени в учебната програма. Въпросите върху откъс от неизучавано произведение са формулирани така, че отговорите им да не изискват познаване на целия текст.

По-малка част от въпросите, свързани с литературни компетентности, изискват фактологически знания (разпознаване на авторство, заглавие и т.н.), а по-голямата част от тази група въпроси предполага умения за четене на художествен текст – обяснение на мотивацията на героите, тълкуване на функцията на използваните изразни средства, коментар върху структурни особености на текста и т.н.

Продължителността на изпита е 4 часа.

 

Примерни задачи по някои от компонентите на теста по български език:

 

В кой ред всички думи са написани правилно?

А) не знаейки, изскачам, умилостивявам, безпорен

Б) недооценявам, оттенък, изгнанник, Българско Национално радио

В) възпирам, кандидатстудентски, безкомпромисна, Горна баня

Г) лиро-епически, поет-революционер, израстна, втората световна война

 

В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?

А) Двата храм-паметници си приличат по външна конструкция.

Б) Десетте градове са обявени за международни паметници на културата.

В) Наоколо са намерени няколко каменни саркофази.

Г) Паметникът е построен от малцина българи патриоти.

 

В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

А) Как е трябвало да постъпя разбрах едва на следващия ден.

Б) Той усети, че краката му се стоплиха, и се озърна изпитателно.

В) Да отидем всички беше невъзможно.

Г) Ще се включа в екипа, едва когато оздравея.

 

В кой ред думите НЕ са синоними?

А) блян, мечта

Б) отговор, ответ

В) привет, поздрав

Г) преписка, приписка

 

Примерни задачи по литература:

 

Прочетете откъса и изпълнете задачите след него (от 1. до 9. включително)

Горе, на Черковното кафене, до разтворения прозорец седят кърсердаринът Мурад бей и Велико кехая. Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си. Но Велико кехая е весел, той ходи из стаята, размята дъното на широките си шалвари, час по час вади от пъстрия си копринен пояс голям като топка часовник, поглежда го и пак го скрива. После потрива ръце и дума:

- Всичко е наредено, бей ефенди; гледай си работата, вълкът е в капана...

На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена. Това са условните знаци за сеймените, скрити в пусия. Ако беят развее от прозореца бялата кърпа, това значеше милост, ако развееше червената, значеше смърт.

(…)

Мустафа върви по средата на улицата. Върху покриви, върху овошки грее слънце. Далеч в дъното на улицата се виждат планините, където Мустафа беше цар. Няма оръжие по него. Но как е пременен! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет. В ръцете му броеница от кехлибар и стрък червен карамфил - броеницата от бея, карамфилът от Рада. Той е близо, гледа към Рада, гледа я и се усмихва.

Беят мачка бялата си брада и дума:

- Какъв юнак! Какъв хубавец!

- Кърпата, бей ефенди, кърпата! - вика Велико кехая.

- Какъв юнак - повтаря беят унесен, - какъв хубавец!

Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца. Беят го хваща за ръката:

- Не, чорбаджи, такъв човек не бива да умре!

- А момичето ми! А честта ми! - вика Велико кехая, отскубва се, отива до прозореца и размахва червената кърпа.

 

1.Коя от следните двойки думи НЕ препраща към двойката герои Мурад бей и Велико кехая?

А) намръщен – весел

Б) мълчи – дума

В) чибук – шалвари

Г) унесен – напет

 

2. Думата „пусия” в откъса означава:

А) скривалище

Б) окоп

В) засада

Г) сергия

 

3. Кой е бащата на Рада?

А) Велико кехая

Б) Мурад бей

В) Мустафа

Г) не присъства в откъса

 

4. В разказа беят турчин изглежда духовно по-благороден от българина Велико кехая, като по този начин се:

А) подчертава раболепието на роба пред господаря

Б) изразява резервирано отношение към българския народ

В) проблематизира стереотипното мислене за поробителя

Г) пораждат съмнения в смисъла на освободителните борби

 

5. По повод на героите в книгата, от която е взет този откъс, критикът Владимир Василев изразява следното мнение: „Такива са хората на природата. Срещу всичко те застават с цялата си същност. Душата им е открита, проста и ясна.” Кое от изреченията в откъса подкрепя това твърдение?

А) Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си.

Б) Мустафа върви по средата на улицата.

В) Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца.

Г) На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена.

 

6. В кой период от развитието на българската литература е създадено произведението, от което е взет откъсът?

А) преди Освобождението

Б) в края на 19-ти век

В) между Първата и Втората световна война

Г) след 1944 година

 

7. Посочете заглавието на сборника, в който е включен разказът, от който е взет настоящият откъс.

………………………………………………………………………………………………………

 

8. Обяснете в 2-3 изречения функцията на сегашното време, използвано в откъса.

....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

9. Обяснете в 2–3 изречения защо беят отказва да размаха червената кърпа.

................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

 

Примерни теми за аргументативния текст по даден проблем - есе:

Да мислиш, значи да спориш със себе си.

”Европейци сме ний, ама все не сме дотам” (Алеко Константинов)

 

Програма по български език и литература

 

Български език

Текстът в публичното общуване. Научна, медийна, естетическа, институционална, гражданска сфера

Извличане на информация от текста. Тематично и смислово членене на текста

Функции на езиковите средства за изграждане на текста

Задължителност и избор на структурата и композицията на текста в съответствие с предмета на общуване и предназначението на текста

Задължителност и избор на езикови средства в съответствие с условията на общуване в различните комуникативни ситуации

Книжовни норми на българския език

Лексикална норма

Граматична норма

Правописна норма

Пунктуационна норма

Стилова уместност

 

Литература

 

Христо Ботев

„Майце си“, „Към брата си“, „Делба“, „До моето първо либе“, „Елегия“, „Борба“, „Моята молитва“, „Хайдути“, „На прощаване“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“, „Политическа зима“, „Смешен плач“

 

Иван Вазов

„Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Епопея на забравените“, „Практическият человек“, „Средство да нямаш врагове“, „Двайсетий век“, „Линее нашто поколенье“, „Сливница“, „При Рилския манастир“, „Към природата“, „Елате ни вижте!“, „Чичовци“, „Под игото“, „Дядо Йоцо гледа“, „Пейзаж“, „Тъмен герой“, „Кандидат за хамама“

 

Алеко Константинов

„Страст“, „Честита Нова година!“, „По „изборите“ в Свищов“, „Сеятели на рабски чувства“, „Разни хора, разни идеали“, „Бай Ганьо“

 

Пенчо Славейков

„Олаф ван Гелдерн“, „Епически песни“, „Псалом на поета“, „Сън за щастие“

 

Пейо Яворов

„На нивата“, „Заточеници“, „Арменци“, „Хайдушки песни“, „Ще бъдеш в бяло“, „Две хубави очи“, „Стон“, „Калиопа“, „Сенки“, „Песен на песента ми“, „Градушка“, „Нощ“, „Песента на човека“, „Към върха“, „Маска“, „Две души“, „В полите на Витоша“

 

Елин Пелин

„Ветрената мелница“, „Мечтатели“, „Косачи“, „Край воденицата“, „Задушница“, „На оня свят“, „Андрешко“, „Престъпление“, „Напаст божия“, „Гераците“, „Под манастирската лоза“

 

Димчо Дебелянов

„Пловдив“, „Станси“, „Черна песен“, „Спи градът“, „Да се завърнеш...“, „Помниш ли, помниш ли...“, „Аз искам да те помня все така“, „Гора“, „Миг“, „Един убит“, „Сиротна песен“, „Тиха победа“, „Прииждат, връщат се“

 

Христо Смирненски

„Да бъде ден!“

 

Гео Милев

„Септември“

 

Атанас Далчев

Лирика

 

Елисавета Багряна

„Вечната и святата“

 

Йордан Йовков

Военна проза, „Песента на колелетата“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“

 

Никола Вапцаров

Лирика

 

Димитър Димов

„Тютюн“

 

Димитър Талев

„Железният светилник“

 

Емилиян Станев/Генчо Стоев

„Антихрист“/„Цената на златото“

 

Създаване на аргументативен текст по даден проблем - есе

 

Критерии за оценяване на ЕСЕ – аргументативен текст по даден проблем

Чрез есето се проверяват компетентностите на кандидатите да:

  • интерпретират дадения проблем и формулират собствена теза по него
  • изграждат логически и композиционно свързан текст с аргументативна структура
  • обосновават своите твърдения с адекватни и взаимосвързани аргументи
  • спазват правописните, граматичните и пунктуационните норми на българския книжовен език; употребяват функционално и стилово уместно лексикалните средства

1. Концептуално-семантични критерии

  • Есето показва разбиране на дадения проблем
  • В есето се формулира и обосновава чрез аргументи собствена теза, съответстваща на дадения проблем

2. Композиционно-структурни критерии

  • Есето представлява логически свързана структура от теза, подтези и аргументи
  • Есето разгръща аргументация, адекватна на собствената теза и обвързана с дадения проблем

3. Езикови критерии

  • Спазване на правописните норми
  • Спазване на граматичните норми
  • Спазване на пунктуационните норми
  • Стилова уместност и функционална употреба на лексикалните средства