В Аулата на Софийския университет се проведе научно-практическа конференция и кръгла маса на тема: „Зелената“ трансформация на София: предизвикателства, възможности, устойчиви решения“. Форумът е организиран по повод Международния ден на Земята (22 април) и е под егидата на кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова и ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков.
Събитието бе организирано от Геолого-географския факултет и Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Алма матер.
Проф. д-р Климент Найденов – декан на Геолгого-географския факултет, откри форума и отбеляза, че той има за цел да представи пред обществеността проблемите и потенциалните решения, свързани с процесите на трансформация на градската среда на София в контекста на климатичните промени, състоянието на околната среда и интензивната урбанизация на Софийската котловина. Той посочи, че 22 април е Международен ден на Земята и обикновено се отбеляза от около половин милиард души всяка година. Честването на празника започва през 1970 г. в САЩ и Канада, а в България – през 1992 г. Проф. Найденов отбеляза, че съвременната география е високотехнологична област на науката и практиката. Тя изследва пространствената организация, организационните модели на природните и социалните системи.
Географската наука използва сложни математически модели, изучава глобалните климатични и екологични проблеми, влиянието на природните и антропогенните фактори върху тях и как екосистемите се адаптират към тези промени. Изследванията в областта на науките за земята значително са напреднали през последните десетилетия благодарение на прехода ни към геопространствени системи и технологии, подчерта проф. Климент Найденов и добави, че друга ключова област на съвременната география е пространствената организация на обществото. По думите му геоданните се събират от сателитни изображения.
Проф. дфн Анастас Герджиков отбеляза, че Денят на Земята е само повод да си спомним за една важна тема – всички науки трябва да си сътрудничат, за да постигнем устойчиво развитие. Климатичните промени сякаш са заглушили истинската тема, че екологичните проблеми са много и разнообразни и могат да се решат само в сътрудничество на всички науки, посочи ректорът. В изказването си той даде пример как отделният човек или отделната наука не може да се справи сам и подчерта, че всеки от нас може да изиграе своята важна роля, но заедно ще постигнем много повече. Проф. Герджиков отбеляза, че на конференцията ще бъдат представени вижданията на Геолого-географския факултет и как той се опитва да помогне за устойчивото развитие. Ректорът посочи, че и много други факултети в университета работят в тази посока – Стопанският факултет, както и природните факултети – Физическият факултет, Факултетът по химия и фармация, Биологическият факултет – в името на това да осигурят чиста природа по един много високотехнологичен път.
Проф. Герджиков отбеляза, че във Факултета по математика и информатика се разкрива трети център, който се опитва да управлява големите данни и да развива изкуствения интелект. По думите на ректора това е важно за всяка община и за обществото, защото не можем да управляваме сложни и големи процеси без изкуствен интелект. В изказването си той изрази радостта си от факта, че в почти всички тези теми Софийският университет и Столична община са партньори от много години. „Успех на днешната конференция. Това е важна тема. Развивайте я и в бъдеще“, каза в заключение проф. Анастас Герджиков.
Г-жа Йорданка Фандъкова отбеляза, че общината има възможността да използва научния, образователния потенциал на града, на младите хора, за намиране на полезни решения: „Затова съм изключително благодарна на научната общност, благодарна съм на моя университет – Софийския университет, на ректора проф. Герджиков, на всички преподаватели и учени от университета, които са отворени да работим заедно и да търсим заедно решенията на града“. По думите й в днешния технологичен век трябва да използваме данните, анализите, за да се намерят решенията. Та посочи, че до този момент заедно с учени от Софийския университет и Лесотехническия университет са заснели т. нар. градски топлинни острови и в момента се работи по мерките за намаляване на техните негативни ефекти чрез различни градоустройствени решения. Разработен е план за уличното озеленяване на София с препоръки за изграждането, поддържането и опазването му като елемент на зелената система на общината.
Г-жа Фандъкова представи друга от големите инициативи на общината – „Новата гора на София“ в землището на Суходол, а втората такава гора – в землището на Негован. Други важни инициативи са „Моето зелено училище“ и „Моята зелена детска градина“ – за засаждане на дървета в дворовете на училища и детски градини. Благодарение на такива проекти, разработени от университетите, общината знае как и какви точно дървесни видове да бъдат засаждат на определените места, за да имат по-устойчив ефект, подчерта г-жа Фандъкова и посочи, че Столична община предвижда обособяването на климатични хъбове и екопарк чрез прилагане на градоустройствени способи, базирани на анализи от научно-приложни разработки.
Кметът на София обяви и новата инициатива, която цели да насърчи зелените решения, в които да участват всички граждани, бизнес и научна общност – конкурсът „Еко етикет“ в две категории – най-зелен университет и най-зелена търговска верига. Той цели да насърчи използването на възобновяеми източници, рециклиране на отпадъци. В изказването си тя засегна и темата за качеството на въздуха в столицата и усилията, които общината полага в тази посока. Друг важен проект на Столична община е подготовката на нискоемисионна зона за автомобили. В заключение г-жа Фандъков благодари на Софийския университет и на Геолого-географския факултет за успешната организация на конференцията, поздрави всички експерти, професионалисти, преподаватели и студенти с предстоящия празник и призова да не забравяме, че опазването на Земята зависи от всеки от нас.
Г-жа Десислава Билева, зам.-кмет на Столична община, говори за зелената трансформация на София като основен приоритет на общината.
В рамките на научния форум бяха представени резултати от осъществени целеви научни изследвания за нуждите на Столична община, извършени от изследователи от столичните университети, както и технологични иновации, които биха могли да подпомогнат съществено процесите и процедурите, свързани с планирането и управлението на градското пространство и неговата природно-социална система. Доц. Стелиян Димитров, директор на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет, изнесе доклад на тема „Пространствени измерения на проблемите в околната среда и качеството на атмосферния въздух на София: проблеми, възможности и технологични предизвикателства“. Ас. Мартин Илиев представи изследване и картиране на ефекта на градския топлинен остров в урбанизираното пространство на София. Доц. Биляна Борисова представи доклада си „Картиране и оценка на градските екосистемни услуги и природно-базирани решения в рамките на Столична община“. В рамките на събитието бе представена и концепцията на Лесотехническия университет за зелени решения в София.
Форумът включва и обществена дискусия, посветена на проблемите, потенциала и възможните решения за постигане на по-качествена и здравословна околна среда, подобряване на качеството на атмосферния въздух, адаптацията към климатичните промени и справяне с потенциалните природни рискове и явления.
Климатичните проблеми и проблемите на околната среда имат конкретни пространствени измерения и те трябва да бъдат отчитани в процеса на адаптация на София към променените географски условия, в които всички ние живеем. Науката и научните изследвания са единственият възможен начин за осигуряване на адекватна информация за променящата среда, която се явява основата на вземането на ефективни управленски решения за нашия град и неговата трансформация в по-адаптивен и устойчиво развиващ се хабитат за местната общност и бизнес.
Партньорството между Столична община и научната общност в града е пример за това как науката и висшето образование могат да се превърнат в основен двигател на тази трансформация и да доведат до превръщането на София в по-зелен, по-устойчив и по-ефективно адаптиращ се град в настоящото сложно и динамично време, в което живеем и свързаните с това предизвикателства.