На тържествена церемония в Аулата в Ректората на Софийския университет 269 бакалаври и магистри от Факултета по класически и нови филологии получиха дипломите си за завършено висше образование. 110 завършват с отличие, шестима са пълните отличници.
Церемонията бе открита от заместник-декана на Факултета по класически и нови филологии проф. Милена Братоева, която приветства присъстващите от името на декана проф. Мадлен Данова и цялото деканско ръководство. В тържествения за тях, семействата и близките им ден проф. Братоева отправи апел към завършващите никога да не престават да вярват в себе си, да преследват мечтите си и да работят, за да ги превърнат в реалност. Пожела им да имат самочувствието, че дипломирайки се в Софийския университет, във Факултета по класически и нови филологии, те са подготвени за успешна професионална реализация, за успешно ново начало.
Дипломирането е ключов момент в живота на всеки млад човек, защото след него той започва да бере плодовете от положения труд и усилията по време на обучението, посочи проф. Братоева и отбеляза, че не се съмнява, че всички те ще са успешни, защото филологическото образование дава широки и разнообразни възможности за професионална реализация и израстване.
Заместник-деканът подчерта, че независимо в каква сфера ще се реализират, най-важното е да обичат това, което правят и да са сигурни, че е правилният избор за тях, защото житейските и професионалните избори оформят това, което сме. В заключение проф. Милена Братоева пожела на абсолвентите на добър път и никога да не прекъсват връзката със своя факултет.
Заместник-ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ акад. Николай Витанов също отправи поздрав към завършващите от свое име и от името на ректорското ръководство. В словото си той заяви, че денят на дипломирането е един от най-празничните в академичния календар на Университета. По думите му това е ключово събитие в живота им, когато получават зелена светлина за успешна реализация в професията, която са избрали преди няколко години. Той подчерта, че дипломата от Факултета по класически и нови филологии се уважава навсякъде в България, а и по света като сертификат за най-висока квалификация в тяхната област. Тя е и символ на всички усилия, които са положили през последните години, на всички изпитания, с които са се сблъскали и преодолели успешно.
Той увери младите си колеги, че тази кулминация на следването им е не само най-приятният момент за тях, но и най-приятното задължение на ректорското ръководство, най-удовлетворяващото преживяване за техните преподаватели – да видят своите студенти пораснали и помъдрели. Това е и най-вълнуващото изживяване за техните родители – да видят своите деца с диплома в ръка. Акад. Витанов отбеляза, че според Националната рейтингова система на висшите училища у нас Алма матер е на първо място в почти всички направления, в които обучава студенти, независимо от конкуренцията на останалите университети.
По думите му Факултетът по класически и нови филологии е един от най-търсените и желани факултети в Софийския университет, в него учат едни от най-силните студенти. Това е най-уникалното и космополитно място в цяла България, защото в него се говорят повече от 40 езика, които звучат из целия свят, тук всеки става гражданин на света, каза още акад. Витанов. Той подчерта, че няма притеснение за професионалната реализация на абсолвентите, защото дипломата им е най-добрият сертификат за качествено обучение в България. Пожела им да намерят добре платена работа, но и такава, която ще отговаря на техните възможности, амбиции, ще ги радва и удовлетворява и ще бъде тяхно хоби. В заключение ги призова да запазят любопитството си и критичното мислене, защото са най-мощният двигател в живота. С тези думи акад. Витанов обяви випуск 2022 на Факултета по класически и нови филологии за успешно завършил.
Проф. Александра Багашева – обичан преподавател и заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии, също отправи приветствено слово към абсолвентите, като отбеляза, че заради огромното вълнение, което изпитва, за първи път ще си позволи да чете, изправяйки се пред своите студенти. Тя заяви, че е горда и притеснена, че на нея се пада честта да изрече последните официални думи, които преподавателите от Алма матер отправят към младите хора, за чието духовно каляване и израстване са се грижили през последните няколко години.
„В днешния тържествен момент ще се водя от сентенцията на Теренций Dictum sapienti sat est (На умния стига да се каже малко, за да разбере), за да не досадя, тъй като за университетски преподавател няма по-страшно от това да е досаден на студентите си пък и съм дълбоко убедена, че всички Вие сте толкова умни, че ни разбирате и от половин дума“, каза проф. Багашева и изрази надеждата си, че през изминалите години в Алма матер това да е било водещо в похватите на преподавателите, които са се опитвали само да посеят семенцето на знанието и са оставяли на всеки от днешните абсолвенти да го култивира в плодоносно дърво.
Тя обърна внимание, че възпитаниците на випуск 2022 г. са преминали през едно сериозно и непредвидено изпитание – обучението във виртуална среда и живот в локдаун в контекста на социална изолация, без уханието на понякога застоелия, но аристократичен и много специален дъх на аудиториите. „Някак си успяхте да се справите и днес сте готови да се изправите пред следващото, още по-голямо изпитание, да развивате своя потенциал в конкуренция с главоломно развиващите се възможности на изкуствения интелект“, отбеляза още проф. Багашева.
Тя цитира Марк Твен, който е казал: „Най-важните дни в живота ти са денят, в който си се родил и този, в който си разбрал защо“ и отбеляза, че дори и преди четири години абсолвентите да не са били съвсем наясно защо точно филология, вероятно днес вече знаят, че тяхното защо е свързано с постоянно пренаписване на границите на филологическото познание, с преобръщането на парадигмите на четене и работа с текстове, с безотказна отговорност пред езика, езиците и цялото духовно богатство и словесно изкуство на човечеството, което се изгражда на крехките рамене на думите. „Както казва Хърбърт Маршал Маклуън „Изговорената дума беше първата технология, чрез която човекът успя да пусне средата си, за да я схване по нов начин“. А писаната дума завинаги остава с нас“, каза още преподавателката.
В словото си проф. Багашева подчерта, че ако се опитаме да дадем кратко определение на филологията като наука, едно от първите имена, към които бихме се обърнали, е това на Ерих Ауербах и неговата неостаряваща творба „Philology and Weltliteratur” (1952/1969 г. Според него истинската същност на развитието на човечеството през последното хилядолетие е непрекъснатият стремеж към постигане на самоизразяване: това е, с което филологията, една историческа дисциплина, се занимава. Дефинирана по този начин, филологията се превръща във фундамента, върху който е стъпило цялото човешко развитие, посочи проф. Багашева.
Тя допълни, че безспорно езикът като най-гъвкавата, най-адаптивната и естествено усвоявана и развиваща се система за комуникация, за създаване, анализиране и превеждане на текстове, неизбежно застава в основата на цялостното филологическо познание. Динамиката на човешкото разбиране на и за езика, новите измерения на приложимост и безкрайната адаптивна гъвкавост на езика, дори в контекста на приближаването ни към технологичната сингуларност постоянно отместват границите на (филологическото) познание и възможните изследователски полета и поддържат дебата за филологията жив. По думите й най-ценното в дебата за филологията, е непрекъснатото завръщане към идеята за всеобхватността й, което е и основна характеристика на днешната употреба на този термин. Възможността да се съчетаят лингвистичната и литературоведската науки с теорията и практиката на превода и методическите аспекти на изучаване на нови езици превръща самото наименование в емблема на взаимосвързаността на всеки един опит на човечеството да осъществява ефективна комуникация, независимо от хетероглосията, в която живее.
„Надявам се, че през годините, които прекарахте на студентските скамейки, сме успели да събудим у вас принципа на съмнението, тъй като за да ни се разкрият нещата, трябва да сме готови да изоставим възгледите си за тях. Ако не сме успели да променим възгледите Ви, то дано поне сме успели да създадем навика на съмнението и любопитстването у Вас. Надявам се да ни простите, ако отделени от Вас от непреодолимата дистанция между катедрата и банките в аудиторията, недостъпно свещенослужейки на филологията, както я разбираме, се опитвахме да излеем в главите Ви всичко онова, което ние знаем“, каза проф. Багашева и подчерта, че на чисто практически умения не са успели да ги научат много, защото Университетът е наречен така именно на Universum-а – защото е призван да дава основополагащи, фундаментални, а не занаятчийски познания. Да им даде инструментите, с които умело да боравят във всяко едно поприще, свързано с измеренията на човешкото.
Проф. Багашева посочи, че студентските скамейки са като лабораторен експеримент, който се опитва в контролирана среда да възпроизведе пъстротата на живота и изрази надеждата си да са успели да вкусят от всичко, от културата на студентския живот – от сизифов труд, непосилни срокове, досадни лекции, интригуващи семинари, тежки изпити, още по-тежкоглави купони, стимулиращи предизвикателства, запомнящи се събития и личности, приятелства, оставащи за цял живот, до избора на бъдещо поприще.
В забързаното ежедневие на студента-филолог това е зададена рамка - винаги да мисли за следващото задание, за недописаното домашно, за предстоящия купон: „Скъпи абсолвенти, влезте в това бъдеще с ентусиазма, присъщ на младостта Ви, но и с професионализма и новаторството, станали емблема на нашия университет. Мечтайте без задръжки и никога не се отказвайте от мечтите си! Бъдете безкомпромисни към себе си и своето битие, но съпричастни и разбиращи към Другия!“.
Тя изрази надеждата си, че често в професионалното си ежедневие абсолвентите ще се връщат към студентските мигове с откъслечни спомени под формата, на „а това май онази по езикознание ни го казваше“ и ще намират най-целесъобразното и ефективно решение.
Проф. Багашева призова абсолвентите да не забравят, че Хомо сапеинс сапиенс е всъщност хомо сигнификус и локуенс, а езикът, както твърди Ортега, е „скрита вена, която от време на време излиза на повърхността, но която не престава да пулсира". Езикът е „погледът", през който светът става „видим", възможен за усвояване от човечеството: „Бъдете дейни и отговорни, не забравяйте определението на езика, формулирано от Ортега-и-Гасет като ангажимент на човека към себе си, към Другия и към обстоятелствата, в които живее“.
Тя се обърна към родителите на абсолвентите и посочи, че имат всички основания да бъдат горди със своите деца, които днес получават дипломите си от едно престижно висше училище в една от най-търсените специалности – филологията в цялото й разнообразие от езици, култури, литературни и преводни традиции: „Нека да са ни живи и здрави, да получават удовлетворение от това, което правят и да имат шанса да живеят в един спокоен свят, по-добър от този, който ние с Вас им оставяме.
А на Вас, скъпи абсолвенти, пожелавам каквото и да постигнете в своето индивидуално и професионално развитие, никога да не ви се наложи да изречете крилата фраза на император Тит „Приятели, пропилях деня!“.
Проф. Багашева посочи, че светът е като хаотично индексирана енциклопедия, а всеки от нас трябва да напише своя трактат - да прокара тънката червена нишка на тематичното единство, която от информацията прави знание. „Надявам се да сме успели да ви дадем поне иглата. На добър час!“, каза тя в заключение.
Поздрав към абсолвентите отправи и председателката на Студентския съвет към Факултета по класически и нови филологии Каролина Манукян. Тя говори за на пръв поглед липсващото сходство между студентите във факултета, изучаващи над 40 различни езика. „Вярвам, че общото помежду ни се състои в специфичния и изключително ценен поглед върху света, който изучаването на чужд език като съзнателен избор за професионална реализация ни позволява да изградим“, обясни Каролина Манукян. В словото си тя разясни какво включва изучаването на един език. „Означава също да съберем в себе си знание за различни социокултурни, философски, исторически, политически и икономически въпроси, свързани със света“, допълни председателката на Факултетния студентски съвет и пожела на завършващите да бъдат любознателни и вдъхновени. „Пожелавам от сърце стремежът към знание да бъде най-верният ви пътеводител, а езикът да бъде ключът, преодоляващ всяка заключена порта, зад която ви очаква нещо искано“, каза още тя и пожела на абсолвентите да общуват гордо на български език и уверено на избрания от тях чужд език.
От името на випуска приветствие поднесе и отличничката на випуска Браяна Ракова от специалност „Френска филология“. Тя се върна в спомените си от първото прекрачване на прага на Университета още като дете, когато е усетила, че иска да стане студентка тук, до началото на следването си. Браяна Ракова посочи, че като първенец сред завършващите е успяла да опровергае всички, които са ѝ казвали, че в университета трудно се изкарват високи оценки. Добави, че истински важното обаче са придобитите знания и положеният труд. „Нивото на преподаване, изискванията към студентите отговарят на авторитета на най-престижното висше училище у нас“, каза още тя и сърдечно благодари на преподавателите от специалност „Френска филология“ за предоставените знания и възможности. „Очакванията ми за високото ниво на преподаване бяха напълно оправдани и фактът, че продължавам висшето си образование - магистърска програма в същата катедра, е безспорно доказателство за това“, допълни отличничката.
Браяна Ракова се върна назад във времето и отправи благодарности и към гимназиалните си учители, които са положили основата, върху която е стъпила, за да се озове в Университета. „Вече втора година преподавам в същата гимназия и се надявам да съм пример за моите ученици така, както моите учители и преподаватели са били за мен“, сподели първенецът на випуска. На всички завършващи тя пожела да получават и предават новите знания, които ще придобиват занапред в живота.
След кратка музикална програма от студентската вокална група „Лингвакорд“ към Факултета по класически и нови филологии, церемонията продължи с връчване на дипломите на абсолвентите.
