Начало / Новини / Новини и събития / В Софийския университет започна семинар на тема „Вселената на Бергман“

   
В Софийския университет започна семинар на тема „Вселената на Бергман“

В Заседателна зала 2 в Ректората започна семинар, посветен на стогодишнината от рождението на големия шведски писател, драматург, сценарист, филмов и театрален режисьор, Ингмар Бергман. Той е организиран от специалност „Скандинавистика“ в Софийския университет, съвместно с посолството на Кралство Швеция в България, Шведския институт, Стокхолм и с партньорството на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Целта на събитието, което ще продължи два дни, е да допринесе за разширяване и задълбочаване на опознаването на личността и творчеството на Бергман и за обогатяване на рецепцията му в българската култура. Семинарът е и част от поредица инициативи, с които специалност „Скандинавистика“ отбелязва своята 25-годишнина. Учени и преподаватели от Софийския университет „Св. Кл. Охридски” и НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, режисьори, преводачи, критици и издатели ще участват в сесиите на семинара с доклади, научни съобщения и изказвания. В дискусиите ще се включат и студенти от Софийския университет и от НАТФИЗ.

На откриването на научния форум присъстваха посланикът на Швеция в България Луиз Бергхолм, ръководителят на специалност „Скандинавистика“ във Факултета по класически и нови филологии д-р Антония Господинова, проф. Вера Ганчева, проф. Вера Найденова, Владимир Трифонов, гл. ас. Надя Михайлова, преподаватели и студенти.

2

Посланикът на Швеция у нас г-жа Луиз Бергхолм приветства всички присъстващи на събитието, посветено на творчеството на големия шведски режисьор Ингмар Бергман. Г-жа Бергхолм изрази позитивните си впечатления от ентусиазма и инициативността на специалност „Скандинавистика“ при организирането на семинара и благодари на академичната общност на Софийския университет за гостоприемството и прекрасното сътрудничество с посолството до момента.

Тя посочи, че като посланик у нас многократно е имала възможността да се убеди в сериозния интерес към Швеция и шведската култура, който осезателно съществува в България и сред българите. Макар Швеция да е разположена на противоположната страна на Европа и разликите между двете държави и общности да са многобройни, то нашите две култури непрекъснато откриват и преоткриват близостта и общото помежду си, изрази убедеността си г-жа Бергхолм.

12

Дипломацията е официалната основа на едно политическо общуване между две държави, като между Швеция и България тя е на едно отлично ниво, увери посланикът. Г-жа Бергхолм подчерта, че дипломацията и официалните политически контакти са само външната рамка, докато истинската картина – „съдържанието вътре в рамката“ – е в непосредственото общуване между хората на ежедневно ниво, било то в лични контакти, в институции, в бизнеса и др.

2-1

По думите й, именно в рамките на това разностранно общуване нашите две култури имат възможност да се опознаят, през филмите и литературата ние можем да надзърнем в ежедневието на другите, да научим за историята, проблемите и нещата, които ги вълнуват. Г-жа Бергхолм подчерта, че само по този начин взаимното ни опознаване и разбиране има възможност да се развие до степен да съумеем истински да вникнем в измеренията на „различието“, и най-вече на близостта като хора. Вероятно именно това прави творбите на Бергман обичани от толкова хора от различни държави по света в продължение на много десетилетия, посочи посланикът. Г-жа Бергхолм добави още, че филмите му пресъздават есенцията на това да бъдеш човек - нашата сила, слабостите ни, страховете, надеждите и мечтите, мъката ни. Бергман докосва самата същност на човешкото във всеки от нас, изтъкна тя и уточни, че настоящият семинар е само началото на серия от събития, посветени на Бергман, които ще се проведат през 2018 г.

9

Д-р Антония Господинова, ръководител на специалност „Скандинавистика“ приветства присъстващите и отбеляза, че семинарът, посветен на 100-годишнината от рождението на Бергман е част от поредица инициативи, с които специалност „Скандинавистика“ отбелязва своята 25-годишнина през тази академична година. Честванията минават под мотото „България и Скандинавският север – диалог между култури“.

7

Д-р Господинова припомни, че от самото си създаване специалност „Скандинавистика“ не просто обучава студентите на езиците на страните от Скандинавския север, но много важна част от съществуването й е това да бъде мост между България и страните от Скандинавския север, да работи за популяризиране на скандинавската култура и литература, на скандинавския обществен модел. Тя добави, че са се постарали отбелязването на 25-годишнината по възможност да обхване всички тези аспекти. Д-р Господинова припомни гостуванията на посланиците на Швеция, Финландия и Дания, на редица писатели, изследователи и преподаватели. По думите й, част от отбелязването на 25-годишнината са и срещите с представители на скандинавския бизнес и редица други инициативи.

6

Проф. Вера Ганчева заяви, че семинарът неслучайно е наречен „Вселената на Бергман“. Именно „вселена“ е последната дума, която той е изрекъл на смъртния си одър: „Изредил е градовете, с които е свързан животът му – родния му град, градовете, където е работел, учил и завършил с думата „вселена“, каза проф. Ганчева и пожела на всички присъстващи приятно изкарване на семинара и да научат нови неща.

1-m

Съпътстващо събитие, отбелязващо стогодишнината от рождението на Бергман, е експонираната изложба за живота и творчеството на Ингмар Бергман в Библиотека „Филологии“ в Ректората. Изложбата е предоставена от Шведския институт, Стокхолм, с подкрепата на посолството на Кралство Швеция и е представена от Университетската библиотека. Експозицията може да бъде разгледана до края на месеца.

3

На 20 април, петък в кино „Одеон“ ще бъде представен филмът „Фани и Александър“ и закриване на семинара от Владимир Трифонов. /14.15 - Прожекция на „Фани и Александър“, кратката версия – 3 ч. 08 мин./

2

На 22 май, вторник, Ян Холмберг, специалист по Бергман като писател, сценарист и режисьор и директор на Фондация „Ингмар Бергман“ ще изнесе лекции в НАТФИЗ (на английски език) от 10.00 – 12.00 часа и в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Зала 2 (на шведски език) от 14.00 – 16.00 часа. Не се предвижда превод на лекциите.

Програма

4