В библиотека „Филологии” се състоя представянето на третото разширение на Зографската електронна научно-изследователска библиотека. Новите попълнения в библиотеката са шест дигитализирани ръкописа от манастира на св. Дионисий в Света Гора и 20 ръкописа от Троянския манастир. Събитието е организирано от Университетската библиотека и се провежда в рамките на традиционните Майски дни на Софийския университет.
Директорът на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ доц. Анна Ангелова изрази задоволството си, че на светлия празник, в деня на светите братя Кирил и Методий се представя поредното разширение на Зографската електронна научно-изследователска библиотека. Тя припомни, че тази библиотека е създадена с усилията и с амбицията на колегите от катедрата „Кирилометодиевистика“, реализирали няколко поредни проекта, на колегите от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет и на библиотекарите, описали и представили Зографската електронна библиотека в каталога на Университетската библиотека, за да бъде тя възможно най-широко достъпна.
Ректорът на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков благодари на всички, които присъстват на събитието и специално на дарителите за постоянното сътрудничество, което позволява разширяването на дигиталната колекция, както и на колегите от Софийския университет за усилията.
Проф. Герджиков пожела да има наистина много хора, които да ползват вече не само книжната част на Университетската библиотека, но и дигиталната колекция, която се разраства постоянно. „Очевидно това е бъдещето, нека всички да допринесем с нещо“, каза ректорът и пожела успех.
Първата изследователка на сбирката от Троянския манастир проф. Боряна Велчева разказа за своя първи досег до троянските ръкописи. Тя се върна в спомените си 50 години назад, когато току-що е била завършила дисертацията си върху дамаскините и работила върху Троянския дамаскин. Проф. Велчева си припомни, че при отварянето още на първата книга е установила, че държи в ръцете си неизвестен дамаскин, изпълнен с много хубави слова на новобългарски език, част - жития, а другата - поучителни слова.
Проф. Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, заяви, че Центърът заедно с Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“ има едно дългогодишно и ползотворно сътрудничество със Светия Синод на Българската православна църква, с редица манастири и църкви в различни региони на България. В последните години усилията им са се съсредоточили върху Троянско и Ловешко и благодарение на отзивчивостта на Негово преосвещенство Сионий, епископ и игумен на манастира, са успели да прегледат основно манастирската ръкописна сбирка, някои документи, сбирката от икони и да набележат дългосрочен план за съвместна дейност. Първият етап е бил почистване и укрепване на ръкописите, за да бъде извършена тяхната дигитализация.
„Основата на нашата работа беше описът на проф. Боряна Велчева и на проф. Стефан Кожухаров, но когато направихме подробните справки около него, се оказа, че са постъпили и нови ръкописи от близки църкви, които игуменът добросъвестно е събрал и спасил, за да можем днес да се възползваме от тях и те да се включат в различни научни изследвания“, каза още проф. Велинова.
След дигитализацията им, ръкописите са били връчени на Троянския манастир с дигитално копие на всеки един от тях. Изготвена е и брошура, която е допълнение и уточнение главно за новопостъпилите ръкописи към съществуващия опис, за да може всеки, който на място работи с ръкописите, да провери състоянието на сбирката тогава, в началото на научните изследвания, и сега, в началото на XXI век и да проследи каква е нейната съдба.
Проф. Велинова изрази радостта си, че броят на ръкописите се е увеличил и още 24 ръкописа стават достояние на научната общност. Сред новопостъпилите има един великолепен псалтир, преведен на новобългарски от известния възрожденски деятел Христодул Сичан Николов, който е прекрасен извор за новобългарския език.
Директорът на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ изрази надеждата си, че ще бъдат издирени нови ръкописи, които да бъдат дигитализирани и предоставени в Зографската стая: „Мисля, че това е единственият път – спасяването на оцелелите ръкописи като съпротива срещу забравата и да се надяваме да имаме щастието да добавяме нови и нови всяка година“.
В рамките на събитието отец Козма, представител на монашеското братство на Зографската обител, представи специалния дар, който Зографският манастир прави на Софийския университет и на Университетската библиотека - авторска икона на монах Методий, иконографът от Зографската света обител. Иконата, тип дейсис (моление), е вдъхновена от византийската миниатюра като композиция, колорит и като стилистика. От едната страна е изобразен св. влкм. Георги, който поднася в дар на Христос манастира, а от другата страна е св. Климент Охридски, който поднася Университета в дар на Христос.
„Ние сме хора, които си служим със словото, които го изучаваме. Но Бог е сътворил всемира със своето нетленно слово. Затова и светиите поднасят на Христос местата, където се почита тяхната памет, поднасят тези места на вечното ипостасно божествено слово Христос“, каза още отец. Козма.
Според него присъединяването на други сбирки към Зографската научно-изследователска библиотека е радостно, защото така се разширява хоризонтът на изворите, които могат да бъдат ползвани за нови изследвания, за сравнения, за трупане на изследователска информация, като така се разширява кръгозорът, така могат да се изучават ръкописите, да се изучава историята и културата на България и на Балканския полуостров в една много по-широка перспектива.
Отец Козма разказа как заедно с библиотекаря на обителта посетили един от най-красивите светогорски манастири - „Дионисий“, посветен на св. Йоан Кръстител. В него се съхраняват около 1100 ръкописа от IX до XX век, между които са и шестте славянски ръкописа. „Имахме възможност да заснемем дигитално тези ръкописи и сега те се намират вече в Зографската стая. Това са ръкописи от средата на XV до средата на XVI век – няколко евангелия, два празнични минея и един псалтир с часослов“, каза още той.
В края на приветствието си отец Козма заяви, че Зографската стая е проект, който има перспектива и поглед в бъдещето: „Нашето желание е тази стая да се разшири не само със славянски документи, а скоро към нея да бъдат присъединени и документи и ръкописи и на други езици – най-вече на гръцки, на влашки, на арабски. И това да стане място, където да се правят изследвания от различни учени, които да обменят опит и знания в изучаването на миналото, на историята, най-вече на духовната история на Балканския полуостров“.
Зографската електронна библиотека стартира през 2014 година с 286 копия на ръкописи от Зографската света обител. През 2016 г. сбирката вече наброява 614 електронни документа. Присъединени са колекциите на Софийския университет от Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Ив. Дуйчев", сбирката на Централната университетска библиотека, документи от личната сбирка на патриарх Кирил Български, от Ватиканската апостолическа библиотека, от библиотеката в град Реймс (Франция), както и копия на ръкописи от колекциите на Националния исторически музей, Пловдивската Народна библиотека "Иван Вазов", Историческия музей "Акад. Йордан Иванов" - град Кюстендил, манастира „Драгомирна“ (Румъния).
За трите години от своето съществуване Зографската електронна библиотека се утвърди като уникална сбирка, с която Софийският университет се гордее. На изследователите се предоставят възможности за работа както с добре познати ръкописи от представените сбирки, така и с новооткрити ръкописи, които не са изследвани и описани.