На 4 октомври 2018 г. вестник „Труд“ публикува със съкращения текст от фейсбук страницата на Александър Урумов, в който се коментира програмата на учебен курс в Софийския университет. С подигравателен и агресивен език текстът внушава, че курсът е посветен на пропагандиране на хомосексуализъм, феминизъм и глобализация. Това разбира се не съответства на истината, тъй като специалностите, магистърските програми и курсовете в Софийския университет имат академичен, а не пропаганден характер и тяхната обективност и балансираност се гарантира от преминаването през редица академични процедури – разглеждане на Катедрен съвет, на Факултетен съвет и от общоуниверситетска Учебна комисия и приемане от Академичния съвет като част от съответните учебен план и учебни програми.
Внушенията на Урумов са неверни също и затова, защото както от заглавието на курса („Политики на идентичността и различието“), така и от анотацията към него и от отделните теми („Глобализация и антиглобализъм“ и пр.) става напълно ясно, че в курса се представят мненията и на защитниците, и на противниците на остро дискусионните въпроси, поставени в хуманитарните и обществените науки през последните десетилетия.
Следователно текстът на Урумов е насочен не срещу някакво едностранчиво разглеждане на тези теми, а срещу самото им обсъждане, не срещу пропагандиране на някакви вредни идеи, а срещу възможността изобщо да се допускат занимания с идеи, които Урумов не одобрява.
Текстът на едно частно лице, още повече демонстриращо непознаване на материята, нямаше да има нужда от коментар, ако той не беше публикуван в четен ежедневник и авторът не беше директор на дирекция „Връзки с обществеността“ в Министерството на отбраната. Наред с хулиганските обиди текстът съдържа и явната заплаха на Урумов „да земе едно дЪрво“, ако академичната общност у нас и по света си позволява дори да обсъжда теми, които не му харесват.
Това е явна агресия срещу академичната свобода и свободата на изследванията, залегнали в основата на самата идея на университетите при възникването им преди 700 години. Затова е непонятно как вестник „Труд“ може да публикува агресивните нападки срещу тези свободи, които утре ще се насочат и срещу свободата на словото в медиите. Неразбираемо е и как е възможно в едно българско министерство за връзките с обществеността да отговаря човек, който отправя заплахи срещу инакомислещите и свободата на мисълта и на словото.
Софийският университет не приема и никога няма да допусне нарушаване на академичната свобода и на свободата на изследване и преподаване. Той неведнъж е въставал срещу опитите за външно влияние и цензура и ще продължи да отстоява свободата на мисълта и словото.
Вярваме, че българското общество приема свободата за върховна ценност и ще подкрепи всяка институция, срещу която противниците на свободата насочат своята агресия и заплахи.