Студентска научноприложна сесия ,,Светът на лузофонията“ бе част от третото издание на Деня на Португалска филология, организиран традиционно всяка година от Катедра „Португалистика и лузофонски изследвания“ и Научноизследователската катедра „Жозе Сарамаго“ при ФКНФ, съвместно с лектората на Института „Камойш“ в Софийския университет и Центъра по португалски език и култура „Камойш“ – София.
В сесията участваха студенти от всички курсове на специалността, които представиха своите разработки и постижения.
Събитието беше открито от ръководителя на Катедра „Португалистика и лузофонски изследвания проф. д-р Яна Андреева, която посочи, че португалската филология става все по-интердисциплинарна университетска специалност, която приобщава студентите си към все по-нови сфери на познание, а това отразява стремежа да се отговори на предизвикателствата, които днес, в началото на ерата на изкуствения интелект, стоят не само пред хуманитаристиката, а и пред всички области на традиционното знание, което университетите са призвани да съхранят, обновят и разпространят. „През академичната година студентите ежедневно работите в учебните зали с един от най-големите световни езици – португалския. Опознавате литературите и културите на огромния лузофонски свят, ежедневно постигате важен напредък, като се учите да говорите, четете и пишете на португалски, изграждате се като бъдещи комуникатори в един многоезичен свят, печелите своите лични победи в академичното състезание по натрупване на знания и умения, които професионално да ви изградят, за да бъдете успешни по пътя, който решите да поемете след университета. Днес вашите студентски постижения излизат от учебната зала, от часовете по конкретна дисциплина, за да ни покажете като млади изследователи, че полето на изследвания в португалистиката е огромно и че завладяващите теми, които ни представяте, ни разкриват най-различни нови светове и са навсякъде из лузофонията“, изтъкна проф. Андреева в обръщението си към участниците в студентската научноприложна сесия.
Проф. Яна Андреева изрази благодарност към всички студенти, които представят свои доклади, към гл. ас. д-р Дора Мънчева и ас. д-р Кремена Диаш за организационната работа по подготовката на събитието, към преподавателите и студентите от специалността за подкрепящото им присъствие.
В рамките на научноприложната сесия бяха представени разработки по дисциплините Увод в лузофонията, Лузофонски общества и култури – Португалия, Лузофонски общества и култури – Бразилия, Португалска култура – традиции и съвременност, Португалска литература. Работни езици на сесията бяха португалски и български. Модератор на събитието бе студентката от втори курс на специалност „Португалска филология“ Геновева Георгиева.
Юлян Вергилов изнесе доклад на тема ,,Португалия и океанът“, в който очерта значението на близостта на Португалия до Атлантическия океан и до Средиземно море за историческото и съвременното развитие на португалското общество, на икономиката и културата на иберийската страна.
Мария Демерджиева представи разработката си ,,Морето в португалската идентичност“, като очерта важния принос на атлантическата и средиземноморската природна действителност за оформянето на португалския културен пейзаж и националната идентичност на португалския народ.
Надежда Илиева направи презентация на тема “Saudade: идентичност, памет и чувства в португалската култура“, в която открои различните измерения на изключително богатото по своите значения и почти непреводимо понятие за saudade, което издълбоко характеризира португалската култура и идентичност.
Мила Димчева изнесе доклад на тема ,,Зе Повиньо и творчеството на Рафаел Бордало Пинейро“, в който представи ролята на изключителното и разнообразно творчество на португалския художник – илюстратор, карикатурист и керамик, в португалското изкуство от края на XIX и началото на XX век. Особено внимание бе отделено на карикатурния персонаж на Зе Повиньо, представен в доклада като възможен аналог на българския Бай Ганьо.
Валентина Младенова представи презентация на тема ,,Футболът в Португалия“, в която очерта историческото развитие на най-популярния в Португалия спорт и се спря на постиженията на най-открояващите се спортни личности. Специално внимание бе отделено на българските спортисти, които са допринесли през годините си за развитието на португалските футболни клубове.
Илияна Янакиева изнесе два доклада в научноприложната сесия, с които представи разработките си по две различни дисциплини. В презентацията си на тема “Кулинарията в Бразилия” тя направи преглед на основните кулинарни традиции в големите географски региони на страната, като открои връзката между кулинарията и културното наследство на различните раси и етноси, които са в основата на бразилския народ.
Във втория си доклад Илияна Янакиева представи анализ на проявлението на наративните категории в романа „Градът и планината“ на изтъкнатия португалски писател от епохата на Реализма и Натурализма Еса де Кейрош. Особено внимание бе отделено на открояването на идейната теза на романа, въплътена в съдбата на протагониста Жасинто, според която завръщането към природата, към опростения от технологии начин на живот и изконните човешки ценности е начин за духовно съхраняване на преситения от цивилизацията и загубил смисъла на живота си човек.
Гергана Анева посвети първия си доклад на култовия за най-новото бразилско кино филм „Елитен отряд“ (Tropa de Elite) на режисьора Жозе Падиля. В анализа си тя се спря на основните съдържателни моменти и художествени похвати, като открои острата социална и политическа критика, която филмът извежда на преден план, като поставя във фокуса проблемите за насилието, бедността и корупцията.
Вторият доклад, изнесен от Гергана Анева, бе на тема „Стихотворението ,Одисей‘ от поемата Послание на Фернандо Песоа“. В анализа си на текста Гергана Анева се спря на структурата на произведението, на използваните в него стилистични похвати и изведе основните смислови акценти, с които стихотворението се вписва в една от водещите тематични линии на Послание – тази за националните митове, които през вековете изграждат португалския дух и идентичност.
Симона Кръстева представи разработката си „Кандомбле – религия и отстояване на културната идентичност“, посветена на широко разпространените в Бразилия религиозни вярвания и обичаи с африкански корени. В богато илюстрираната си презентация си тя се спря на произхода на кандомбле, на политеистичните му характеристики, на най-известните му обреди, на влиянието му върху съвременната бразилска култура.
Във втория си доклад Симона Кръстева представи анализ на стихотворението „Инфанта“ от епическата поема Послание на Фернандо Песоа. Тя изведе основните структурни, стилистични и тематични характеристики на текста, посветен на историческия персонаж на Инфанта Дон Енрике, положил началото на епохата на Великите географски открития със създаването на португалската мореплавателска школа в Сагреш. Докладът открои значението, което Фернандо Песоа, в духа на своя мистичен национализъм, придава на историческите личности за изграждането на португалската идентичност.
Бойка Божаровска изнесе доклад на тема „Бразилски легенди“, в който се спря на многокултурния им произход и открои най-разпространените сред тях, както в исторически план, така и в съвременността. С фокус върху анализа на начина, по който темите, историите и образите на персонажите се вписват в бразилското пространство на въображаемото, бяха представени завладяващите истории на Курупира, Розовия делфин, Яра и Кука. Презентацията включваше също анализ на легендата за Саси Перере и за черния шевролет с марка „Опала“, примери за едни от най-популярните легенди в руралното и градското пространство, съответно, в съвременна Бразилия.
