Начало / Новини / Новини и събития / Студентска научна експедиция „Богатството на родопските говори“

   
Студентска научна експедиция „Богатството на родопските говори“

От 2 до 5 декември 2019 г. беше проведена студентска научна експедиция „Богатството на родопските говори“ по маршрут Смолян – Чоканово – Смилян – Златоград – Старцево – Ерма река – Аламовци. В научно-практическата инициатива взеха участие 30 студенти – българисти, историци, балканисти и юристи, а ръководители бяха преподавателите от Факултета по славянски филологии гл. ас. Кристина Йорданова, доц. Петко Петков и доц. Владислав Миланов.

Идеята на пътуването е да даде възможност на студентите да работят на терен; да запишат автентична диалектна реч и да съпоставят наблюденията си с класическите обобщения на родопските говори в текстовете на Ст. Кабасанов, Ст. Стойков и други изследователи.

Преди да бъде осъществена научната експедиция, студентите имаха възможността да изслушат специализирана лекция при проф. дфн Василка Радева (учен диалектолог от школата на проф. Стойко Стойков), която ги подготви с указания за спецификата на теренната работа; съвместно бяха анализирани въпросници за събиране на диалектен материал; представени бяха фонетичните, морфо-синтактичните и лексикалните особености на родопските говори; бяха дадени указания за спецификата на разговора и записването на диалектния материал по строго специфични научни критерии.

Пътуването започна от Смолян, където студентите имаха възможността да изслушат лекцията на проф. Елена Каневска – Николова (Филиал на ПУ „П. Хилендарски“), благодарение на която днес разполагаме с пълно описание на говора на село Момчиловци (след класическото описание на Ст. Кабасанов) и на редица специфични диалектни и съвременни процеси от Смолян и региона. Студентите имаха възможността да разширят теоретичните си представи за спецификата на говора и още по-задълбочено да се ориентират в диалектните специфики, които ще наблюдават по време на теренната работа.

1

В Смолян, след лекцията, посветена на родопските говори.

Първото населено място, в което студентите работиха, беше село Чокманово, което се намира близо до гр. Смолян. За тях беше изключително интересно да общуват с местни хора на възраст между 70 и 90 години, които пазят архаични черти на говора и които са пренесли тези черти, без да се отрази върху тях езикът на съвремието – институции, медии, училище и др. В селото са останали малко местни жители, а глъч се чува само през лятото, когато се връщат „младите“ и чужденците, изкупили накацалите по склоновете на планината къщи. Някои от студентите го определиха като призрачно село. След разговорите с жителите обаче вече имаха усещането, че това е резерват на един важен за езика и националната идентичност диалект.

В Смолян и Чокманово участниците се разделиха на три групи и успяха да направят записи, в които бяха откроени най-характерните особености на диалекта, тук описани на базата на наблюденията на проф. Стойко Стойков в класическата „Българска диалектология“:

В записите на част от студентите ясно беше доловена най-характерната фонетична особеност на говора - особеното широко o (ô). Изговорът на широкото o не е напълно еднакъв в смолянския говор. Има известни различия в отделните селища, които се отнасят до ширината на о. Гласната се явява на мястото на четири старобългарски гласни — ѫ, ъ, ѧ и ь, и то само под ударение, което беше потвърдено и от записите на студентите българисти. Друга съществена особеност, която студентите записаха и анализираха, е широкото е (ê) вместо старобългарското ѣ без оглед на ударение и характер на следващата сричка. Такова широко е се среща и вместо старобългарското във всички положения. В дискусиите по време на работата беше потвърдено схващането, че наличието на широките гласни в тези говори, придава напевен характер на речта.

В Смолян и в Чокманово бяха записани местни жители, в чиято реч групите ър, ъл и ръ, лъ се изговарят само като ър, ъл, т. е. като ôр, ôл с гласна ô вместо старобългарското ъ под ударение: вôрх (връх), вôрф (връв).

Малка част от студентите в групата успя да запише реч на диалектни носители от село Смилян, в която беше регистрирана гласна ы: вы̀кам, жы̀то, мы̀шка. За студентите изследователи беше особено интересно да чуят употребата и на друга специфична фонетична особеност на смолянския говор, известна още като а к а н е - изговор на неударено o като а: вода - вадѝца, гòрạ-гạрѝца.

Със същия изследователски интерес бяха регистрирани и коментирани редица други граматически специфики на говора в този район. Предизвикателство за студентите бяха и лексикалните особености на смолянския говор. Те трябваше да си припомнят речниковото значение на думи, характерни за диалекта: галенѝк (любовник), галенѝца (любовница), пòдзима (есен), пòводйе (наводнение), кравèн (тлъст, дебел), л’ут (кисел), хỳг’е (повече), бàлну (мъчно), както и някои думи, останали от гръцкия език: òмес (лице), прòгима (закуска), хàркома (котел), апрàци (сарми), арнѝсвам (преставам), лàха се (случи се), кàматан (красив), тòра (довечера) и др.

В Златоград и в селата около Златоград - Старцево и Ерма река студентите бяха разпределени в още по-малки групи, за да могат да обхванат повече диалектни носители и за да предразположат възрастните хора да говорят спокойно, без да се притесняват от присъствието на външните лица. В Златоградско бяха регистрирани някои езикови особености, които предстои да бъдат обобщени с примери от записите в електронен сайт.

4
5

Анифе Кехайова – втори курс „Българска филология“, в Старцево

Паметникът на Дельо войвода в село Старцево

Научната експедиция беше възможност за съвременните студенти да се докоснат до автентичния родопски край и да чуят напевната реч на родопчаните. На всички участници в експедицията бяха връчени книги, дарени от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ от проф. дфн Валери Стефанов. Книгите са тематично ориентирани към спецификата на специалността на студентите. Всеки участник получи и почетна грамота, която удостоверява участието му в теренното проучване.

Научната експедиция „Богатството на родопските говори“ беше осъществена благодарение на декана на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев, на декана на Историческия факултет доц. д-р Мира Маркова и на Студентския съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

6

Гергана Петрова – трети курс „Българска филология“ в местна премяна. Село Старцево.

Предстои да бъдат обобщени данните от записите и да бъдат публикувани анализите на страниците на списание „Съвременна лингвистика“, което е насочено към студенти и докторанти с интереси в областта на лингвистиката. Списанието е единственото издание на Факултета по славянски филологии, в което научните си приноси публикуват само бакалаври, магистранти и докторанти. Записите ще бъдат качени на сайта на Факултета, а резултатите от обявените три конкурса – за най-впечатляваща снимка от пътуването; за разказ по преживяното и за научен текст – ще бъдат обявени на специален дискусионен семинар през месец март след анализ от страна на ръководителите на експедицията – доц. Владислав Миланов, доц. Петко Петков и гл. ас. д-р Кристина Йорданова.