Третокурсникът от Факултета по химия и фармация Борис Яначков е победител в конкурса за млади учени "Лаборатория за слава FameLab 2018" и ще представи България на международните финали в Челтнъм, Обединеното кралство.
По време на Софийския фестивал на науката 2018, който се проведе от 10 до 13 май в София Тех Парк, учени от цял свят представиха на достъпен език своята работа и най-новите идеи от предния фронт на науката. И тази година Алма матер беше партньор на Фестивала. Събитието бе организирано от Британски Съвет България, Форум Демокрит, Министерството на образованието и науката, Столична Община и редица частни и институционални партньори.
В програмата на научното събитие участваха учени от Физическия факултет, Биологическия факултет, Факултета по химия и фармация на Софийския университет, Университетските ботанически градини и от Българския антарктически институт.
Учените от Физическия факултет на Софийския университет бяха подготвили голямо разнообразие от интересни лекции и демонстрации. Посетителите имаха възможност да посетят отворения щанд на факултета, където учени от всички катедри показваха забавни научни експерименти, както и да наблюдават Слънцето с телескоп, снабден със специален защитен филтър.
Учените от Физическия факултет се включиха и в лекционната програма на Фестивала. Докторантът и ръководител на олимпийския отбор по астрономия на България Никола Каравасилев говори за Вселената след Стивън Хокинг. Тихомир Димитров, магистър в иновативната програма по „Астрономия и популяризация на астрономията“ предостави своя стартъп Space Academy – Космическа програма за деца, и разкаже за предизвикателствата, с които ще се срещнат първите хора на Марс. Проф. дфн Ана Пройкова представи значението на нанотехнологиите за медицината. Заместник-ректорът на Софийския университет чл.- кор. проф. дфн Николай Витанов разкри тайните на квантовите компютри в своята лекция „Квантовите компютри – поглед отвъд границата на възможното“, която беше посветена на 100-годишнината от рождението на Ричард Файнман, един от най-великите физици на ХХ в.
Международен екип с участието на астрономи от Софийския университет представи и премиерата на научно-театралната постановка „Дългият път към звездите“. Проектът бе реализиран с финансовата подкрепа на “Културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.” на Националния фонд “Култура”. Чрез нея публиката имаше възможността да се запознае със света на астробиологията и търсенето на втори дом за човечеството в далечния Космос.
Гл. ас. д-р Гергана Георгиева от Катедра „Метеорология и геофизика“ разкри научната истината зад някои от най-известните Холивудски блокбъстъри.
На националния финал на конкурса за млади учени "Лаборатория за слава FameLab 2018", който бе заключителното събитие на тазгодишния Софийски фестивал на науката, от общо 12 финалисти, представящи теми от всички научни области, трима бяха от Факултета по химия и фармация.
Борис Яначков
Победител в тазгодишния конкурс е третокурсникът в специалност „Химия“ Борис Яначков. Той ще представи България на международните финали (5-10 юни) в Челтнъм, Обединеното кралство. За 3 минути Борис разказа за биохимията на страха. За четвърти път студент от факултета печели престижния ежегоден конкурс. Предишните победители са Анета Йорданова (2009), Христо Колев (2010) и Вероника Колева (2017).
Божидар Манджуков
Николай Адамов
Другите двама представители на факултета бяха Божидар Манджуков, студент II курс в специалност „Химия“ и Николай Адамов, студент III курс в специалност „Фармация“. Божидар обясни разликата между маса и тегло и нейното значение в метрологията и спечели специалната награда на Aurubis България. Николай говори за цветовете на плодовете и значението на цветното зрение.
Истински спектакъл представиха учените от „Корпус за бързо гърмене“ към Факултета по химия и фармация, които привлякоха огромна публика от всички възрасти.
За поредна година посетителите от всички възрасти на Софийския фестивал на науката бяха привлечени и от зеления щанд на Университетските ботанически градини. Тази година участието на Ботаническите градини във Фестивала беше посветено на ядливите растителни видове. Ученически групи и семейства можаха да разгледат традиционно и малко познати видове. В тематичен кът подправките предизвикаха обонянието и кулинарните асоциации на малки и големи.
В рамките на основната програма на Фестивала се проведоха ботаническа работилница и научни дискусии. Ученици от 3 и 4 клас и техните преподаватели проявиха интерес към темата за градското градинарство и се включиха в тематичния уъркшоп, организиран по проект BIG PICNIC, в който участват Университетските ботанически градини. Учениците дискутираха значението на растенията и биоразнообразието от гледна точка на човека, зависимостта на здравето и енергията от пълноценната и разнообразна храна, възможно ли е да бъде отглеждана храна в града. За семейната публика бяха представени две научни дискусии - за хранителното разнообразие на България и неговото разпространение и значението за здравословния начин на живот. Аудиторията се запозна с конкретни продукти и местни общности с техните истории, както и местата, от които могат да се закупят или опитат такива храни.
„Пчелички в града – мисия възможна“ бе темата на втората научна дискусия.
Посетителите на Софийския фестивал разбраха още какво общо имат Акага, Николай Гяуров и Райна Княгиня с пингвините и пощенски клон 1090 на Български пощи? Всички те са български наименования в Антарктика, в компанията на още хиляди имена от други страни, изследващи Южния полюс.
Преди три десетилетия на о-в Ливингстън, Южни Шетландски острови, бе открита българската полярна база “Свети Климент Охридски” и вече 30 антарктически лета български учени изследват ледения континент и си сътрудничат с други полярни нации.
По повод 30-годишнината на българската база, на Софийския фестивал на науката се събраха три от големите имена сред полярните изследователи – проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, Питър Маркис, ръководител на медицинското звено на Британската антарктическа служба, и проф. Антонио Кесада, научен ръководител на Испанската полярна програма. Модератор на дискусията беше един от най-популярните гласове на науката в Обединеното кралство – журналистът Куентин Купър. Голямата торта със снимка на българската база беше само част от подаръците, с които организаторите от Британския съвет сюрпризираха проф. Пимпирев. Специална изненада беше подаръкът на Испанската полярна програма, връчен от проф. Антонио Кесада - българското знаме, забито на Антарктида още от времето на първата ни експедиция през 1988 г. и намерено и запазено на испанската база до днес.
