Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, с академично тържество.
На празника присъстваха ректорът на Софийския университет в периода 1993-1999 г. проф. Иван Лалов, членовете на Академичния съвет, министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев, проф. Сеня Терзиева-Желязкова – заместник-министър на образованието и науката, председателят на НАОА проф. Елиза Стефанова, председателят на ВОН-КНСБ проф. Лиляна Вълчева, председателят на Настоятелството на Софийския университет доц. Борислав Великов, преподаватели, студенти, гости и приятели на Софийския университет.
Ректорът доц. Първан Първанов посрещна с добре дошли всички дошли в най-тържествената зала на нашата Алма матер, за да отбележим за поредна година заедно един от най-светлите български празници. По думите му това е най-българският празник и днес няма български град без шествие, в което хората се включват спонтанно, така както празникът е започнал. Според ректора всяка година това е повод да си припомним приноса на нашия народ към европейските и световните цивилизации, да си припомним с признателност делото на тези, които са ни дали този повод за гордост – светите братя Кирил и Методий и техните ученици.
В словото си доц. Първанов подчерта и важната роля на княз Борис I – мъдър и прозорлив държавник и дипломат. През 2007 г. кирилицата е станала третата азбука на Европейския съюз, припомни ректорът и допълни, че още преди повече от четвърт век папа Йоан Павел II e провъзгласил славянските апостоли Кирил и Методий за съпокровители на цяла Европа.
„За да сме университетски преподаватели и учени, не може да пропуснем и всички, които са дали своя принос за нашето изграждане. Нека днес всеки един от нас с ръка на сърцето, да си спомни с благодарност за нашите учители“, каза доц. Първанов. Той посочи, че Софийският университет се е утвърдил през годините като средище на образование, наука и култура, като еталон за най-високо качество и припомни водещите позиции на Софийския университет в различни български и международни класации. „Преди броени дни, на 14 май, Университетската библиотека бе отличена с наградата Библиотека на годината 2025 на Годишните библиотечни награди на Българската библиотечно-информационна асоциация. В университета работят световно признати изследователи, в последното издание на известната като Станфордска класация сред първите 2% най-добри учени в света са включени 18 учени от Софийския университет, от общо 91 учени от България“, изтъкна доц. Първанов.
Ректорът акцентира върху отговорностите и предизвикателствата, които стоят пред нас – на първо място – отговорността към нашите предшественици и нашите наследници, на второ място – 24 май е празникът, в който всички сме единни и призова да направим така, че не само в този ден, а във всички останали дни от годината да имаме повод за радост за това, че сме българи. „Миналата година проф. Вълчев имаше честта непосредствено преди 24 май да отбележи едно събитие, което обедини нацията. То беше спортно. Тази година имахме не по-малко важно събитие, което накара хората да се почувстват българи и да се говори за България в цял свят. Само че то беше предшествано с една неистова и черна кампания. След това обаче всички се наредиха зад успеха. Не знам дали това е българска черта, но странно, и съседните балкански народи припознаха този успех“, посочи доц. Първанов.
Ректорът засегна и темата за предизвикателствата на изкуствения интелект, модерните електронни устройства, интернет и посочи, че новите технологии винаги са били предизвикателство. Според ректора към всички нови предизвикателства, пред които се е изправяло човечеството досега, можем да се отнесем по три начина, както към огъня – първият е с много знание и умения да овладеем предизвикателството, тогава ще получим светлина и топлина; вторият начин е да посегнем без знания, но с ентусиазъм – най-вероятно ще се изгорим, със сигурност обаче ще получим познание и след това ще се наредим в следващия етап на алгоритъма; третият вариант е, когато оставим всичко без надзор – тогава можем да пожънем само пожари и бедствия.
„Честит празник на всички учители, на хората, разпространяващи знанието и съхраняващи културата и историческата ни памет в училища, читалища, библиотеки и музеи, на преподавателите и изследователите в университети и научни институти, на учениците и студентите и пожелавам с постиженията си да умножават славата ни на страна с традиции, духовно настояще и градивно бъдеще. Честит празник на българската просвета и култура, на славянската писменост, на знанието и духовността! Честит 24 май!“, пожела доц. Първан Първанов.
Цялото слово на доц. Първанов можете да видите тук .
Министърът на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев също отправи поздрав към всички, присъстващи на тържеството. В приветствието си той заяви, че 24 май е забележителен ден за нашата култура, за нашето общество и слава Богу, че той оцеля във времето и запази този свой красив характер. Той се обърна към своите колеги и им благодари за отдадеността и за работата за университета и припомни колко трудно е проходил той, колко много съпротива и се чували гласове против, когато първите умове в България са започнали да мислят и да мечтаят да го създават. По думите му през годините е понесъл много удари, живи части са били откъсвани от него, но университетът е оцелявал и е продължавал да върви напред.
„Пазете университета! Бъдете стражи на словото, на езика ни, на думите“, призова министърът и допълни, че днес ще сподели нещо важно, което е започнато от ректорското ръководство преди година и половина. „Искам да изкажа благодарност на колегата Димитър Ганев и на Първан Симеонов, които съвсем про боно, започнаха да мерят доверието в Софийския университет. 70 процента обществена и научна подкрепа. Пазете това, колеги! Пазете тази подкрепа! И Университета. и България ще пребъде“, призова още проф. Вълчев и честити отново празника на всички и им пожела на добър час.
По традиция празникът продължи с академично слово, което тази година изнесе доц. д-р Михаил Илиев от Биологическия факултет. Словото му бе на тема „Микроорганизмите – архитекти на миналото и инженери на бъдещето“.
Той отбеляза, че за него е удоволствие да бъде в сърцето на най-старото българско висше училище точно на 24 май, когато празнуваме силата на словото и познанието. Доц. Илиев отбеляза, че в академичното си слово ще се опита да разкаже история за един друг вид познание. Познание, кодирано дълбоко в гените и във функциите на най-древните обитатели на нашата планета – микроорганизмите.
Цялата презентация на доц. д-р Михаил Илиев можете да видите тук .
В рамките на тържественото отбелязване на празника по традиция бяха връчени годишните награди на Алма матер на отличени студенти.
Заместник-ректорът проф. Ренета Божанкова обяви носителите, а студентите получиха своите грамоти от министъра на образованието и науката и от ректора на Софийския университет.
Деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева обяви лауреатите в Деветнадесетия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на Софийския университет “Св. Климент Охридски” за студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина.
Тя заяви, че участниците са били два пъти повече, отколкото през последните години. „Конкуренцията беше наистина много голяма и решихме да публикуваме на страниците на „Литературен вестник“ част от наградените и номинирани работи, защото искаме да дадем старт на всички студенти, които наистина мисля, че ще бъдат българските писатели на България“, каза проф. Личева.
Носител на наградата за поезия е Йоана Милкова от НАТФИЗ за стихотворението си "Вкъщи не се говори за тъга". Тя честити празника на всички и пожела да бъдем много щастливи и одухотворени, да носим поезията в сърцата си.
Наградата за проза получи Никола Събев от Софийския университет за разказа си „Висящата круша“. Той изрази благодарността си към университета, към декана на Факултета по славянски филологии и към преподавателите, които винаги се стараят и борят за своите студенти.
По повод Деня на славянската писменост бе връчена и наградата на Факултета по славянски филологии за най-добрата научна книга в областта на езиковедската литература за 2026 г. Тази година бе отличена книгата „Езикът на Възраждането и възраждането на езика“ на проф. Владислав Миланов.
Той изрази благодарността си към колегите си, които са подкрепили този труд, към проф. Амелия Личева, към учителите му от катедрата по български език, една от най-старите катедри, продължили достойно делото на големи български учени, поставили началото на съвременната българска лингвистика.
„Не мога да не спомена имената им в този ден – като се започне от първия ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан, та до днес - през имената на именити езиковеди като професор Петър Пашов, проф. Тодор Бояджиев, проф. Василка Радева, проф. Руселина Ницолова, проф. Венче Попова, проф. Боян Вълчев и много други, които записаха със златни букви имената си в историята на българското езикознание“, каза проф. Миланов и допълни, че те бяха авторитети, които оставиха следи. Авторитети, които не само научната ни общност разпознаваше през приносите им и през присъствието в живота на България.
В словото си проф. Миланов посочи, че тъжно разсъждаваме върху факта, че част от българските зрелостници не разпознават лексемата „авторитет“. По думите му причините са многобройни и са последствие от сложни процеси. „Думата обаче носи силата, когато срещу нея стоят същини в действителността. Длъжни сме да обясним днес повече от всякога какво направи нашето поколение и не само, за да стигнем дотам, че младите българи да не разпознават една книжовна дума и нейните значения и употреби в живота“, подчерта проф. Миланов и допълни, че когато от публичната реч ни заливат с визия и с приоритети и с евтини клишета, зад които има граматика, но няма смисъл, когато с думи се убиваме всеки ден, без да се възползваме от основното предназначение на езика – да общуваме чрез силата на българската реч и да градим уютен и смислен свят, който да предадем на следващите поколения, когато забравяме, че езикът е като човека и неговата ценностна система, тогава ние обречено ще продължим да се разделяме, а циничната мисъл все по-агресивно ще намира израз през циничната реч – и в публичността, и в училището, и на улицата, където днес продължава безнаказано да се лее.
Проф. Миланов подчерта, че тук, в Аулата на най-стария български университет обаче словото е сила, която има своя дом и в която академичната ни общност – от студентите до преподавателския състав и администрацията, стои на своя пост и затова университетът продължава да бъде храм на знанието, на езика и на човека. На българското човечество. И точно в този смисъл продължава да поддържа университета като едно от най-красивите места в България. „Това, уважаеми колеги, е най-сигурният знак, че силата на словото ще съхрани през просветата силата на българския дух. И че кризите на обществото, за които не спираме да говорим вече толкова много години, няма да се превърнат в кризи на общуването, което е най-верният знак, че ще ни има“.
Проф. Миланов завърши своето слово с поетичния текст на големия българин, на големия творец, на автора и на достойния разпознаваем и незаобиколим и до днес авторитет Иван Вазов:
Обичам те българска реч
звук сладък, най-мил в звуковете,
ту арфа звънлива, ту меч
на майстор художник в ръцете.
За дванадесета поредна година Българското национално радио връчи награда на студент в профил „Радио“ на специалност „Журналистика“. Инициативата е в памет на
проф. д-р Веселин Димитров и цели насърчаване на обучението по радиожурналистика.
Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев отбеляза, че без словото не е възможно да се развива духовност. Той призова да не забравяме, че писмеността е само една предпоставка, може би най-важната, но сама по себе си писмеността не може да донесе просвещение, затова днес почитаме и делото на учителите, които са разпространили писмеността сред хората, които са пренесли и развили познанието.
Тази почит винаги е преклонение към делото на учителите, едно ясно съзнание за дълга ни към бъдещето, наследен, но жив, задължаващ, но и окриляващ, подчерта той. Затова през 2015 г. Българското национално радио е създало образователната инициатива в памет на проф. Веселин Димитров, каза Милен Митев и връчи наградата на Габриела Генкова от трети курс в специалност „Журналистика“.
Празникът завърши с музикална програма на Университетския хор за старинна музика с диригент Красимира Цуцуманова.
По традиция по-рано през деня Академичният съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се включи в празничното общоградско шествие и участва в официалната церемония за отбелязване на празника при паметника на светите братя Кирил и Методий. Слово на церемонията произнесе доц. Ангел Игов от Факултета по класически и нови филологии.
Бургаският филиал на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за четвърта поредна година стана част от празничното шествие в Бургас, посветено на 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Университетският блок премина по централната улица „Александровска“ заедно с хилядите участници в честването, воден от директора проф. д-р Георги Бърдаров.
В него се включиха преподаватели, администрация и студенти от програмите, които Софийският университет развива в Бургас. Сред тях бяха представители на „Музикални медийни технологии и тонрежисура“, „Методика на чуждоезиковото обучение – японски език“, „Методика на чуждоезиковото обучение – китайски език“, „Теология“, както и преподавателят от Китай Бай Сюе, която работи със студентите по китайски език във филиала.
Участието на Бургаския филиал в шествието вече е част от присъствието на Софийския университет в празничния календар на града. То събира в един блок преподаватели и студенти от различни факултети и специалности, обединени от идеята, че университетът не просто присъства в Бургас, а постепенно изгражда своя академична общност тук.
В общоградското отбелязване на 24 май се включиха представители на университети, училища, детски градини, духовенството, читалища, културни институти, както и официални лица от местната и държавната власт.
Репортаж на Телевизия "Алма Матер: