На 4-ти и 5-ти ноември 2022 г. българският национален възел на Европейската Инфраструктура по Транслационна Медицина (ЕАТРИС-България) съвместно с Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проведе научна сесия и информационна работна среща, посветени на най-новите открития и перспективите за приложение в медицината на плурипотентните стволови клетки. Темата е уникална за България и представянето й пред широката научна общност е свързано с участието на Софийския университет и по-специално Биологическия факултет в европейски проекти пo програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“.
Събитията имат за цел да привлекат вниманието на научната общност към темата за персонализираната медицина с фокус върху последните разработки в областта на индуцираните плурипотентни стволови клетки, предизвикателствата пред транслирането на този тип изследвания, както и съществуващите перспективи за тяхното приложение в медицината.
Сесията на сателитния научен симпозиум „Стволови клетки – нов хоризонт пред персонализираната медицина“ се състоя в Аулата на Биологическия факултет на 4 ноември 2022 г. при широк публичен интерес и беше открита от професор Росица Конакчиева, координатор на ИНФРААКТ и национален директор на ЕАТРИС в България. Тя поздрави присъстващите и насочи вниманието им към актуалността на темата и необходимостта от провеждане на тези изследвания, насочени към подобряване на човешкото здраве. Специално бе подчертана ролята на Националната пътна карта за Научни инфраструктури за създаването на нови технологични възможности в университетите и БАН, надграждащи наличния академичен потенциал и научна експертиза в България, за изграждането на цялостна национална инфраструктура за развитие на научните изследвания в областта на плурипотентните стволови клетки и тяхното приложение в персонализираната медицина.
От името на деканското ръководство на Биологическия факултет приветствие към присъстващите поднесе доцент Любомир Загорчев.
Поздравителен адрес от дирекция „Наука“ на Министерството на образованието и науката беше представен от името на госпожа Милена Дамянова, директор на Дирекция „Наука“ на МОН, финансов координатор на ИНФРААКТ от НПКНИ 2020-2027.
В представянето с отделни лекции участваха уважавани български експерти, учени и преподаватели с дългогодишен опит, сред които академик Румен Панков (Биологически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“), професор Пламен Тодоров (ИБИР-БАН), академик Атанас Атанасов (Съвместен Геномен център при Софийския университет), професор Сорен Хайрабедян (ИБИР-БАН), д-р Георги Николов (МЦ Репробиомед).
Гости и поканени лектори на симпозиума бяха световно известният учен - пионер в изследванията на стволови клетки и човешка ембриология и дългогодишен редактор на списание “Stem cells” професор Миодраг Стойкович от Република Сърбия, професор Игор Резник от Университет „Хадаса“ Израел, изпълняващ длъжността директор на Научно-изследователски сектор на МУ-Варна, професор Спиро Константинов от Фармацевтичен факултет на МУ-София.
Програмата включваше лекции в две научни сесии: „Стволовите клетки – съвременни реалности и перспективи за приложение“ и „Омикс технологии за развитието на персонализираната медицина – предизвикателства и нови възможности“. Бяха представени „Биология на стволовите клетки – развитие и перспективи“ (Р. Панков), „Стволови клетки в репродуктивната система – перспективи в приложението при лечение на инфертилитет“ (П. Тодоров); „Human induced pluripotent stem cells - a unique tool to study the impacts of environmental pollution on human health” (М. Стойкович); „Възможности за фармакотерапевтично повлияване на хемопоетични стволови клетки при химиотерапия на малигнени заболявания“ (С. Константинов); „Геномика и човешко здраве“ (А. Атанасов); „Предимства на нанопорово секвениране в изследванията на стволови клетки“ (С. Хайрабедян); „Персонализираната медицина – медицински, правни и социални аспекти“ (Г. Николов).
Научните сесии преминаха при голям интерес от присъстващите в залата, сред които изследователи от научни институти на БАН, университети и медицински институти от София, Варна и Пловдив, представители на частния сектор по медицинска молекулярна диагностика, стволови и тъканни банки и др. Специални гости на научната сесия бяха Дейвид Мороу, старши научен програмен мениджър - ATMP и VIIM платформи на EATRIS – Европейска инфраструктура за транслационна медицина, Бегоня Аран и Естер Родригез от IDIBELL (Белвидж Институт по Биомедицински Изследвания) и P. -CMR[C] (Програма за транслационни изследвания по регенеративна медицина в Каталуния).
На 5 ноември 2022 г. в хотел Шератон София Балкан зала „Средец“ се състоя открита информационна работна среща „EATRIS-БЪЛГАРИЯ – Консолидация на националния инфраструктурен капацитет по транслационна медицина”. Срещата беше ръководена и модерирана от проф. Росица Конакчиева. Присъстваха видни български изследователи сред които академик Атанас Атанасов (СГЦ - СУ), академик Румен Панков (БФ-СУ), проф. Радка Кънева (МУ-София), проф. Сорен Хайрабедян (ИБИР-БАН), проф. Красимира Тодорова (ИБИР-БАН), проф. Антон Тончев (МУ-Варна) проф. Пламен Тодоров (ИБИР-БАН), д-р Георги Николов (МЦ Репробиомед), старши изследователи от научни институти на БАН, Клиника по Клинична Имунология с Национална стволова банка, представители на научни структури и медицински институти от София, Варна и Пловдив, представители на частния сектор по медицинска молекулярна диагностика, стволови и тъканни банки като „Булген“, Биорегенерация“ „ИН витро АГ Център Димитров“ и др.
Дейвид Мороу изнесе презентация на тема „EATRIS ATMP и VIIM платформи и новият пейзаж на транслационната медицина“ на работа „EATRIS-БЪЛГАРИЯ – Консолидация на националния инфраструктурен капацитет в медицината на превода”. Бяха представени най-новите разработки в платформата за иновативни клетъчни продукти на ЕАТРИС за хуманна употреба (Advanced translational medicinal product –ATMP) и настоящите инициативи в подкрепа на развитието на следващо поколение клетъчни и генни терапии. Той фокусира изказването си върху проекта ISIDORE за подпомагане на изследователите в разработването на терапии и ваксини за инфекциозни заболявания, както и върху най-новия проект CANSERV, подкрепящ разработването на терапии срещу рак. Беше проявен голям интерес от страна на български изследователи да кандидатстват за достъп до технологичните платформи с услуги, предлагани от проектите. Националният директор на EATRIS проф. Росица Конакчиева и национален координатор на EATRIS доц. д-р Георги Георгиев представиха капацитета на националните инфраструктури и дейностите по участие в проекта EATRIS-Plus, имащ за цел развитие и укрепване на националната .инфраструктура по транслационна и персонализирана медицина. Проектът TRANSTEM: ERA Chair in Translational Stem Cell Biology към Медицинския Университет – Варна беше представен от проф. Антон Тончев.
Беше представен и новофинансираният проект (2022-2026) CA21151 „HAPLO-iPS: Генериране на човешки индуцирани плурипотентни стволови клетки от HAPLO-селектирани проби от кръв от пъпна връв“ по програма COST, в който Софийският Университет е български партньор и координатор. Бегоня Аран и Естер Родригез от водещия център на акцията в Барселона представиха подробно различни аспекти на проекта и възможностите за присъединяване на български участници в уникалната Европейска мрежа. Бяха обсъдени възможности за национално сътрудничество и перспективи за нови партньорства.
Повече информация за инициативите организирани от Националната Инфраструктура ИНФРААКТ от НПКНИ и ЕАТРИС – България, посветени на Климентовите дни 2022 в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и други събития можете да проследите на линка: http://biofac.info/sss.php
