Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Радка Влахова-Руйкова бе удостоена с Почетен знак със синя лента на Софийския университет

   
Проф. Радка Влахова-Руйкова бе удостоена с Почетен знак със синя лента на Софийския университет

На заседание на Академичния съвет ректорът проф. дфн Анастас Герджиков връчи на проф. Радка Влахова-Руйкова Почетния знак със синя лента на Софийския университет. Предложението за удостояване с високото отличие е на Факултета по славянски филологии.

Проф. Влахова не скри вълнението си и заяви, че е изключително горда и щастлива от високото признание. Проф. Влахова благодари на Факултета по славянски филологии и на Академичния съвет. „Приемам Почетния знак и като признание за академичния дух, в който съм израснала, за моята катедра, за моя факултет“, каза проф. Влахова и допълни, че по-голямата част от живота й е преминалa в Софийския университет – от студентските години, до днес.

1

Аз съм благодарна за това, че наистина съм свързана през целия си живот с Университета. Смятам, че това е голям късмет, голяма привилегия за всекиго, защото Университетът за мен е бил винаги преди всичко пространство на свобода, пространство на най-висок академичен стандарт, пространство на обществена отговорност. Университетът винаги е бил на тази висота и съм радостна, че съм съучаствала в тази негова мисия“, каза проф. Влахова и допълни, че според нея тя и нейното поколение са се представили достойно пред предизвикателствата през последните години. По думите й новото поколение е изправено пред други предизвикателства, но тя е убедена, че Университетът винаги ще бъде флагман на всички процеси.

Проф. Радка Влахова-Руйкова завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет през 1977 г. с втора специалност – „Новогръцка филология“.

В периода 1976-1979 г. работи като учител по български език и литература в 69 СОУ в София, а през 1979-1980 г. – в Асеновград. От 1980 до 1982 г. е преподавател по български език в Института за чуждестранни студенти в София. От 1981 г. е хоноруван асистент към Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии в Алма матер, от 1982 г. е редовен асистент, а от 1992 г. е главен асистент. През 1997 г. става доцент по български език (морфология и синтаксис), а от 2014 г. е професор по направление 2.1. Филология (Български език – Синтаксис) към Катедрата по български език.

2

Преподавателската дейност на проф. Радка Влахова-Руйкова включва лекционни курсове по Фонетика и лексикология (Българска филология), Синтаксис (Българска филология), Езикова култура, Съвременен български език и други. В други университети е водила лекционни курсове по вербални стратегии и речеви актове и вербални стратегии.

Била е лектор по български език в Лайпцигския университет, гост-професор в Университета на Саарланд, Саарбрюкен, Германия, и Университета в Утрехт – Холандия. В рамките на преподавателската мобилност по програмите TEMPUS и ERASMUS е била гост-професор в Италия, Германия, Гърция. Сътрудник е в „Секция по компютърна лингвистика, ИБЕ, БАН.

3-1

В периода 2013-2017 г. е ръководител на Катедрата по български език като чужд във Факултета по славянски филологии, в периода 2002-2005 г. и 1998-2002 е зам.-декан на Факултета по славянски филологии, два пъти е била ръководител на Катедрата по български език във Факултета – 2002-2006 и 1998-2002 г.

Ръководител е на магистърската програма „Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката“ във Факултета по славянски филологии.

Научните й интереси са в областта на синтаксиса, семантиката, прагматиката, текстовата лингвистика, вербалните комуникативни стратегии, компютърната лингвистика. Членува в редица научни организации, редакционни колегии и в много български и международни проекти.

Била е научен ръководител на седем успешно защитили дипломанти и четирима докторанти. Рецензент е на докторски дисертации и хабилитации. Списъкът с публикации на проф. Радка Влахова-Руйкова е изключително дълъг. Сред последните издания са: „Семантичен тип предикат и предложна група в аргументна позиция“, „Влиянието на интернет върху отношението към езиковата култура“, „За сексизма в речта на медиите“, „Практическа граматика. Български език. Лесният начин да научим граматиката“, и много други.