Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Люк Фери бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Проф. Люк Фери бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

На тържествена церемония, която се проведе в Аулата в Ректората, френският философ и общественик проф. Люк Фери бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Философския факултет.

Церемонията бе открита от проф. д.пс.н. Соня Карабельова, декан на Философския факултет. Тя представи изтъкнатия френски философ, политолог, есеист и общественик, преподавател по философия, който за периода 2002-2004 г. е бил министър на младежта, образованието и науката във Франция. По думите й, приносът на Люк Фери в съвременната хуманистична философия е международно признат и го нарежда сред най-влиятелните мислители на съвременността ни.

Проф. Карабельова представи научната и преподавателската дейност на проф. Люк Фери. Той следва философия в Сорбоната и в Университета в Хайделберг. Дипломира се през 1975. През 1981 г. защитава докторат по политически науки. От 1982 до 1988 г. е професор по политически науки в университета в Лион (1982-1988), а в периода 1989-1996 г. преподава в Сорбоната и в университета в Кайен. След 1996 г. Люк Фери се установява в Университета „Дени Дидро“ (Париж 7).

1

Деканът на Философския факултет на Софийския университет обърна внимание и на множеството награди, с които е отличаван Люк Фери. Автор е на 40 книги, които са преведени на 25 езика. За редица свои публикации е удостоен с много френски и международни награди, между които Награда за есе „Жан Жак Русо“ и награда „Медисис“. Лауреат е на Ордена на Почетния легион, а също така е и Рицар на ордена за изкуства и литература за цялостния му принос като философ, есеист, общественик и политик. Той е доктор хонорис кауза на университета в Шербрук, Канада, лауреат по философия на академията Тилезио-Галилей.

В словото си проф. Карабельова акцентира върху философските идеи на Люк Фери, като подчерта, че френският философ печели голяма популярност и академично признание още през 1985 г. след публикуването на книгата „Мисълта на 1968 г. Есе върху съвременния анти-хуманизъм“, написана в съавторство с Ален Рено. По време на триумфалното шествие на постструктурализма и културологичния му корелат постмодернизма, Фери формулира своя хуманистичен проект без да се страхува от насрещния отпор на доминиращите интелектуални нагласи.

2

По думите на проф. Карабельова, монографията „Мисълта на 1968 г. Есе върху съвременния анти-хуманизъм“ представлява хетерогенен изследователски обект, конструиран от преплитането на антисистемните младежки движения, които се борят за образователна реформа, с понятията за автономия на Аза и структурализма като направление в историята на идеите, което евакуира въпроса за субекта, като го поставя в подвижните пясъци на един войнствен анти-хуманизъм. „Хиперболичното повторение“ (Фери, Рено) на немската философия, присъщо за мисълта 1968 представлява мозайка от радикализирани тези на Хайдегер, Ницше, Маркс и Фройд. Люк Фери не критикува открояването на границите на субективността – този забележителен кантиански принос, а „мощната, брутална и ненюансирана идентификация на субективността с метафизиката“, което метафорично може да бъде определено като едно късо съединение, осъществено в постструктуралистките внушения.

С тези си идеи Люк Фери се превръща в изтъкнат представител на т.нар. светски хуманизъм, а в по-късните си книги се доказва като проникновен критик на транс-хуманистичните технологични утопии. За него философията е нещо повече от теоретичен дискурс на идеите: тя е опит да се дадат отговори на проблеми, които вълнуват хората по всяко време и на всяко място“ каза проф. Карабельова и допълни, че изследователят разглежда философията като естествен опонент на религията, но не и като неин враг. Светският му хуманизъм му се опира на размисъл върху невралгичните проблеми на пост-Просвещенската философия: ницшеанската критика на ценностите, проблемът за смъртта на любимия човек при отсъствие на спасение, при какви условия можем да се откажем от допускането за Бога, като сакрализираме човека по съвременен начин, без да прибягваме до метафизичните допускания на стария хуманизъм. Друг въпрос, който устойчиво вълнува Люк Фери, е например как е възможно да се интегрират „мъдростите“ – т.е. как е възможно да се постигне едновременно мъдростта на древните, „мъдростта на любовта“ и „мъдростта на модерните“.

8

По думите на проф. Карабельова, Люк Фери обръща специално внимание на философията на съвременността, като се съсредоточава върху най-болезнените й проблеми. Той приема сериозно предизвикателствата на трансхуманистичните учения, стремящи се към терапевтично обновление на органичната тъкан, към увеличение, подобрение или направо преодоляване на ограниченията на човешкото тяло и интелект. Контрааргументите на Фери взимат предвид аргументите на трансхуманистите, но навлизат в безбройните им рискови следствия (морални, социални, психологически, юридически и управленски). Люк Фери формулира най-влиятелните и ефикасни тези в спора между био-либералите и био-консерваторите. Негови са и най-важните приноси към критиката на наивното смесване на човека с машината и преосмислянето на съвременния био-технологичен оптимизъм.

Люк Фери е автор на респектиращо с обема и тематичната си изобретателност творчество. Част от философските му трудове са насочени към широка аудитория. Блестящата ерудиция, концептуалната точност и методологогическата оригиналност са преведени на разбираем и прозрачен език, който го нарежда сред най-успешните популяризатори на сложна философска проблематика, понятна само за специалисти. В това отношение най-влиятелни са неговите книги „Да се научим да живеем“, „Красивата история на философията“ и наскоро публикувания „Любовен речник на философията“.

Накрая проф. Карабельова подчерта, че приобщаването на проф. Люк Фери от големия френски университет Дени Дидро (Париж 7) към академичната колегия на Софийския университет е признание за методологическия му принос във философската проблематика. „Изследователските постижения на проф. Люк Фери са част от концептуалния инструментариум на българската хуманитарна мисъл, особено в сферата на проучванията на съвременността и различните модалности на хуманизма. Днес към общността на нашите изследователи на съвременността се присъединява учен-визионер, който не се страхува да се противопоставя на общоприетите възгледи, но винаги застава на страната на европейските ценности и демокрацията“ каза деканът на Философския факултет.

Проф. Карабельова припомни, че проф. Люк Фери от средата на 80-те години на ХХ век е съавтор и сподвижник на именития възпитаник на нашия университет Цветан Тодоров. Наред със съвместни публикации, в които те редом размишляват върху европейските кризи или върху кръстопътя на културите, Цветан Тодоров и Люк Фери споделят идеите си за рационализма и модерността, публикувани в книгата на Андре Конт-Спонвил „Мъдростта на модерните. Десет въпроса за нашето време“, преведена и на български през 2003 г. Тримата автори – Цветан Тодоров, Люк Фери и Конт-Спонвил, формират влиятелен интелектуален кръг, който застава на страната на рационализма и хуманизма в периода на агресивното шествие на постмодернизма. По думите й, в наши дни тази рискова преди години позиция издържа изпитанията на историческите събития и утвърждава своята прозорливост.

Несъмнените научноизследователски постижения, академичната позиция и приносът му във философската проблематика са високо ценени от всички нас и са основание да се чувстваме горди, че с присъждането на почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет проф. Люк Фери се приобщава към нашата академична общност“, каза накрая проф. Карабельова.

6

Проф. Люк Фери бе удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков.

Френският учен произнесе академично слово на тема: „Три главни черти на нашето време“ (Three main features of present times).

7
9
11
12

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":