Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Изабел Пиреш де Лима бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза на Софийския университет“

   
Проф. Изабел Пиреш де Лима бе удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза на Софийския университет“

На тържествена церемония в Аулата в Ректората на Софийския университет проф. Изабел Пиреш де Лима, доктор по филология, заслужил професор на Университета на Порто, Португалия, беше удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по класически и нови филологии и е за високите й научни постижения в областта на лузитанистиката и за конкретния й принос за утвърждаването на педагогическото и научното сътрудничество между Университета на Порто и Софийския университет.

Церемонията, на която присъстваше и деканът на Хуманитарния факултет на Университета на Порто, бе открита от декана на Факултета по класически и нови филологии проф. д-р Мадлен Данова. Тя представи накратко проф. Лима.

1

Изабел Пиреш де Лима е заслужил професор на Университета на Порто, изтъкнат португалски общественик и учен с широко международно признание. Дългогодишната й академична кариера протича в Хуманитарния факултет на Университета на Порто, където от 1974 г. до 2015 г. преподава множество дисциплини в областта на португалската литература от XVIII до XXI век, социологията на литературата, сравнителното литературознание и визуалните изкуства.

Проф. Данова посочи, че многобройните научни изяви на проф. Пиреш де Лима я нареждат сред най-авторитетните в световен мащаб лузитанисти. Тя е автор на забележителни трудове с открояващи се приноси в областта на изследванията на португалоезичните литератури и култури. Внушителната по обхват и дълбочина изследователска дейност на проф. Пиреш де Лима е отразена в стотиците й публикации и изнесените от нея доклади на национални и международни форуми (над 250), като особено място сред тях заемат посветените на творчеството на португалските класици Еса де Кейрош, Камило Кащело Бранко и Жулио Диниш, на редица ярки автори от модерната и съвременната португалска литература.

2

Деканът на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет акцентира върху последните десетилетия научната дейност на проф. Лима. Тя е фокусирана върху актуални в полето на компаративистиката въпроси, свързани с културното многообразие и многопосочните междукултурни връзки в света на лузофонията. Като действащ член на три водещи научноизследователски центъра към Португалския фонд за наука и технологии (Центровете за сравнително литературознание „Маргарита Лоза“ и за изследване на португалската култура на Университета на Порто и Центъра за португалоезични литератури на Университета на Лисабон) проф. Пиреш де Лима ръководи и участва в мащабни изследователски проекти в сферата на литературната компаративистика, със специален акцент върху връзките между литературата и други изкуства.

Проф. Пиреш де Лима е широко позната в световната лузитанистична общност и като организатор на многобройни научни и културни инициативи. Тя е член на десет авторитетни международни научни организации, сред които Международната асоциация на литературните критици, Международната асоциация за сравнително литературознание, Международната асоциация на лузитанистите, Американската асоциация за португалистика. През годините проф. Пиреш де Лима е била ръководител и научен консултант на редица широкомащабни образователни и културни проекти (над 80), в сътрудничество с португалски и бразилски държавни институции, с културни фондации и центрове.

4

Проф. Мадлен Данова припомни, че проф. Изабел Пиреш де Лима е член на редакционните съвети на 11 високоавторитетни академични издания в Португалия, Бразилия, САЩ, Франция и Холандия. Многобройни са лекционните и семинарните курсове, които проф. Пиреш де Лима е изнесла във висши училища в страни от Азия, Африка, Европа, Северна и Южна Америка. Поради международно признатата й експертност в областта на съвременната португалоезична култура, проф. Лима през годините е включвана в състава на национални и международни журита за присъждане на най-авторитетните литературни награди в света на португалоезичието: Международната награда „Камойш“, учредена от Министерствата на културата на Португалия и Бразилия, Голямата награда на Асоциацията на португалските писатели (за роман и новела, за разказ, за поезия, за есеистика), Наградата „Вержилио Ферейра“, Наградата „Осеанош“ и др.

Известна е също така и активната гражданска позиция на проф. Пиреш де Лима по отношение на мястото на жените в демократичните процеси, както и в защита на културните и образователните ценности в съвременното общество. По тези и други актуални обществени дебати проф. Лима е имала през годините множество изяви във водещи португалски и бразилски национални медии.

За големите си заслуги в областта на разпространението на португалската култура в национален и международен мащаб проф. Изабел Пиреш де Лима печели високото признание на португалската общественост и на португалските държавни институции. Била е депутат в Националната асамблея на Португалската република, министър на културата на Португалия, вицепрезидент на една от най-авторитетните португалски културни институции – Фондация „Сералвеш“. За изключителния й принос към обществото, образованието и португалската култура проф. Пиреш де Лима е удостоена с едно от най-високите държавни отличия в Португалия – офицер на Ордена на Инфанта Дон Енрике.

3

Има изключителни научни постижения в областта на филологията и в частност на лузитанистиката, както и сериозен принос за развитието на научното, педагогическото и културното сътрудничество между Софийския университет и Университета на Порто.

Деканът на Факултета по класически и нови филологии обърна внимание, че специалност „Португалска филология“ към катедрата по испанистика и португалистика при факултета притежава в лицето на проф. Лима дългогодишен активен сподвижник в осъществяването на множество научни и образователни инициативи в областта на лузитанистиката. Проф. Лима е гостувала неколкократно в Софийския университет като лектор в рамките на образователни семинари, както и с пленарни доклади на международни форуми в областта на лузитанистиката, допринасяйки за разширяването на международния престиж на организаторите от Катедрата по испанистика и португалистика събития. По нейно предложение специалност „Португалска филология“ бе включена през 2011 г. в разработването на инициирания от Университета на Порто проект по програма „Еразъм Мундус“ на тема „Международни диалози – литературни и културни трансфери между португалоезичието и испаноезичието. През 2013 г. по нейна инициатива катедрата и специалността бяха поканени да се включат в международния инициативен комитет, издигнал предложението за удостояване на изтъкнатата португалска писателка Агущина Беса Луиш с високата държавна награда на Испания „Принцеса на Астуриас“.

Проф. Данова припомни, че по инициатива на проф. Лима през 2010 г. бе подписано споразумение за академичен обмен по програма „Еразъм +“ , в рамките на което са осъществени редица преподавателски и студентски мобилности, като всяка година без изключение двама от най-добрите студенти в специалност „Португалска филология“ имат възможност да се обучават в рамките на един семестър в Университета на Порто, заемащ челно място сред португалските висши училища в световните класации на академичните институции.

6

Проф. Изабел Пиреш де Лима бе удостоена със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Алма матер проф. дфн Анастас Герджиков.

Тя произнесе академично слово на тема: „Силата на хуманитаристиката и мястото на литературата“.

Проф. Изабел Пиреш де Лима благодари за голямата чест, която й се оказва с удостояването с почетното звание: Голямата португалска писателка Агущина Беса-Луиш, която наскоро загубихме, казваше, че благодарността е най-малко ефимерното нещо в нашия живот. Заради нея може да се почувстваме по-малко свободни, но също и по-малко самотни, и заключаваше: „А това е нещо добро.“ (Bessa-Luís: 129). Затова и казвам, че това усещане е прекрасно – да се чувствам завинаги свързана с високопрестижния Софийски университет, да бъда част от неговата високоавторитетна академична общност, или – и тук отново ще се позова на Беса-Луиш и на играта ѝ със словото – да губя от свободата си, като я печеля. Obrigada, многоуважаеми господин ректор – а думата „обригада“ на португалски език означава, в буквален смисъл, че съм задължена и признателна другиму, че съм свързана с всички Вас“.

10

В словото си проф. Лима изрази признателността си към португалския език, на културите и литературите, които се изразяват чрез него, което също има отношение към удостояването й с това високо почетно отличие.

Тя говори за предишно свое гостуване в България, когато е участвала в инициативата “Дни на лузофонията“. Проф. Лима изрази радостта си от учредяването на научноизследователска катедра „Камойш“ , която ще носи името на Жозе Сарамаго и ще подкрепя обучението и научните изследвания в областта на португалския език и португалоезичните литератури и култури в Алма матер.

Тя отбеляза, че удостояването й с почетното отличие е и признание за значението, което се придава на хуманитарните науки в Софийския университет: Но университет, който има за свой патрон Свети Климент Охридски, основател на Охридската книжовна школа, изиграла извънредно значима роля за налагането на старобългарския език и за просветата на славянския свят, такъв университет не би могъл да пренебрегне развитието на своята хуманитаристика“.

В словото си тя акцентира върху неотложната необходимост да се поддържат и развиват обучението и изследванията в полето на хуманитарните науки в нашето съвремие. По думите й, обществото ни, особено от 70-те – 80-те години на ХХ в. насам, се завъртя неудържимо във вихъра на науките и технологиите. От една страна това ни предостави редица отговори, които ни насочиха към грандиозен напредък в полето на точните науки, към сигурни достижения, изключително продуктивни за експоненциално нарастващия прогрес на консуматорското общество, към едно все по-ефикасно подреждане на реалността като в паноптикум, но, от друга страна, почти ни възпира да формулираме въпроси, каза проф. Лима.

9

„Ускорението се превърна в толкова неотменима част от живота ни, в опора на нормалността в ежедневието ни, че вече придоби опасната и парадоксална невидимост на естествените, рутинните, обичайните неща“, каза тя и допълни, че то се наложи така подмолно и незабелязано, на толкова скрити равнища, че успя да предизвика модели на поведение, които или възпрепятстват оползотворяването на моментите на пауза, или правят така, че изживяваме съзерцателните паузи с постоянно усещане за вина, считайки, че нашият ритъм не е адекватен на ритъма на останалия свят.

Според проф. Лима съзерцанието е това, което може да оплоди действието, то е единственото време-пространство, което прави възможно да се усети есенцията на света. Това място на съзерцанието от незапомнени времена се счита и за място на творчеството, място на плодоносното зърно, на зараждането на нещо ново, място за съзряване на мисълта. Място, което предполага забавяне на ускорението, оспорване на културно детерминираното време и сливане с природните ритми, отбеляза проф. Лима.

По думите й, именно такъв е случаят на академичните среди, защото все още университетите се разбират като място за създаване на знания и на критическо мислене, а не като професионални училища, които се ограничават в това да удовлетворяват изискванията на пазари и клиенти. „Затова и става крайно наложително ние, членовете на академични общности, да отстояваме правото си на достъп до това място на пауза, промеждутък, интервал, където да става възможно упражняването на нашите критически и тълкувателни способности“, посочи проф. Лима.

8

В изказването си тя цитира израелския историк Ювал Ноа Харари, който отстоява тезата, че пред свят, чиято единствена константа е ускорената промяна, училищата трябва да сменят модела си и да започнат да преподават „четирите К-та“: критическо мислене, комуникация, колаборативност, креативност, трябва да обръщат по-малко внимание на техническите, изпълнителските способности и умения и да поставят акцента върху поливалентните житейски умения: Укрепването на хуманитаристиката и на нейната изконна и сега особено актуална насоченост отново и отново да се запитва за неразрешимите въпроси на човешкото измерение, ще бъде от голяма полза за нашите възпитаници. То ще ни помогне да запазим като своя позиция онази неудовлетвореност, която ни различава като човешки същества, която ни кара да се запитваме за смисъла на живота и на смъртта, а също и за трансцендентността“.

Проф. Лима изтъкна, че да се подкрепи интегрирането, на ниво образователни системи, между развитието на когнитивната интелигентност, което традиционното образование винаги е включвало в себе си, отдавайки значение на техническите и научните дисциплини, и това на емоционалната интелигентност, която хуманитаристиката и изкуствата, включително и литературата, винаги са развивали – това е правилният път за образоването на гражданското общество, за създаването на повече и по-добри граждани, а също и за изграждането на по-хармонични личности.

7

Тя посочи, че много от младите хора показват, че им е трудно да интегрират новото знание в предварително познатия им свят, изпитват трудност да съчетаят новите със старите знания, така че да очертаят нови епистемологични пътеки: „Аз бих казала, че изпитват дефицит на паузи, на съзерцание, дефицит на рефлексивни пространства за формулиране на въпроси и за интерпретативна практика“.

Тя изтъкна, че силата на хуманитаристиката в настоящето произтича от това, че хуманитарните науки разглеждат въпросите за ценностите, които днес ангажират, но и противопоставят в много голяма степен гражданските ни общества. Именно хуманитаристиката притежава големия потенциал да обогати и дори да насочи в правилното русло този мащабен дебат.

12

Съприкосновението със света на литературата и с разнообразните гледни точки, които този свят ни представя, позволява вътрешното ни разширяване и придобиването на нови способности за възприемане на другия, създава у нас включващо съзнание, отбеляза проф. Лима и посочи, че изживяването на опита на литературата ни отваря към интеркултурния диалог и към овладяването на разбирането за многообразието на човешката същност. След края на епохата на големите утопични наративи, за нас е важно сега да дефинираме пътищата, които във всеки един момент и във всяка една ситуация са в най-голяма степен полезни на обикновените мъже и жени – дори като просто плаваме, докъдето стига погледът ни. Това определяне на посоките може да се случи – и това е дълбокото ми убеждение – в този момент на пауза, в този промеждутък или интервал“, каза проф. Лима. Тя подчерта, че за да се случи, ще са необходими заострено внимание към света, съзерцание и активно упражняване на интерпретативните ни способности.

Да разказваме и да слушаме истории, да четем и да тълкуваме текстове, особено литературни текстове, това са все безценни инструменти за развитието на критическия дух. Те са особено важни, за да успеем да формираме у младите хора способността да чуват другия, да възприемат разнообразието на света, да разбират потенциала на думите да създават светове, да се противопоставят на предрешеното, особено когато то е медиатизирано от гладката, без нито една прашинка, затова и привидно перфектна повърхност на смартфона“, каза в заключение проф. Изабел Пиреш де Лима и благодари за вниманието и изградената връзка между нея и Софийския университет.

Репортаж на Телевизия "Алма Матер":