Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Историческия факултет на СУ и е за цялостната дейност на проф. Харалд Хепнер като изследовател и за заслугите му за развитието на българската историческа наука през последните двадесет и пет години.

Церемонията се проведе преди тържественото връчване на дипломите на магистрите и бакалаврите от випуск 2014 на Историческия факултет. На събитието присъстваха посланикът на Австрия Роланд Хаузер, зам.-ректорът по научноизследователска и проектна дейност чл.-кор. проф. дбн Румен Панков, зам.-ректорът по учебната дейност доц. д-р Милена Стефанова, деканът на Историческия факултет на СУ проф. д-р Пламен Митев, преподаватели, студенти и гости.

Тържествената церемония бе открита от декана на Историческия факултет проф. д-р Пламен Митев, който представи накратко биографията на почетния гост. Проф. Хепнер е роден през 1950 г. в Грац, Австрия. Завършва история и руска филология в университета в Грац. Цялата му научна и академична кариера преминава в този университет. Той е един от най-изявените австрийски и европейски изследователи на миналото на Балканите и Югоизточна Европа в периода XVI-XIX в. Автор е на над 200 публикации, участва в множество научни комисии и дружества. През последните години е ръководил австрийската секция за изследване на XVIII век.

Проф. Хепнер е един от онези австрийски учени, които са направили изключително много за активизиране на българо-австрийските връзки през 90-те години на миналия век. Под негово ръководство са издадени няколко тематични сборника, в които участват не само български и австрийски историци, но и други европейски изследователи, които дават един нов поглед на историята на Балканите през XVIII-XIX век.

Проф. Хепнер активно подкрепя българските учени, изследващи българо-австрийските и балкано-австрийските отношения, воден от убеждението си, че представителите на т.нар. „малки национални исторически школи“ могат да създават изследвания на много високо равнище. Благодарение на неговата подкрепа повече от 40 изследователи, докторанти и магистри са имали възможността да работят в Университета в Грац и в други академични и държавни институции в Австрия.

Проф. Харалд Хепнер включва в своите изследователски проекти учени от Софийския университет и участва в проектни инициативи на най-старото висше училище у нас. Съвместните публикации, резултат от тези проекти, са близо 15.

Най-новият почетен доктор хонорис кауза на СУ е създател на магистърската програма „История на Югоизточна Европа“, в която участват осем висши училища от Централна и Източна Европа, сред които и Софийският университет.

След удостояването си с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от заместник-ректора на Софийския университет чл.-кор. проф. дбн Румен Панков, проф. Хепнер поздрави аудиторията и благодари за оказаната чест.

Темата на академичното слово на проф. Хепнер бе „Балканите в навечерието на модернизацията“.

„Ако погледнем съвременното развитие на Европа, ще забележим редица проблеми с различен произход. Според мен някои от тези проблеми имат своите корени отвъд последните няколко десетилетия. Без съмнение ние живеем в епохата на радикални промени, но същевременно ние може да не сме в състояние да си обясним какво точно представлява тази трансформация и колко дълго тя би продължила. При това положение едва ли ще можем да предскажем бъдещето си и всъщност ще ни остане само надеждата да оцелеем при сравнително приемливи обстоятелства“, заяви в началото на словото си проф. Хепнер.

Той изрази убеждението си, че хората, които са живеели през ХVIII в. и в началото на XIX в., са възприемали своя жизнен хоризонт по сходен начин: те са виждали фундаменталните промени, но без да могат да прогнозират резултатите от тях. Проф. Хепнер направи кратък анализ на перспективите, свързани с посочения период на преход, в и около Балканите.

Той повдигна въпроса как съвременниците на онази епоха са можели да разберат, че около тях всичко фундаментално се променя? Накратко той разгледа новите предизвикателства, които се очертавали пред населението на Балканите: до какво са довели военните конфликти, въздействието на Просвещението, промените, настъпили след развиването на индустрията, идеята за светското образование.

Проф. Хепнер заяви, че процесът на модернизация на Балканите протича твърде бързо и не с еднакво темпо в различните му географски ширини.

„По-голямата част от т. нар. „Балканско общество“ от онази епоха не е било в състояние да изгради своя визия за предстоящите предизвикателства, затова то не е можело да предвиди собствената си съдба. Тази съдба не е била свързано единствено с получаването на национална държава, но тя предполага консумация и на „тежкото“ меню на западния начин на живот, който пристига сравнително бързо на Балканите. Този преход към модернизация се е нуждаел от повече време с сравнение с онова, с което в региона са разполагали, имало е нужда и от далеч по-многоброен образован елит, отколкото реално е съществувал“.

В края на словото си проф. Хепнер обобщи, че подобно на хората, живеели през XVIII и началото на XIX в., и ние днес не сме в състояние да предскажем своето бъдеще. „Разбира се, изходните позиции са несравними, но проблемите сякаш са едни и същи. Единствената разлика е в това, че ние притежаваме спомена от предходната ситуация, но дали той ще ни е полезен, когато насочим погледа си към десетилетия пред нас, това тепърва трябва да установим”.

Цялото слово можете да видите тук .

.