В Зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация бе представен сборникът „БНР и БНТ между държавата и обществото от 1989 до 2015”. Книгата е под редакторството на доц. д-р Вяра Ангелова и доц. д-р Жана Попова и е издадена от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“.
В сборника с интервюта участват генералните директори на БНР и БНТ в периода 1989 - 2015 г. Александър Владков, Вячеслав Тунев, Лиляна Попова, Мартин Минков, Александър Велев, Данаил Данов, Поля Станчева, Валерий Тодоров, Радослав Янкулов, Филип Боков, Павел Писарев, Огнян Сапарев, Асен Агов, Иван Гранитски, Иван Токаджиев, Стефан Димитров, Иван Попйорданов, Тома Иванов, Кирил Гоцев, Уляна Пръмова.
На премиерата на сборника присъстваха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Анастас Герджиков, деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация доц. д-р Теодора Петрова, генералният директор на БНР Александър Велев, почти всички предишни директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио, журналисти, преподаватели, гости.
Събитието бе открито от доц. Вяра Ангелова, която благодари на Научно-изследователския сектор на Софийския университет, подкрепил проекта и финансирал сборника, на Маргарита Крумова, редактор в Университетското издателство, на Катя Трайкова от Справочна редакция към БНР, на проф. Нейкова. „Трябва да благодаря и на всички генерални директори, които ни се довериха да ни разкажат за нещата, които са преживели по време на техните мандати“, каза още доц. Ангелова и представи екипа, работил по сборника – Еленица Маринова, Христо Френгов, Елена Цветкова, Владимир Кисимдаров и Николета Атанасова.
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков поздрави авторите на сборника и заяви, че книгата, на която Софийският университет с чест и удоволствие е помогнал да я има, съдържа новата история на България, погледната през погледа на интервюираните генерални директори на двете институции, през погледа на участниците в събитията. „Благодаря на младите колеги, които по този жив и увлекателен начин са направили така, че да не подценяваме това, което се е случило през тези ключови за България 26 години“, каза още ректорът и пожела успех на книгата.
Проф. Герджиков пожела на двете институции, представени в книгата, винаги да помагат в развитието на обществото и както винаги е било, да продължават да не търсят самоцелно интереса на публиката, а да се опитват да представят всички гледни точки по обективен начин.
Книгата бе представена от проф. д.с.н. Снежана Попова от Катедра „Радио и телевизия” и доц. Георги Лозанов от катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване” на Факултета по журналистика и масова комуникация.
Проф. Попова заяви, че за нея е чест да говори за тази книга, в която е събрана частица от живота на най-важните електронни медии в България – БНТ и БНР. Тя отбеляза, че за периода, обхванат в сборника, има романи, мемоари, исторически книги, но тази книга е по-особена и различна. Според нея най-съществената част в книгата „БНР и БНТ между държавата и обществото от 1989 до 2015” са интервютата с генералните директори. По думите й, това е единствената книга, в която дава възможност на едно място този глас да прозвучи и да даде поглед към цял етаж от управлението на медиите, едно равнище, върху което съвсем очевидно се е състояло влияние на държавата и са се протягали властите. Повечето директори на БНТ и БНР разказват за това съвсем конкретно с автобиографични щрихи. Всеки от тях е свързан с конкретни исторически обстоятелства, но всички са понасяли политически намеси от чужди и от свои, особено в началните години от обхванатия в сборника период.
Проф. Попова отбеляза, че редакторите на книгата доц. д-р Вяра Ангелова и доц. д-р Жана Попова наистина трябва да са благодарни за оказаното им доверие, в основата което стои отношението към Софийския университет.
Според проф. Снежана Попова в сборника по изключително интересен начин е представен процесът на превръщането на една медия в обществена - процес, съпроводен с усилия и страдание и в медията, и в обществото, усилия за изграждане на представа за общественост и страдание от сблъсъка с много и различни нрави.
„Може да се каже, че всеки от участниците–директори в тази книга е имал възможност да коментира епизоди от собственото си присъствие в медиите. Събирането им на едно място обаче представлява осмисляне от друг порядък. Затова съдейства интервюерският почерк“, каза проф. Попова.
Според нея най-важното и най-ценното достойнство на книгата „БНР и БНТ между държавата и обществото от 1989 до 2015” е едно разноречиво и вътрешно диалогизирано осмисляне на случки и процеси и всеки читател ще подходи със своя прочит към нея. Всички интервюирани в книгата предлагат на читателя плътни картини за своето време, всички си припомнят, оценяват и преоценяват действията и събитията като съдбовни за медията, а обединяващите теми са пари, натиск, програмни промени, договори, ремонти и др. „От интервютата личи как всеки е водил някаква битка, както я е разбирал и по този начин фактически всеки е участвал в движението на медията към обществена. Всички интервюирани признават на БНТ и БНР правото да се наричат обществени медии“, каза още проф. Попова.
Доц. Георги Лозанов представи своята гледна точка към събитията и сборника. Според него подобно събиране на управленчески елит на обществените медии на едно място говори за стабилна професионална среда, която поддържа видимо добър контакт между членовете се. Доц. Лозанов отбеляза проблема с правенето на история на медиите, защото медийното време е много бързо, а историческото време – бавно, така медиите като предмет на историческото мислене се разпадат в самия исторически анализ. Той подчерта, че тези, които правят история на медиите, проявяват едно професионално и академично усилие в повече, отколкото при създаването на историята на други сфери.
Според доц. Лозанов интервютата на генералните директори в книгата са вид обратни концепции, защото представляват едно постфактум обяснение на направеното, самоанализ. Той отбеляза, че в думите им няма нито капка желание за отстъпление, през годините са останали на едни и същи позиции и днес защитават без капка скептицизъм към себе си своето дело. Според него това трябва да се уважава, защото е пример за борба, която е трудна и трудно дава резултати. По думите му, в действителност това е борба за създаване на обществени медии в България, които все не могат да се случат. Работи се в една сфера на непрестанна, почти кризисна ситуация, понякога кризата затихва, понякога е по-голяма. Поради тази причина доц. Лозанов изтъкна, че се отнася с голямо разбиране към твърдата и категорична самоподкрепа, която си дават генералните директори чрез тази книга, чуват се техните аргументи. Заедно с това излизат и проблемите на обществените медии – защо все не могат да се състоят или защо се състоят, но все не до край.
В изказването си доц. Георги Лозанов очерта някои от проблемите на обществените медии у нас. Първият проблем, според него е, че властта в България продължава да смята, че тя трябва и може да управлява медиите. Вторият проблем е финансирането, което никога не е било такова, каквото обществените медии изискват. Друг проблем е темата за плурализма, което е нещо много важно, но почти невъзможно за нашето общество. Четвъртият проблем според доц. Лозанов е, че медиите не могат да се управляват като предприятия, а е от изключително значение да има управление в диалог с управляваните, тъй като през годините е видно, че волята на журналистите в крайна сметка решава сериозните проблеми на медиите. Друг съществен недостатък на обществените медии е, че така и не е намерен легитимен глас на обществото в тези медии – няма кой да насочи програмната политика според очакванията на обществото.
Снимка: Антоан Божинов
Всички тези проблеми излизат от книгата и са описани през конкретни перипетии, през лични болки, отбеляза доц. Лозанов и подчерта, че има огромен дефицит на обсъждане състоянието на медиите в България.
Снимка: Антоан Божинов