В Заседателна зала 1 на Ректората се състоя официалното представяне на изданието на „Станиславов чети-миней. Том 1. Издание на текста” с автори проф. Анна-Мария Тотоманова и доц. Диана Атанасова.
Книгата представлява първи том от замисленото издание на един от най-ценните ръкописи, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София. Макар да датира от XIV в., пергаментният кодекс, известен и със своя каталожен номер като НБКМ 1039, е съхранил много старинен пласт от текстове, появата на които се отнася към зората на старобългарската книжнина. Настоящият Том 1 включва наборно издание на целия паметник, което е подчинено на принципите на дипломатическото издаване - текстовете са възпроизведени във вида, в който са в ръкописа с всички специфични и надредни знаци, без да се въвеждат промени и нормализации. Изданието е съпроводено с бележки и коментари, а в началото са поместени изследвания върху правописа и езика на тримата основни преписвачи на кодекса и особеностите на неговия състав.
Проф. Анна-Мария Тотоманова благодари на всички приятели и колеги, които са дошли в този важен за българистичната и славистичната общност събитие – изданието на един отдавна познат и много важен за българската културна, литературна и книжовна история паметник. Тя изрази радостта си, че на събитието присъстват двама ректори на Алма матер и представи останалите участници в изданието – доц. Диана Атанасова, чиято е идеята за това издание, и Георги Панев, чието дело са предпечатната подготовка и корицата на изданието.
Доц. Диана Атанасова благодари специално на проф. Тотоманова за готовността, с която е откликнала на предизвикателството да реализират изданието, което е своеобразно продължение на издадения преди две години сборник с доклади от състоялата се 2013 г. международна конференция, посветена на различни аспекти от старобългарския ръкопис.
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков отбеляза радостта си, че Университетският комплекс по хуманитаристика е дал такъв значим плод и това е поредната му голяма заслуга. Проф. Герджиков подчерта, че разчита много на бъдещия Център за върхови постижения, както и на други програми, които в момента се обсъждат в МОН, да запълнят тази дупка, която приключването на финансирането на Комплекса оставя.
По думите му, наред със стимулирането на младите учени, подпомагането на техни пътувания и изследвания, най-голямата заслуга на Университетския комплекс по хуманитаристика е сериозната издателска дейност на научни трудове.
Ректорът благодари на всички, които са допринесли за създаването на това издание и отбеляза, че това не е просто събиране на данни, публикуване на ръкопис или съставяне на коментар, а дълга и тежка работа: „Това голямо по обем издание, подготвено по този прекрасен начин, по който се работи с най-високо качество в цял свят, е нещо, на което трябва да се възхитим и да благодарим на всички, които са участвали“.
Проф. Иван Илчев припомни, че Университетският комплекс по хуманитаристика още от основаването си преди седем години е разчитал на академичната основа, която създаденият няколко години по-рано и активно действащ академичен Център „Диалог Европа” вече е успял да подготви. Двата центъра, изтъкна проф. Илчев, са били вдъхновени от една обща мисъл - в епохата на глобализация и унификация хуманитаристиката и изследванията на миналото могат да върнат самочувствието на българите като нация.
Проф. Илчев изрази удовлетворението си, че досегашната изследователска дейност на комплекса е впечатляваща, особено поради неуморната работа на проф. Тотоманова, която през последните осем години е публикувала редица научни изследвания и е организирала изложби, представящи непознато и интересно за нашата публика съдържание. По думите му, настоящият сборник е закономерно продължение на положените до момента сериозни усилия. Проф. Илчев изрази и надеждата си, че изданието ще се превърне в ценно помагало за всички студенти, изучаващи палеославистика у нас и в чужбина, поради което вече се обмисля и превод на цялостното издание или на части от него на английски език.
Иван Илчев изказа поздравления на авторите и им пожела бъдещи успехи в научно-изследователската дейност.
Проф. дфн Татяна Славова от Факултета по славянски филологии представи изданието и посочи, че главният герой в него е ръкопис № 1039 от НБКМ – изключително ценен, обемист, обхващащ 370 листа, пергаментен сборник от XIV век с подредени според календара четива. По думите й, кодексът става известен на науката преди 120 г., когато руският славист Радченко го открива в ръкописната сбирка на българската митрополия в Скопие и в последствие описва състава му и публикува някои приписки. Проф. Славова подчерта, че множеството оставени приписки, които обхващат няколко века, до голяма степен свидетелстват за историята на ръкописа.
В приписките се четат имената на средновековни и възрожденски книжовници, установено е и че трима са основните преписвачи на ръкописа. Проф. Славова подчерта, че правописно-езиковите навици на тримата преписвачи са детайлно и прецизно описани от проф. Тотоманова в авторската й студия. Важен резултат от правописно-езиковия анализ е установяването на среднобългарски търновски пред-Евтимиев антиграф на ръкописа – двуеров, със смесване на носовките. Проф. Тотоманова проучва и морфологичните особености на ръкописа. От една страна, анализът на склонението и спрежението очертава ситуация, типична за търновските пред-Евтимиеви писмени паметници и изобщо за търновската книжовна практика от XIV в. От друга страна редица архаични черти отвеждат към предполагаем старобългарски произход на четивата. „Това обстоятелство прави кодекс 1039 изключително ценен, тъй като го обвързва с книжнината на Първата българска държава“, каза още проф. Славова и добави, че чети-минеят представя разнообразна и многопластова езикова картина, илюстрация на принципа за единство в многообразието.
По думите й, същият принцип личи и в подбора на четивата, които оформят състава на сборника. Календарните четива са 55, почти половината от всички четива са мъчения, но има и жития, слова, чудеса, успения, апокрифи. Проф. Славова обърна внимание, че има и шест некалендарни текста - пет патерични разказа и едно Златоустово слово. Тя подчерта, че календарният състав на ръкописа, който няма аналог във византийската традиция, предизвиква терминологични спорове. Различните гледни точки са обект на коментар от страна на доц. Диана Атанасова във встъпителната й авторска част.
Представяйки книгата, проф. Славова подчерта, че голямо нейно достойнство е богатият критически апарат, който включва различни по тип коментари – палеографски, граматически, текстологични. От една страна, те засягат състоянието на ръкописа и разчитането на текста. От друга, в критическия апарат присъстват и бележки върху текста, с които се дават сведения за липси в четивата, за преписвачески грешки, довели до объркани, сгрешени и преосмислени четения, които се коригират в изправен вид, уточняват се персонажи и географски обекти, като при нужда се привличат и гръцките съответствия. Има и граматически бележки, а по думите на проф. Славова, много важно и полезно е, че в критическия апарат се идентифицират цитати от Библията, което ще даде възможност да се проследи каква текстова версия на библейските книги е използвана.
Проф. Славова отбеляза още, че в този си вид обнародването на текста на Станиславовия чети-миней следва най-добрата издателска практика и голямото му значение тепърва ще се откроява. „Без съмнение настоящето издание ще даде тласък на нови проучвания в сферата на книжовния български език, средновековната литература, староизводните календарни сборници и тяхната история след 10 век. Чрез изданието за първи път медиевистичната общност има възможност да се запознае с цялостния текст на един важен паметник от българския 14 век, скрил под правописа, фонетиката и морфологията си по-древен книжовен пласт“, добави тя. Проф. Татяна Славова изрази радостта си от думите на авторите, че предстои издаването на втори том, посветен на словното богатство на минейния сборник и пожела успех на книгата.