В Заседателна зала 2 в Ректората на Софийския университет Факултетът по науки за образованието и изкуствата организира събитие, посветено на видния български специален педагог и преподавател Венелин Иванов, който като преподавател в Алма матер е подготвил поколения логопеди.
На събитието присъстваха авторите на библиографията - деканът на Факултета по славянски филологии проф. дфн Амелия Личева и деканът на Факултета по науки за образованието и изкуствата проф. дпн Милен Замфиров. Те представиха новото издание на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ „Венелин Иванов Коджахристов Биобиблиография“.
Проф. дпн Милен Замфиров откри събитието и поздрави всички присъстващи в залата, като изрази задоволството си, че представянето на биобиблиографията на Венелин Иванов е на Световния ден на книгата и авторското право.
Проф. Замфиров разказа как се е зародила идеята за издаването на книгата, как в един съвсем случаен разговор е станало дума, че дядото на проф. Амелия Личева, Венелин Иванов е работил във Факултета по науки за образованието и изкуствата (тогава ФНПП). „И тук нещата станаха още по-чудесни, защото съм учил по неговия учебник по логопедия и той все още е част от библиотеката ми“, каза проф. Замфиров.
Той акцентира върху учебника, като подчерта, че е изключителен откъм проучвания, че от него се черпи полезна информация, че той го показва на колеги и студенти. Той допълни, че ръководителите на катедрата по логопедия във факултета през годините са оценявали труда на Венелин Иванов много високо.
„Когато започнах да търся материали, попаднах на материала на проф. Радев, който беше написан с много топлота. Разказах му за идеята да направим нещо за Венелин Иванов и той веднага се съгласи. С проф. Личева направихме библиография за него и събрахме колкото се може повече информация, свързана с фотолетописа. Снимковият материал е предоставен от проф. Личева,“ каза още проф. Замфиров.
Проф. Замфиров акцентира, че с проф. Личева са работили върху публикациите на Венелин Иванов, като това обикновено дава поглед върху учения и неговия път. „Изключително педантично са написани неговите книги и учебници, все още ги чета с увлечение, когато пиша статии. И си давам сметка, че докато ние преследваме цялата си кариера с много публикации, нещата, които той е писал и издал, са много преценени и много качествени. Във всеки негов учебник - както за училищата, така и за студентите, си личи, че е влагал много задълбоченост, много емоция и много точност“, каза още деканът на Факултета по науки за образованието и изкуствата.
Когато се пенсионира, Венелин Иванов продължава да работи в Съюза на глухите. По думите му показателното е, че неговият творчески път е насочен към две големи групи – към глухите и към хората с говорните нарушения.
Проф. дфн Амелия Личева изрази своята благодарност към проф. Замфиров за работата му по издаването на книгата и подчерта въздействието му върху нея, когато й е споделил, че е учил по учебниците на Венелин Иванов. „Накара ме да разбера, че това, което дядо ми е писал, е важно за учени като него, че се препоръчва на студенти и до ден-днешен. За мен това беше изненада и ми стана изключително приятно“, каза проф. Личева и допълни, че безкрайно много оценява направеното и въобще безкрайно много оценява това, което по принцип прави проф. Замфиров. „Да сме щедри към тези преди нас и към колегите ни, е качество, което не е толкова често срещано и наистина го оценявам изключително много“, каза още деканът на Факултета по славянски филологии.
Проф. Личева се върна към своите спомени за дядо си и подчерта, ако има нещо, което го характеризира, това е отдадеността му на работата. „Мисля, че целият му живот мина в университета, в Съюза на глухите. Живеехме всички заедно, майка ми, баща ми, баба ми и дядо ми, така, че съм имала възможност, израствайки, да го гледам това. Той се прибираше за малко и в общи линии живееше със студентите си. Това предизвикваше много недоволство от страна най-вече на баба ми. Но той беше отдаден на работата си, на писането си и това е едно от нещата, с които съм израснала“.
Проф. Личева разказа още, че като дете е идвала много пъти в университета, дядо й й е показвал цялата сграда, и че до голяма степен детството й е минало и в университета. Тя допълни, че дядо й е давал много частни уроци на деца с говорни проблеми или нечуващи и това е била паралелна негова дейност на това, което е правил в Съюза на глухите и в университета.
„И така, нещо, което и съм написала: Късно си даваме сметка за разговорите, които сме можели да проведем. Той почина относително късно, бях вече завършила. Можела съм да съм го попитала много неща, които не направих“, каза проф. Личева, но подчерта, че това, което лично е наследила от него, е любовта към литературата, тъй като той много е четял и част от неговата библиотека още е при нея.
За Венелин Иванов говори и проф. Радев, дълги години декан на Педагогическия факултет на Пловдивския университет. Той се върна в спомените си за личните си срещи и обучението на Венелин Иванов. Участниците в събитието също се включиха активно в последвалата дискусия.
